ŷ������

Този болезнен роман е като камъче в обувката - бездомно, затоплено и постоянно напомнящо за себе си - не искаш да го извадиш, защото кракът ти веднага ще премръзне.

“Синъ�� на авиатора�� на Крум Филипов (Krum Filipov) е книга за редките маргинали и е кръстен на герой, който дори не съществува, освен в съзнанието на своя “баща�� - последна надежда и продължение за безнадеждния, самотния, унижения и оскърбения в своята наивност и чистота човек. Надежда, която години наред го държи на поносима (летателна) височина над битието му.

Не е изненада, че предвид автора си (Крум Филипов e режисьор, сценарист и поет), това е един сценичен и силно поетичен роман. На героите са зададени прецизни часове на поява, точни местоположения, движения и реплики и ограничени декори - без никакви излишества. С много любов и емпатия авторът ги нарежда и ги изслушва на създадената от него сцена - един (не)обикновен жилищен блок в произволен пловдивски квартал. А те говорят ту на родопски диалект, като твърде, твърде обикновени хора, ту с пронизващо, мъчително красиво, обзело ги сякаш “свише�� поетично сияние в думите.

Цялостното усещане при прочита на книгата е за (на)влизане в нещо камерно, интимно и ограничено по време и място - понякога просто един асансьор, душевно пространство, където в концентрирано представление ни се предлага изповед след изповед...
Прочетете залото ревю за книгата тук: