What do you think?
Rate this book
Лято в Бурландия
Това е роман за една власт, която се опитва да превърне сънищата ни в обект на масово производство, но същeвременно е роман за раздялата с детството, за въображението като спасение, за това как изглежда светът през детските очи. В „Лят� в Бурландия� главен герой е детето, което вижда и усеща много повече от заобикалящите го възрастни.
Застрашителната сянка на властта пада върху един скован от зимния студ град, който носи белезите на нещо добре познато. Разказът се движи някъде в граничната територия на известното и непонятното, на съня и реалността, като проблематизира въпроса за фикция и истинност, за доброто и злото, за съкровено личното и публичното.
Застрашителната сянка на властта пада върху един скован от зимния студ град, който носи белезите на нещо добре познато. Разказът се движи някъде в граничната територия на известното и непонятното, на съня и реалността, като проблематизира въпроса за фикция и истинност, за доброто и злото, за съкровено личното и публичното.
- GenresBulgarian Literature
192 pages, Paperback
Published August 26, 2021
6 people are currently reading
68 people want to read
About the author
Момчил Миланов
3books12followersМомчил Миланов е роден през 1986 г. в София. Завършва международно право и международни отношения в Страсбург и Брюж и специализира международно право в Хага. Докторант и асистент по международно право в Женевския университет (2021). Работил е в различни международни организации в Брюксел, Хага и Париж. Негови текстове са публикувани в „Култура�, „К�, „Свема�, GRANTA, „Текстил� и други издания.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
September 22, 2021
Неочаквана и чудесна книга - хем приказка, хем coming-of-age история, хем философско съчинение.
Написана е на много сладкодумен език и гледа на света с любопитните очи и свежия хумор на дете, сякаш всичко наоколо е чудо.
Много ми допадна преплитането на реален с въображаем град, на настояще и минало, на сън, мечта и будност. И заигравката с имената ('Траумвай' ще ми остане любимо, мисля).
В романа има едно изключително описание на момента на пълно щастие, което ме накара да се замисля за двата вида време - хронос и кайрос и дали животът е в годините, през които минаваме или в моментите, в които времето изглежда сякаш спряло.
Написана е на много сладкодумен език и гледа на света с любопитните очи и свежия хумор на дете, сякаш всичко наоколо е чудо.
Много ми допадна преплитането на реален с въображаем град, на настояще и минало, на сън, мечта и будност. И заигравката с имената ('Траумвай' ще ми остане любимо, мисля).
В романа има едно изключително описание на момента на пълно щастие, което ме накара да се замисля за двата вида време - хронос и кайрос и дали животът е в годините, през които минаваме или в моментите, в които времето изглежда сякаш спряло.
September 11, 2021
изобщо възрастните са преувеличена работа
November 23, 2021
Чудесна книга! Много ми хареса, че сериозни теми, та дори и политика, са разказани през погледа на дете и под формата на приказка. Има си ги магичните елементи и герои, обаче т.нар. фентъзи мотиви не са досадни, а се вписват хомогенно в историята. Браво на Момчил Миланов и на изд. Аквариус. Поредно страхотно попадение от техния каталог. �
Read
January 4, 2023Хареса ми цялостната атмосфера на книгата и преливането от реално в нереално. Докато четях, направо плувах в приказно-утопична-застрашителна-тревожна, на моменти изцяло приказна атмосфера. При това тя ме отпращаше из уличките на стария еврейски квартал в София и около министерството на земеделието. В главата ми изскачаха призрачни картини, свързани с конкретни места в града и това много ме забавляваше.
За съжаление имах проблем със самата история. На моменти се обърквах кое, кога, на кого и защо се случва. Не ми стана ясно защо са необходими тези прескоци във времето, какво ми носят като читател. Вярно, че при децата разбирането за време е мъглива работа, но все пак, като читател, имам нужда да схвана какво ми се разказва. Люгер някак изведнъж се превърна в предател. На моменти не разбирах дали, в конкретния епизод, главен герой е Щерн младши, или Щерн старши.
Интересно ми е дали Щерн и Люгер са кръстени на психолога Уилям Щерн и оръжейния конструктор Люгер.
С интерес бих прочела следващата книга на автора.
