Милен's Updates en-US Tue, 29 Apr 2025 12:18:24 -0700 60 Милен's Updates 144 41 /images/layout/goodreads_logo_144.jpg ReadStatus9367157883 Tue, 29 Apr 2025 12:18:24 -0700 <![CDATA[Милен is currently reading 'Понедельник начинается в субботу']]> /review/show/7529071848 Понедельник начинается в субботу by Arkady Strugatsky Милен is currently reading Понедельник начинается в субботу by Arkady Strugatsky
]]> Review7505781340 Thu, 24 Apr 2025 09:27:11 -0700 <![CDATA[Милен added 'The Curious Case of Benjamin Button']]> /review/show/7505781340 The Curious Case of Benjamin Button by F. Scott Fitzgerald Милен gave 3 stars to The Curious Case of Benjamin Button (Paperback) by F. Scott Fitzgerald
]]> Review7492772222 Fri, 18 Apr 2025 02:14:51 -0700 <![CDATA[Милен added 'Силвър и вампирите']]> /review/show/7492772222 Силвър и вампирите by Явор Цанев Милен gave 5 stars to Силвър и вампирите (Paperback) by Явор Цанев
]]> Review7485724749 Sun, 13 Apr 2025 12:43:55 -0700 <![CDATA[Милен added 'Вълчи разкази']]> /review/show/7485724749 Вълчи разкази by Васил Попов Милен gave 4 stars to Вълчи разкази (Paperback) by Васил Попов
]]> Review7474768718 Fri, 11 Apr 2025 05:49:52 -0700 <![CDATA[Милен added 'Brave New World']]> /review/show/7474768718 Brave New World by Aldous Huxley Милен gave 1 star to Brave New World (Paperback) by Aldous Huxley
]]> Rating842536554 Tue, 01 Apr 2025 01:18:45 -0700 <![CDATA[Милен Димитров liked a readstatus]]> /
Милен Димитров liked Мария’s status update
Мария Раднева Мария Раднева started reading Пътеводител на галактическия стопаджия (Пътеводител на галактическия стопаджия, #1-2)
]]> Review7437602994 Fri, 28 Mar 2025 10:18:14 -0700 <![CDATA[Милен added 'Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК']]> /review/show/7437602994 Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК by Иван Кръстев Милен gave 2 stars to Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК (Paperback) by Иван Кръстев
Определено не съм особено голям почитател на пътеписите, но обичам понякога да се предизвиквам и да чета неща, които не представляват интерес за мен или по принцип никога не бих чел. Дето се казва, може да съм хетеро, но пък съм любопитен. Така де, може би за да посегна именно към „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК� на Иван Кръстев, помогна и личното ми запознанство с автора, който, за разлика от мен, се оказа готин, учтив и интересен. Друго, което ме накара да прочета именно тази книга беше и желанието да науча нови неща. Да, като за човек, който рядко напуска уюта на собствената си стая, имам доста широки познания за света, до които се домогвам, като чета хора, които са моя пълна противоположност.
Като цяло, а и като почти всеки път, имам някои добри и някои не особено ласкави неща за казване, като вторите ще преобладават. Да започна с това успява ли книгата да породи в мен желанието да пътувам. Да, успява, така че, ако това е една от целите на Иван, то тя е постигната. Не започнах веднага да буквам хотели, но успя да зароди любопитството ми. Научих ли нови неща? Да, може да се каже, че научих. Авторът е успял да предаде много любопитна информация на читателя по неговия си начин, с непретенциозен език, разбираемо, разговорно, което обикновено е добре дошло. В книгата има много съвети как и кога да пътувате, за да е най-изгодно и удобно, както и по кое време да посещавате определени музеи и исторически паметници, че да избегнете безкрайните тълпи и часовете чакане на опашка, за което много пътешественици биха му били признателни. Също така книгата може да се разглежда и като кулинарен пътеводител, тъй като авторът е отделил доста голямо внимание на кухнята на различни държави, които е посещавал и от впечатленията му от традиционните храни.
За мен обаче книгата има няколко сериозни казуса, които няма как да не отбележа. По принцип избягвам да стоварвам правдивия си гняв върху редакторите. Веднъж едно петнадесетгодишно момче ми каза, че имам „неблагодарна работа�, след като му казах, че съм редактор. Никой не вижда това, което си направил, но всички виждат това, което не си. Да, понякога авторът не дава текстът да се пипа. В друг случаи най-доброто, което можеш да направиш, е да се постараеш книгата да е поне четима. В случая с „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК� бях сигурен, че книгата няма редактор. Повторенията кипят и преливат от всяка страница, има много сгрешени или неправилно употребени думи, присъстват цели изречения, които не означават нищо или не носят информация, цели абзаци, които преповтарят едно и също нещо, но казано по различен начин. Не помага и бъбривият, но често разпилян стил на автора, нито изцяло еднотипните описания и не особено богат речников запас с който борави. Обикновено успявам да позная неопитния автор в рамките на минути, а много неопитния само няколко секунди, след като зачета един текст. Да кажем, че тук не стигнах до минути. Стига ми да видя, че метафорите са в кавички и работата е ясна. Но като се има предвид, че това е и първата книга на Иван Кръстев, съм склонен да затворя очите си за много от проблемите. Като читател, не като редактор. А и все пак книгата се казва „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК�, а не „ПИСАТЕЛ�, „АРХЕОЛОГ� или „АНТРОПОЛОГ�.
Книгата е разделена на девет глави, тоест точно толкова и пътешествия в различни държави, като едно то тях до връх Ком, което ми беше много интересно. То се оказа и едно от любимите, защото приличаше повече на разказ за случка и перипетии с приятели, каквото си и беше. Но най-много ми харесаха пътешествията до Кайро и Мексико. Мърсотията и мизерията в египетската столица, които Иван описва бяха колкото автентични, толкова и неочаквани за мен. Ако се съсредоточите върху тази част, тя направо може да ви откаже да отидете до Египет. Или до Кайро в частност. Вече споменах, че авторът споделя много интересна информация за местата, които посещава. Може би част от тази информация идва от информационни брошури, табели, сигурно и от интернет. Друга част пък идва директно от екскурзоводите. И тук скептицизмът ми удря тавана. Мой приятел работеше като екскурзовод на крепост и ми разказва как още от древността храмът на крепостта все оставал здрав (или поне основите му оставали здрави), независимо от това през какви катаклизми минавало селището. Затова се смята, че точно там се пресичат много силни енергийни линии или полета, които пазят храма. Затова хората винаги са знаели къде да строят храмовете и светилищата си. Тук между нас протече следният разговор:
Аз: От какво е бил построен храмът?
Той: От камък.
Аз: От какво са били построени останалите сгради?
Той: От дърво.
Аз, след болезнено дълга и многозначителна пауза: …тоес� идеята храмът да е построен върху мощни енергийни полета и заради това да остава здрав е по-достоверна от тази, че остава здрав защото е построен от по-устойчив материал от останалите сгради?
Той: Не, но ни карат да го разказваме така, защото е по-интересно.
„През населеното място преминало � (тук вмъкнете каквото се сетите природно или човешко бедствие) и само църквата останала.� звучи много по-интересно, мистично, магично, от „…сам� църквата останала, защото била най-здравата постройка в цялата околия.�
Мисълта ми е, че това, което Иван е научил от екскурзоводите, до голяма степен е обида както за интелекта, така и за историческото и културно наследство на Египет. И тук визирам основно информацията относно сфинкса, но и не само. Може да вметна няколко неща. „По� сфинкса има тунели, които го свързват с пирамидите.� Не, под сфинкса има малки тунели и шахти, най-вероятно копани от мародери и търсачи на съкровища, като някои са документирано направени през деветнайсети век. Причината да не се продължава копаенето в тях са от една страна, че не водят никъде, но от друга, че това може да доведе до допълнителна повреда на статуята. „П� сфинкса и околните скали има следи от ерозия, и „специалистите� (забележете!) изказват мнение, че тези следи са на повече от десет хиляди години и са от Потопа.� Ако тези специалисти бяха истински специалисти, сигурно щяха да знаят, че не можеш да датираш ерозия. Освен това ерозията в сухите райони е различна от тази със влажните. Ерозията от хиляди дъждове в сух район може да се равнява на ерозията от десетки и стотици хиляди дъждове в не дотам сух. Загатнато е също, че войските на Наполеон са допринесли за обезобразяването на сфинкса, като всъщност това направил Мохамед Са‘и� ал-Дахр през четиринайсети век, след като разбрал, че местни селяни принасят дарове на статуята и видял това като идолопоклонничество.
Варовиковите скали за пирамидите са вземани директно от платото (сфинксът е монумент, построен директно в скалите), но откъде и как са докарвали гранита да кажем? Може да звучи странно, но египетските кораби могат да пренасят по петстотин тона без да потънат. А освен, че има изображения на прекарването на камъните, през 2018 година (ако не се лъжа), бяха открити папируси, нещо като корабен дневник, в които е описано прекарването на каменните блокове именно за строежа на пирамидите.
