Aya started reading Последният човек

"„Принцът на мъглата�� ни въвлича в мистерия, задълбочаваща се с всяка прочета страница.



Разположен на мъгливо испанско крайбрежие по време на война, романът проследява Макс Карвър и неговото семейство, които се нанасят в нов дом, белязан от грижовно укривани тайни. Историята танцува на границата между свръхестественото и дълбоко човешкото, което създава наелектризираща атмосфера.

Къщата, в която се нанася семейство Карвър, е само началото �� истинският ужас се крие в миналото, заключен в легенда, която не иска да бъде забравена. Още с първите стъпки в градината със зловещите статуи магията на Сафон ни кара да затаим дъх и да потръпнем (поне за мен това усещане беше подсилено от образа на клоуна �� мисля, че няма човек, израстнал през 90-те години, който да няма специално обострена чувствителност към клоуните). Това, което започва като невинно младежко приключение, постепенно се превръща в мрачно и емоционално преживяване, където обещанията от миналото се връщат да си вземат дължимото. Шепотът на Сафон прави всяка сцена пропита с напрежение, сякаш нещо се прокрадва от сенките и надвисва над нас, карайки ни да се озъртаме стъписано през рамо.

Принцът на мъглата не е типичен злодей �� той е самият страх, приел форма. Тайнствен и неумолим, той напомня на демоничните образи от творчеството на Стивън Кинг �� създания, които черпят сила от слабостите на човека и се връщат, за да го погълнат.

Докато очакваме следващата поява на мистичното същество, докато миналото се разплита, осъзнаваме, че някои обещания никога не умират�� а просто чакат удобния момент да се завърнат.

Макар и предназначена за младежка аудитория, тази история притежава онази особена тъмнина и психологическа дълбочина, която не пуска читателя дълго след като затвори книгата. „Принцът на мъглата�� е като сън, от който се събуждаш с ускорено дишане и чувството, че някой те е наблюдавал през цялото време."

"Незабравима фантастична история, както и една от най-любимите ми книги изобщо! „Всичк�� живо е трева�� съдържа страшно много мъдрост и общочовешки послания... които са характерни и като цяло за творчеството на големия Клифърд Саймък. Над малкото и затънтено американско градче Милвил се е спуснал тайнствен купол, а пък на хората в него предстои неочакван контакт с извънземна форма на живот...




„Стоя��, загледан в белия ореол около главата ѝ, който подскачаше в тъмнината, и заслушан в почукването на бастунчето по дългата криволичеща пътека към чудния свят на нейната фантазия.
И не беше ли така по-добре да приемеш грубата действителност и да направиш от нея за себе си нещо странно и красиво? ��




Впечатленията ми от други творби на
Клифърд Саймък:


„ГѶ�адът��:
/review/show...


„Планетат�� на Шекспир��:
/review/show...


„Паралелни светове��:
/review/show...


„Гробищен свят��:
/review/show...


„Братството на талисмана��:
/review/show...


„ВъѶ�колак��:
/review/show...


„Резерватът на таласъмите��:
/review/show...


„Магистрала на вечността��:
/review/show...


„Заложниц�� в Рая��:
/review/show...


„Човекоядци���:
/review/show...


„Избор на богове��:
/review/show...


„Отнов�� и отново��:
/review/show...


„Междинн�� станция��:
/review/show...


„Времето е най-простото нещо��:
/review/show...


„Посетителите���:
/review/show...


„Куклат�� на съдбата��:
/review/show...


„Котешк�� лице��:
/review/show...


„Търсачи на светове��:
/review/show..."