What do you think?
Rate this book
Грохот
Светът посреща 1941 година с тревога. Германският райх владее територии от Балтийско до Черно море, искрата на войната е подпалила и Африка. Победителите чертаят картата на една нова Европа, в която ще господства арийската раса, а бъдещето на всички останали народи е заложено на карта. В такива условия България е изправена пред съдбоносен избор. Противопоставянето на най-мощната военна машина към онзи момент е сигурна катастрофа, сключването на съюз с Германия, ако се окажем отново на страната на победените след края на конфликта, също. Как изглежда един от най-страшните военни сблъсъци в историята на човечеството през погледа на обикновения немски войник, а на обикновените хора, оказали се на пътя на германския ботуш?
Възможно ли е да мечтаеш за по-добро бъдеще, когато целият познат ти дотогава свят се преобръща... А да осъществиш националния си идеал?
Романът Грохот талантливо и проникновено ни пренася в окото на бурята, от която България не може да се измъкне. Смел, завладяващ и правдив исторически роман, който не робува на идеологически щампи, нито на пропагандни клишета и гледа истината право в очите.
Възможно ли е да мечтаеш за по-добро бъдеще, когато целият познат ти дотогава свят се преобръща... А да осъществиш националния си идеал?
Романът Грохот талантливо и проникновено ни пренася в окото на бурята, от която България не може да се измъкне. Смел, завладяващ и правдив исторически роман, който не робува на идеологически щампи, нито на пропагандни клишета и гледа истината право в очите.
240 pages, Paperback
First published December 6, 2017
1 person is currently reading
22 people want to read
About the author
Силвия Томова
9books15followersСилвия Томова е завършила специалностите "Дефектология" и "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувала е във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Словото днес", списание "Книгите днес" и др. През 2001 г. излиза първата ѝ книга романът "Кожа", следват сборниците с разкази "Добър ден, Р." (2006) и "Черни маслини и двама мъже" (2010), и романът "Тит от Никомедия" (2012). През 2007 г. получава Първа награда от Националния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев". Носител е на приза "Книга на годината" на академия "Либер" (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и беларуски.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
January 24, 2018
Уви, големите очаквания към тази книга започнаха бързо да се пропукват с напредването на повествованието. Първото нещо, което светна като червена лампичка пред мен, бе нарастващото усещане, че Силвия Томова не е успяла да се постави в обувките на своя герой. Въпреки доброто си желание да говори от негово име, тук-там се прокрадват издайнически недомислици. „…красив лейтенант, чието име забравих веднага след като му обърнах гръб� определено не звучи като реплика на санитар от Вермахта.
Следващото нещо бяха диалозите. Дразнещото усещане, че всички в този град и в този Вермахт говорят като на театрална сцена и единствената тема, която ги вълнува, е историята � тежкото минало, неправдите, бойното другарство от предишната война и светлото бъдеще на справедливо възмездие. Реплики от по няколко реда в разговор, проведен в местната кръчма между мъже, които очевидно не са университетски преподаватели, следват една след друга. А, да, и речите! В книга от малко над 200 страници има поне три дълги речи, нахвърляни като наратив от History Channel.
Голямо удивление предизвика и особеният интерес, който германците рязко проявиха към българската история. Всички бяха напълно запознати с премеждията ни от последните три войни, казуса Македония, отношенията със съседните страни. От името на разказвача излизаха думи, показващи вещина, която няма как един немски санитар да прояви, едва стъпил на българска почва през пролетта на 1941 г.
Въпреки твърденията на Силвия Томова, че романът следва плътно фактите, каквито са били към онзи момент (Съветският съюз още не е нападнат, Окончателното решение на еврейския въпрос още не е влязло в сила, Аушвиц още не бълва пушек), усещането ми беше, че около германците през цялото време се стеле някаква розово-героична мъгла и прозира добродушна симпатия, сякаш не става дума за окупаторите на цяла Европа, а за спортисти от Олимпиадата в Берлин през 36-а.