Също така пирамидите не съвпадат със съзвездието Орион. (:
Има още много, но се отнесох. За мен е тъжно, че на посетителите на тези невероятни човешки постижения се пробутва псевдонаука, но от друга страна разбирам и защо се прави. Както написах и по-горе, повече се набляга на това, което би било интересно за туристите. Сигурно повече хора биха отишли да видят монументи на атлантите, космически батерии и не знам си к‘в�, отколкото да се запознаят отблизо с� гробници и храмови комплекси, били те и невероятни човешки постижения. Предполагам, че тезите на хора като Греъм Хенкок и компания съществуват именно защото се продават.
Относно Мексико, не разбрах защо някои от имената на боговете и храмовете са на юкатекски (юкатански?) мая, а други на ацтекския науатл. Пише, че пирамидата в Чичен Ица е храм на върховния вожд и бог-човек Топилцин Кецалкоатъл. Не. Пирамидата е храм на бог Кукулкан, а Кецалкоатл е ацтекски бог, който би могъл да се разглежда като еквивалент, но не го прави задължително същия. Це Акатл Топилцин Кецалкоатл пък е жрец на Кецалкоатл и вожд на олмеките вероятно през първата половина на десети век, а олмеките са наследени от ацтеките, не от маите. Също така името на играта с топка, която е присъща за мезоамериканските култури не е пелота. Това е испанска дума и това е името, което испанците ѝ дали, защото означава именно топка. Маите наричали играта „пиц�, а ацтеките „олламалицтли�.
Така! Личи, че тези глави са ми любими, било то и заради погрешните причини. За грешната или противоречива информация, която присъства в книгата не обвинявам изцяло автора, а по-скоро неговите източници. Но то друга страна той е длъжен да дава вярна или поне проверена информация, ако иска да има доверието и уважението на читателя.
Сега обаче искам да обърна внимание на нещо друго, което ми направи много силно впечатление, защото това не само го пише в книгата, но и авторът разказа за него по време на нашият разговор. И да, разговорът беше пред публика. Та авторът разказва как докато е бил в Тайланд, е ходил в парка за тигри в Пукет. Той се изказва доста ласкаво за това място, тъй като там тигрите са дружелюбни, свикнали са с хората и не са упоени. Наистина рових много и не виждам нито признаци, нито доказателства за обратното, така че съм склонен да го вярвам. Но на човек не му трябва много за да се увери, че паркът в Пукет, а и не само там всъщност, далеч не е тигровият рай, за който много хора го смятат. Иван Кръстев споделя, че тези паркове подпомагат увеличаването на популацията на тигрите и той силно ги подкрепя и апелира към тяхното посещаване. Също така изтъква и чувството, да се снимаш с тигър. Реалността обаче е съвсем различна. Да започнем с това, че по тези места и в парка в Пукет в частност, малките тигърчета се отделят от майките си два-три месеца след раждането, докато в дивата природа те живеят заедно до две години. Да не говорим, че малките прекарват времето си в специални клетки, в които целодневно влизат деца или изобщо хора с ръст под метър и четирийсет (трябва да си над този ръст, че да се снимаш с възрастните тигри), играят с тях, хранят ги, докосват ги, разнасят ги, което да, кара тигрите да свикват с хората, но също така довежда до голям стрес.
За да не проявяват истинската си природа, тигрите са третирани с болка и страх, а често и с глад, както споделят някои от дресьорите в парка в Пукет. Също така много от животните живеят в малки бетонни клетки от двадесет квадратни метра, а в природата тигрите преминават по тридесет километрови преходи за една нощ. Много животни са наблюдавани да проявяват поведение, в което личи стрес, като скитане напред-назад или хапане на опашката. Често може да се види как дресьора бие тигъра по носа с тънка пръчка, ако животното отказва да позира за селфи с турист, а за да ги учат да изправят главата си за снимка, палят под носа им запалка. Можете да видите и клипчета в интернет как точно се дресират тигрите в тези паркове. Не съм зоолог, нито съм специалист по големи или каквито и да било котки, но на този етап не ми и трябва.
