"Ако К. беше достигнал своя замък, то той щеше да се озове в Къщата на клоуните.

Толкова много красота извира като непокорна вода от тази така фина и нежна книга. Не разполагах с физическия носител, слушах я обичайно непосредствено преди сън, със затворени очи. Картина, след картина, след картина рисуваше читателското ми въображение и това единствено благодарение на силно метафоричния език на писателя. Необходими са доза премереност, дисциплина и голямо количество талант, за да си играеш с експресивната лексика толкова умело. Малцина автори успяват! И лично за мен в това се крие обаятелният творчески чар на Галин Никифоров!
Колко слънце и любов се побират в думи като угнетеност, тъга, униние, меланхолия и копнеж? Колко мъка може да има по лицето на клоун под тежкия му грим, на когото публиката не пляска? Също толкова, колкото и в махагоновия дворец, в който не се чуват дори шепот и въздишки. Колко е тънка границата между неизбежната смърт и силата на топлата като дъх на дете любов? Точно толкова, колкото между таланта да рисуваш чуждите болки и своите собствени.
За да не издавам съдържанието, ще споделя само:

Харесаха ми:

*Метафоричните мостове между реалност и въображение;
*Интимното преживяване на героя без име, който сякаш е обърнат с хастара си, а отвътре го изпълват съновидения, космос, бенгалски огън и нежна грижа като направена в епруветка, идеалното химично съединение - без съмнения, без очаквания, без осъдителност, без престореност...;
*Експресивната лексика;
*Усещането за съкровена изповедност;
*Философските въпроси;
*Символизмът в прозата;
*Приказният характер;
*Функцията на мебелите;
*Естетизиране на грозното или по-точно на всичко;
*Литературните препратки;
*Че не се случва нищо, а се случва всичко;
*Героите, имената им, красотата в начина, по който светоусещат;

Не ми харесаха:

*Обстоятелственото представяне на някои моменти пред други, но това вероятно е промислено решение на автора, защото силно въздействаха;
*Повтарящият се смисъл в някои фрагменти, които са близо един до друг или един след друг - рядкост в повествованието тук, разбира се;

"Къщата на клоуните" е една история за кървавото и неопитно израждане на болката - без назидание, без прехвърлена вина, без гняв, без злост само равно и спокойно приемане. Никифоров разби сърцето ми и не знам дали някога ще му го простя!
Но...
Започнах с Кафка и ще приключа с неговите думи: "Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш."

А ако имате сърце за разбиване и душа за рисуване, прочетете "Къщата на клоуните"!"