Опитът за любовна история, проявяваща се като бледа нишка тук-там из романа, е толкова анемична, че не успявам да намеря подходящите думи. Млад немски санитар хлътва по българско момиче, след което добронамерено е предупреден от бащата на момичето да внимава и той великодушно се отдръпва. И нищо. Нищо! Историята свършва в нищото без дори минимален опит за някаква кулминация. Епизодични нишки, загатващи евентуален драматичен момент, са изоставени ей така, без продължение (като мнимата печатница на фалшиви пари, която на няколко пъти бе спомената в текста, уж я издирваха, после всичко заглъхна без обяснение).
Цялото ревю:
Следващото нещо бяха диалозите. Дразнещото усещане, че всички в този град и в този Вермахт говорят като на театрална сцена и единствената тема, която ги вълнува, е историята � тежкото минало, неправдите, бойното другарство от предишната война и светлото бъдеще на справедливо възмездие. Реплики от по няколко реда в разговор, проведен в местната кръчма между мъже, които очевидно не са университетски преподаватели, следват една след друга. А, да, и речите! В книга от малко над 200 страници има поне три дълги речи, нахвърляни като наратив от History Channel.
Голямо удивление предизвика и особеният интерес, който германците рязко проявиха към българската история. Всички бяха напълно запознати с премеждията ни от последните три войни, казуса Македония, отношенията със съседните страни. От името на разказвача излизаха думи, показващи вещина, която няма как един немски санитар да прояви, едва стъпил на българска почва през пролетта на 1941 г.
Въпреки твърденията на Силвия Томова, че романът следва плътно фактите, каквито са били към онзи момент (Съветският съюз още не е нападнат, Окончателното решение на еврейския въпрос още не е влязло в сила, Аушвиц още не бълва пушек), усещането ми беше, че около германците през цялото време се стеле някаква розово-героична мъгла и прозира добродушна симпатия, сякаш не става дума за окупаторите на цяла Европа, а за спортисти от Олимпиадата в Берлин през 36-а.
Опитът за любовна история, проявяваща се като бледа нишка тук-там из романа, е толкова анемична, че не успявам да намеря подходящите думи. Млад немски санитар хлътва по българско момиче, след което добронамерено е предупреден от бащата на момичето да внимава и той великодушно се отдръпва. И нищо. Нищо! Историята свършва в нищото без дори минимален опит за някаква кулминация. Епизодични нишки, загатващи евентуален драматичен момент, са изоставени ей така, без продължение (като мнимата печатница на фалшиви пари, която на няколко пъти бе спомената в текста, уж я издирваха, после всичко заглъхна без обяснение).
Цялото ревю:
December 30, 2017
„Грохот� (изд. „Жане� 45�, 2017 г.) на Силвия Томова е едновременно много красив, почти вълшебен, и много болезнен разказ за случващото се в Европа в първите години на Втората световна война. Авторката не се концентрира върху мащабни военни акции или изтъкнати фигури, познати ни от часовете по история в училище. Вместо това тя пресъздава ежедневието на българи и немци в малък, но ключово разположен, български град, като се съсредоточава върху онези елементи на живота във военно време, в които прозират основните съставки на човешкото: любов, приятелство, любопитство, надежда и страх от неизвестното.
Въпреки че в по-широк план романът обхваща периода между Първата световна война и първата половина на Втората световна война, основното действие протича през март и началото на април 1941 г. в Кюстендил. Разказвачът � Валтер Шулц, който отива на фронта още преди да е завършил висшето си образование, за да помогне на родината си като санитар � е активен участник в събитията, но се намира на ниско място в йерархията на немската армия. Чрез този повествователен подход авторката скъсява границата между разказвач и читател, създавайки усещане за непосредствена близост във времето и пространството. Същевременно този избор на гледна точка ни провокира да се замислим за хилядите участници във войната, чиято мисия е била не да убиват, а да спасяват човешки животи � често за сметка на собствения си живот.
На 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена министър-председателят Богдан Филов слага подписа си под документ, с който България влиза във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, начело с нацистка Германия. По същото време елитната 12-армия на Вермахта, която предходната година участва в окупацията на Франция и към която принадлежи Валтер Шулц, преминава от Румъния в България. След кратък престой в столицата Шулц и другарите му се озовават в Кюстендил. Следващия месец прекарват в града под хълма Хисарлъка, където ритъмът на живот на местните привидно не се различава от този в годините преди войната. И така до 6 април 1941 г., когато сръбски самолети започват да бомбардират Кюстендил и покрайнините на София и посяват смърт и разруха там, където доскоро е преобладавало сравнително спокойствие, придружено от търсенето на любов по време на война.