Що се отнася до думите на Иван, че тези паркове помагат за запазването на тигрите в дивата природа и това, че една част от тигрите се пускат в естествената им среда, докато друга остава в парка ще кажа, че не ти коства много усилия, че да провериш дали това е така. Според преброяване от миналата година, в тайландските диви гори живеят приблизително 200 тигъра. В парковете са 2000. Когато тигрите започнат да остаряват, отиват на черния пазар, понякога на части. И да, това се случва най-често на възрастните тигри, но не само. Така че няма как да бъда по-несъгласен с автора относно тези паркове и неговият апел да се посещават, защото били полезни. Изумявам се от това докъде би стигнал човек, просто за да се чувства готин, като се снима с диво животно и в какво е готов да повярва, за да успокоява собствената си съвест или да оправдава желанията и действията си. Не съдя никого, само размишлявам. Аз лично не мисля, че животните съществуват само за да се държат в плен, да бъдат ловувани, убивани, изяждани, експлоатирани и да живеят мизерно само за да се снимаш с тях.
В книгата авторът е описал посещенията си и в парк със слонове и делфинариум. Същевременно докато чака да влезе да плува и да се снима с делфини в делфинариум в Мексико, сам е написал, че е научил, че „� естествената си среда делфините живеят от 30 до 50 години, а когато се отглеждат от хора � едва 7 години�. След което чета за „несъизмеримото� му, разбирайте хубаво, преживяване в делфинариума. Отново казвам, че не съдя, само размишлявам. И тази част не е толкова критика към Иван, колкото към всички ни. Колко често спираме да се замислим дали животните около нас живеят живота, който биха искали да живеят, докато ние правим именно това. Те не са само месо в чинията или снимка за лайкове. Ако обичаш да слушаш песента на птиците, отиди при тях и я слушай, не ги води у вас.
Накратко, това е една приятна книжка, с която да убиете, при такова желание, няколко часа от деня си. Не очаквайте нито дълбоки размисли, нито незабравими послания, нито достоверна информация за историческото и културното наследство на различни народи. Та ако това не ви касае особено, книгата ще ви „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК� ще ви хареса. Може да изглежда, че съм твърде строг към книгата и автора, въпреки че му е първата творба (добре де, строг съм), но съм засегнал двете основни теми, които ми направиха впечатление. Относно много от написаното съм напълно съгласен. Що се отнася до Европейските или по-близките дестинации, за които пише Иван, не мога да кажа, че откривам много проблеми. Може би колкото по-екзотична е дадена дестинация, толкова по-неправдоподобна е информацията за нея. Освен това може да научите много за интересни закони, привички и странности на нации, населяващи другия край на света. Но определено я препоръчвам на гастрономи или хора, които не са сигурни къде да е следващото им пътешествие. Може да получите няколко интересни идеи за дестинации и преживявания.
P.S. Не забравяйте задължително да посетите нощните барове на Тайланд! И да пратите снимки.
]]> Rating840812112 Thu, 27 Mar 2025 04:36:39 -0700 <![CDATA[Милен Димитров liked a review]]> /
Милен Димитров liked Александър Скалд's review of Horus Rising (The Horus Heresy, #1):
Horus Rising by Dan Abnett
"Малко неща ме надъхват както Warhammer и по-конкретно игрите Space Marine. От близо година, когато имам нужда от мотивация за работа, учене или извършване на действия в неделя, се обръщам към "мрака на далечното бъдеще", за да я намеря.

Колкото повече задълбавах в историята, толкова повече ми ставаше ясно, че ще потърся книгите. След дълго премисляне, четене и гледане на ревюта, реших, че ще започна с аудиокнигите, които всички твърдяха, че са озвучени с подходяща епичност. След това изгледах една камара препоръки с коя книга/поредица да започна. Реших да пренебрегна всички и да се гмурна в The Horus Heresy. И това беше най-доброто решение.

Още от първата книга става ясно защо това събитие е оставило такава следа в историята и влиянието му се усеща дори след 10 000 години. Най-способният и харизматичен праймарх...

Книгата наистина показва какво е можело да бъде, въпреки че семената на ереста вече са посяти чрез съмнения, недоверие и недомлъвки. А когато се появи най-епичният (според мен) праймарх, изпищех и леко фенгърлнах 😄 Ама няма да издавам повече.

Това е началото на сложна, тежка, многопластова история, инжектирана със свръхдоза тестостерон и величие. Ако не избушим некоя тухлена стена докъм средата на поредицата, ше се изненадам."
]]> ReadStatus9235559019 Wed, 26 Mar 2025 13:40:20 -0700 <![CDATA[Милен is currently reading 'Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК']]> /review/show/7437602994 Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК by Иван Кръстев Милен is currently reading Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК by Иван Кръстев
]]> Review7425283790 Tue, 25 Mar 2025 03:12:41 -0700 <![CDATA[Милен added 'Българите на Волга']]> /review/show/7425283790 Българите на Волга by Георги Владимиров Милен gave 5 stars to Българите на Волга (Paperback) by Георги Владимиров
]]>