ŷ������

Дълбоко ме впечатли "Грохот" на Силвия Томова.

По много причини, ще спомена само главните три, останалите дано читателите открият сами!

1. Гледната точка: преминаването на хитлеристката армия през България през очите на обикновен немски санитар! Изключително рядка, за мен за първи път срещана перспектива, която изисква много смелост. Живея и чета от толкова много години на немски, но тази точно перспектива, която показва войниците като нормални човеци, а не като чудовища винаги ми е липсвала. Убедена съм, че заради още съществуващото огромно чувство за вина, на немско пишещите автори на тях им е все още неудобно, да не кажа неморално, да се занимават с преживяванията на тези, които нахлуха в Европа.
След няколкото ми срещи с бивши обикновени, редови немски войници преживели Втората Световна Война винаги ми се е искало някой да разкаже за тяхната гледна точка: млади момчета, почти деца, объркани от идеологическата мъгла около тях, захвърлени в чужди земи, страдащи за семействата си, гладни, жадни, не разбирайки съвсем случващото се около тях....
Силвия Томова повдига наистина и до днес и особено днес болезнено актуални теми по един много директен и безкомпромисен начин. Нещо, което, с риск да се повторя, поради много причини, най-вече political correctness все още липсва в политическия и литературния дискурс в Германия и Австрия.
Фактът, че българска авторка, Силвия Томова, отдава внимание на тези важни злободневни теми и успява да влезе под кожата на немския войник, санитар по един толкова убедителен, правдоподобен начин е явление и огромно постижение, дължащо се на явно изключително добра подготовка и подробно изучаване на историческите събития и немската народопсихология, но също и на наистина голям писателски талант.

2. Изключително топлото, романтично описание на България, на София, на гарата, на градините, дворчетата, на вкусните кебабчета, баницата, бозата, халвата... Толкова мило, с толкова нежен, богат изказ, следващ традицията и способностите на най-големите! Любовта към България прониква и блика от всеки ред. Дано да се напишат повече такива книги, всички имаме нужда от тях!

3. Посланието на романа, който по много деликатен начин, постепенно се превръща в изключително смислен и впечатляващ анти-военен епос! Е, това точно изисква наистина едновременно чувствително, но в същото време безкомпромисно перо. И Силвия Томова се е справила по един много нейн си начин, автентичен начин, без да копира и без да позира.

Още много бих казала, но по-добре всеки сам прочете този роман.

Браво на Силвия Томова, очаквам бъдещите и творби с нетърпение!