Наред с необичайния разказвач, „Грохот� се отличава и с любопитния прочит на факторите, които подтикват българи и немци да обединят усилия срещу Великобритания и Съветския съюз. Авторката насочва вниманието към няколко ключови прилики в мотивите и целите на България и Германия, които показват, че войната е по-скоро резултат от конкретен (крайно болезнен) исторически опит, а не просто злополучно стечение на обстоятелствата. Много българи и немци се чувстват несправедливо ощетени след Първата световна война и жадуват да видят всички свои съотечественици, обединени в една държава, и по този начин да постигнат възмездие и да осмислят саможертвата на свои близки.
Войната оставя белези върху всички, дори и върху онези, които не са я виждали в очите. Осакати ли баща ти, тя ще ламти да погълне и теб; погълне ли те, кървавата ѝ паст ще зейне и за твоите деца.
„Грохот� ще остане в паметта ми с няколко много плътни и ярки описания на живота във военно време � с цялата болка, тъга, умора и отчаяние, но и с потребността на всеки воюващ да има приятел, с чиято подкрепа би могъл да преодолее неизбежните за всяка война безскрупулност, насилие и смърт.
Армията не е място, където човек би оцелял сам. Знаеш, че зад гърба ти има още един и още един другар, че са стотици хиляди, на чиято сила можеш да се облегнеш, да се почувстваш дори приютен, но даже тази многолика машина, този организъм с хиляди глави и туптящи в един ритъм сърца, би олекнала като перце, ако след боя до теб няма някой, комуто да се довериш. И който няма да те упрекне в слабост, ако види по лицето ти да се стича сълза.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
Въпреки че в по-широк план романът обхваща периода между Първата световна война и първата половина на Втората световна война, основното действие протича през март и началото на април 1941 г. в Кюстендил. Разказвачът � Валтер Шулц, който отива на фронта още преди да е завършил висшето си образование, за да помогне на родината си като санитар � е активен участник в събитията, но се намира на ниско място в йерархията на немската армия. Чрез този повествователен подход авторката скъсява границата между разказвач и читател, създавайки усещане за непосредствена близост във времето и пространството. Същевременно този избор на гледна точка ни провокира да се замислим за хилядите участници във войната, чиято мисия е била не да убиват, а да спасяват човешки животи � често за сметка на собствения си живот.
На 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена министър-председателят Богдан Филов слага подписа си под документ, с който България влиза във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, начело с нацистка Германия. По същото време елитната 12-армия на Вермахта, която предходната година участва в окупацията на Франция и към която принадлежи Валтер Шулц, преминава от Румъния в България. След кратък престой в столицата Шулц и другарите му се озовават в Кюстендил. Следващия месец прекарват в града под хълма Хисарлъка, където ритъмът на живот на местните привидно не се различава от този в годините преди войната. И така до 6 април 1941 г., когато сръбски самолети започват да бомбардират Кюстендил и покрайнините на София и посяват смърт и разруха там, където доскоро е преобладавало сравнително спокойствие, придружено от търсенето на любов по време на война.
Наред с необичайния разказвач, „Грохот� се отличава и с любопитния прочит на факторите, които подтикват българи и немци да обединят усилия срещу Великобритания и Съветския съюз. Авторката насочва вниманието към няколко ключови прилики в мотивите и целите на България и Германия, които показват, че войната е по-скоро резултат от конкретен (крайно болезнен) исторически опит, а не просто злополучно стечение на обстоятелствата. Много българи и немци се чувстват несправедливо ощетени след Първата световна война и жадуват да видят всички свои съотечественици, обединени в една държава, и по този начин да постигнат възмездие и да осмислят саможертвата на свои близки.
Войната оставя белези върху всички, дори и върху онези, които не са я виждали в очите. Осакати ли баща ти, тя ще ламти да погълне и теб; погълне ли те, кървавата ѝ паст ще зейне и за твоите деца.
„Грохот� ще остане в паметта ми с няколко много плътни и ярки описания на живота във военно време � с цялата болка, тъга, умора и отчаяние, но и с потребността на всеки воюващ да има приятел, с чиято подкрепа би могъл да преодолее неизбежните за всяка война безскрупулност, насилие и смърт.
