„Романъ� е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. „Синъ� на авиатора� е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература.�
Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма „Ага�, закрил кинофестивала „Берлинале� - 2018 година.)
КРУМ ФИЛИПОВ е роден през 1969 г. в София, но е израснал в Смолян. Завършва българска филология в СУ „Климен� Охридски� през 1995 г. През 2000 г. завършва „Театрална режисура� в класа на проф. Иван Добчев � НАТФИЗ „Кр.Сарафов�, а през 2001 г. специализира „Кинорежисура� в класа на проф. Георги Дюлгеров. Автор е на две книги с поезия „Затръшнато небе� и �3,14 стихотворения�. Лауреат е на конкурсите за поезия „Весели� Ханчев� � Ст. Загора, „�.Яворов�- Поморие, „На�-ярък дебют в литературата� � БНР, „Годишн� награда за поезия� на радио „Дойч� веле� и др. Режисьор е на спектакли, документални филми, музикални видеоклипове и телевизионни програми, участвали и награждавани в престижни фестивали у нас и в чужбина. От 4 години е режисьор и съсценарист на „Метафора� � предаване за книгите и четенето по БНТ-Пловдив.
Еее, страхотна и неочаквана приятна изненада се каза тази книга. Крум Филипов разказва душа и без никакви глупости. Страхотни истории. Наистина отдавна не съм чела нещо толкова добро от български автор
" Синът на авиатора" е приказна плетеница от истории, която сякаш те отвежда в един необикновен свят. Съдбите на героите са преплетени в една точка - блок 333. Книгата представлява много поетичен магически реализъм. Не бих казала, че има сюжетна линия, а по- скоро е море от преживявания и размисли. Разказите на героите се движат като асансьор между етажите и ни показват различни гледки. " Синът на авиатора" лети между сън и реалност, създавайки своя собствена причудлива действителност. Много приятно четиво.
Този болезнен роман е като камъче в обувката - бездомно, затоплено и постоянно напомнящо за себе си - не искаш да го извадиш, защото кракът ти веднага ще премръзне.
“Синъ� на авиатора� на Крум Филипов (Krum Filipov) е книга за редките маргинали и е кръстен на герой, който дори не съществува, освен в съзнанието на своя “баща� - последна надежда и продължение за безнадеждния, самотния, унижения и оскърбения в своята наивност и чистота човек. Надежда, която години наред го държи на поносима (летателна) височина над битието му.
Не е изненада, че предвид автора си (Крум Филипов e режисьор, сценарист и поет), това е един сценичен и силно поетичен роман. На героите са зададени прецизни часове на поява, точни местоположения, движения и реплики и ограничени декори - без никакви излишества. С много любов и емпатия авторът ги нарежда и ги изслушва на създадената от него сцена - един (не)обикновен жилищен блок в произволен пловдивски квартал. А те говорят ту на родопски диалект, като твърде, твърде обикновени хора, ту с пронизващо, мъчително красиво, обзело ги сякаш “свише� поетично сияние в думите.
Цялостното усещане при прочита на книгата е за (на)влизане в нещо камерно, интимно и ограничено по време и място - понякога просто един асансьор, душевно пространство, където в концентрирано представление ни се предлага изповед след изповед... Прочетете залото ревю за книгата тук:
Много човешка и болезнено необходима. Книга за взаимоотношенията, за общуването помежду ни, но онова искреното, дълбокото, при което чувстваш грижите на другия, стъпваш му в обувките, поемаш му от болката и с това пораства собствената ти душа.
Книга, която ни учи как да бъдем човеци.
Остави ми едно ето такова усещане: „Наслушал� съм се на достатъчно воински истории за смел героизъм. Кажи ми как се сгърчваш, когато се блъснеш в стена, в нещо, отвъд което не можеш да преминеш само със силата на собственото си желание. И какво те пренася отвъд тази стена, при крехката красота на човешката ти природа…