Армията не е място, където човек би оцелял сам. Знаеш, че зад гърба ти има още един и още един другар, че са стотици хиляди, на чиято сила можеш да се облегнеш, да се почувстваш дори приютен, но даже тази многолика машина, този организъм с хиляди глави и туптящи в един ритъм сърца, би олекнала като перце, ако след боя до теб няма някой, комуто да се довериш. И който няма да те упрекне в слабост, ако види по лицето ти да се стича сълза.
Цялото ревю можете да прочетете тук:
December 30, 2017
"Грохот" е роман за войната като капан, от който няма спасение. Надеждата е прекършена още преди да покълне, също както мечтата на българите за национално единство. Авторката се справя успешно с нелеката задача да разказва от името на немския лейтенатн Валтер Шулц, който е разпределен за кратко в Кюстендил. Сблъсък на култури и идеологии или осъзнаване на човешкото в условия на оскотяващо зло, срещата на Шулц с България е по-трогателна, отколкото бихме могли да предположим. Любовта присъства като мигновено опиянение, което обаче е оставено на втори план пред действителността. Сцената с бомбандировката е разтърсваща, а въпросите, които остават след последната страница, подтикват към дълбок размисъл.
February 18, 2018
„Грохот� един вълнуващ, завладяващ и разтърсващ роман за надеждите и изборите. Роман за войната, любовта и всичко онова, което вълнува човечеството във всяка една историческа епоха. Авторката с неподражаема вещина описва един сложен и труден момент от българската история. България е поставена пред съдбоносен избор, избор предопределен от изхода на Първата световна война. В романа основно се разглежда темата за българския национален идеал. В надеждата за осъществяване на този идеал България пристъпва към изпълнението на един съдбовен исторически акт- участието в Тристранния пакт по време на Втората световна война. Грешен ли е този избор? Отговорът на този въпрос получаваме от страниците на романа. Прави впечатление, че Силвия Томова разглежда една доста болезнена за българите тема, без да дава оценка за онова отминало време, историческо време, което по непонятна за мен причина днес в съвремието, все по- малко се обсъжда. Авторката не заема ничия страна, безпристрастно и с дълбока чувствителност описва факти и събития. Макар и роман за войната това е една човешка книга, писана със сърце и душа. Безспорно, авторката е вложила неописуем труд, за да проучи в дълбочина исторически документи и факти с оглед правдивото и безпристрастно написване на романа. След като прочетох романа у мен възникна въпроса: „Има� ли днес българите своя национален идеал, или този идеал остана затрупан под напластените с прах рафтове на историята?� Ако чакате нещо да се случи в романа, то значи нищо не сте схванали и разбрали от посланието на романа "Грохот." Благодаря на Силвия Томова
April 9, 2018
Дълбоко ме впечатли "Грохот" на Силвия Томова.
По много причини, ще спомена само главните три, останалите дано читателите открият сами!
1. Гледната точка: преминаването на хитлеристката армия през България през очите на обикновен немски санитар! Изключително рядка, за мен за първи път срещана перспектива, която изисква много смелост. Живея и чета от толкова много години на немски, но тази точно перспектива, която показва войниците като нормални човеци, а не като чудовища винаги ми е липсвала. Убедена съм, че заради още съществуващото огромно чувство за вина, на немско пишещите автори на тях им е все още неудобно, да не кажа неморално, да се занимават с преживяванията на тези, които нахлуха в Европа.
След няколкото ми срещи с бивши обикновени, редови немски войници преживели Втората Световна Война винаги ми се е искало някой да разкаже за тяхната гледна точка: млади момчета, почти деца, объркани от идеологическата мъгла около тях, захвърлени в чужди земи, страдащи за семействата си, гладни, жадни, не разбирайки съвсем случващото се около тях....
Силвия Томова повдига наистина и до днес и особено днес болезнено актуални теми по един много директен и безкомпромисен начин. Нещо, което, с риск да се повторя, поради много причини, най-вече political correctness все още липсва в политическия и литературния дискурс в Германия и Австрия.
Фактът, че българска авторка, Силвия Томова, отдава внимание на тези важни злободневни теми и успява да влезе под кожата на немския войник, санитар по един толкова убедителен, правдоподобен начин е явление и огромно постижение, дължащо се на явно изключително добра подготовка и подробно изучаване на историческите събития и немската народопсихология, но също и на наистина голям писателски талант.
2. Изключително топлото, романтично описание на България, на София, на гарата, на градините, дворчетата, на вкусните кебабчета, баницата, бозата, халвата... Толкова мило, с толкова нежен, богат изказ, следващ традицията и способностите на най-големите! Любовта към България прониква и блика от всеки ред. Дано да се напишат повече такива книги, всички имаме нужда от тях!
3. Посланието на романа, който по много деликатен начин, постепенно се превръща в изключително смислен и впечатляващ анти-военен епос! Е, това точно изисква наистина едновременно чувствително, но в същото време безкомпромисно перо. И Силвия Томова се е справила по един много нейн си начин, автентичен начин, без да копира и без да позира.
Още много бих казала, но по-добре всеки сам прочете този роман.
Браво на Силвия Томова, очаквам бъдещите и творби с нетърпение!
По много причини, ще спомена само главните три, останалите дано читателите открият сами!
1. Гледната точка: преминаването на хитлеристката армия през България през очите на обикновен немски санитар! Изключително рядка, за мен за първи път срещана перспектива, която изисква много смелост. Живея и чета от толкова много години на немски, но тази точно перспектива, която показва войниците като нормални човеци, а не като чудовища винаги ми е липсвала. Убедена съм, че заради още съществуващото огромно чувство за вина, на немско пишещите автори на тях им е все още неудобно, да не кажа неморално, да се занимават с преживяванията на тези, които нахлуха в Европа.
След няколкото ми срещи с бивши обикновени, редови немски войници преживели Втората Световна Война винаги ми се е искало някой да разкаже за тяхната гледна точка: млади момчета, почти деца, объркани от идеологическата мъгла около тях, захвърлени в чужди земи, страдащи за семействата си, гладни, жадни, не разбирайки съвсем случващото се около тях....
Силвия Томова повдига наистина и до днес и особено днес болезнено актуални теми по един много директен и безкомпромисен начин. Нещо, което, с риск да се повторя, поради много причини, най-вече political correctness все още липсва в политическия и литературния дискурс в Германия и Австрия.
Фактът, че българска авторка, Силвия Томова, отдава внимание на тези важни злободневни теми и успява да влезе под кожата на немския войник, санитар по един толкова убедителен, правдоподобен начин е явление и огромно постижение, дължащо се на явно изключително добра подготовка и подробно изучаване на историческите събития и немската народопсихология, но също и на наистина голям писателски талант.
2. Изключително топлото, романтично описание на България, на София, на гарата, на градините, дворчетата, на вкусните кебабчета, баницата, бозата, халвата... Толкова мило, с толкова нежен, богат изказ, следващ традицията и способностите на най-големите! Любовта към България прониква и блика от всеки ред. Дано да се напишат повече такива книги, всички имаме нужда от тях!
3. Посланието на романа, който по много деликатен начин, постепенно се превръща в изключително смислен и впечатляващ анти-военен епос! Е, това точно изисква наистина едновременно чувствително, но в същото време безкомпромисно перо. И Силвия Томова се е справила по един много нейн си начин, автентичен начин, без да копира и без да позира.
Още много бих казала, но по-добре всеки сам прочете този роман.
Браво на Силвия Томова, очаквам бъдещите и творби с нетърпение!
April 3, 2025
Класически роман. По нещо ми напомня романите на Димитър Димов.
Действието се развива през ВСВ в Кюстендил. Историята е разказана искрено и красиво.
Много ми хареса. Точно този тип писане без претенции, без да се чувства, че автора преследва цели като литературна награда или комерсиален успех, като че ли не съм срещала напоследък у съвременните български автори.
Не че имам желание да ги чета всички, де...
Действието се развива през ВСВ в Кюстендил. Историята е разказана искрено и красиво.
Много ми хареса. Точно този тип писане без претенции, без да се чувства, че автора преследва цели като литературна награда или комерсиален успех, като че ли не съм срещала напоследък у съвременните български автори.
Не че имам желание да ги чета всички, де...
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.