За съжаление имах проблем със самата история. На моменти се обърквах кое, кога, на кого и защо се случва. Не ми стана ясно защо са необходими тези прескоци във времето, какво ми носят като читател. Вярно, че при децата разбирането за време е мъглива работа, но все пак, като читател, имам нужда да схвана какво ми се разказва. Люгер някак изведнъж се превърна в предател. На моменти не разбирах дали, в конкретния епизод, главен герой е Щерн младши, или Щерн старши.
Интересно ми е дали Щерн и Люгер са кръстени на психолога Уилям Щерн и оръжейния конструктор Люгер.
С интерес бих прочела следващата книга на автора.
November 13, 2022
Изненадана съм, че тази книга ме развълнува толкова много. Може би защото имам син на възрастта на Щерн и нямаше как да не си го представям да пътува с таласъм или да се дразни на “книжка� и “пуловерче�. Но и не само. Езикът е красив, без да е преднамерен и натруфен. И това, което в началото ми се стори объркващо - липсата на параграфи - всъщност е точно на мястото си. Сън.
Някои книги ги харесваш заради суровостта, а други заради литературата. Тази е от вторите.
Някои книги ги харесваш заради суровостта, а други заради литературата. Тази е от вторите.
December 23, 2021
Имаше няколко много хубави, увлекателни и красиво описани моменти. Но като цяло не ми хареса. Беше ми объркана, небалансирана, графично натоварваща (мисля, че идеята е била да стане съноподобна, не съм сигурна, но мен не ме увлече като сън, а точно ме натовари тази липса на нови редове и пряка пряка реч). Беше ми многословна, претенциозна и престорена. Фантастичните елементи ми бяха като кръпки, детското напълно ми се изгуби в сложни думи и непознати за съвременните деца реалии и ситуации. Писана сякаш за да се направи авторът на интересен, никак не за деца :/
May 10, 2022
"Не може ли да ми разкажете съвсем малко, останалото мога и да си го измисля."
January 20, 2022
Кой не би продължил да чете книга след начало като „Напоследъ� в Грейщад се случваха някои твърде странни неща� � та веднага да разбере какви ще се окажат те? С въпросното класическо, написано като по учебник въвеждащо изречение започва романът на Момчил Миланов „Лят� в Бурландия� (Аквариус, 2021).
Признавам, че още след първите няколко страници изпитах желание да спра и да го започна отначало, този път с осемгодишния си син � възрастта, на която е и главният герой Щерн. После размислих. После отново. Просто с книги като тази никога не можеш докрай да си сигурен дали всичко в нея ще бъде разбрано от едно дете, нито пък дали ще бъде спомнено и припознато от един възрастен. И тъкмо в това е тяхното непреходно обаяние.
Разказани с въображение, достойно за историите на Джани Родари, и изпълнени с вълшебни герои, които напомнят на атмосферата в „Майстора и Маргарита� (котколисът Кугел и наблюдението, че „открай време хората не обичат котки, които ходят на два крака�, са директно намигване към Бегемот на Булгаков), събитията в романа се разгръщат в уж неопределено време и място. Много от социално-политическите, културните и топографските маркери обаче няма как да не ни напомнят София и родното минало, в което поне според моето усещане се смесват белези и от царско време, и от прехода, но най-вече от епохата на социализма. Нима столицата ни не е действително един „си� град�, който тук срещаме под името Грейщад, мястото на събитията в романа?
Още преди да разбера, че авторът сам е определил книгата си като „политическ� роман за деца�, си помислих съвършено същото � че това е нестандартен, неклиширан, приказен начин, по който може да бъде разказана близката ни история. Достъпен и за деца начин, за който изглежда никой не се е сетил досега. Властта и методите, по които се управлява тя, на пръв поглед не е тема, подходяща за малчугани, но де факто е част от много класически приказки, и Момчил Миланов определено е успял да я „разкаже�.
Прочетете пълното ревю за романа тук:
Признавам, че още след първите няколко страници изпитах желание да спра и да го започна отначало, този път с осемгодишния си син � възрастта, на която е и главният герой Щерн. После размислих. После отново. Просто с книги като тази никога не можеш докрай да си сигурен дали всичко в нея ще бъде разбрано от едно дете, нито пък дали ще бъде спомнено и припознато от един възрастен. И тъкмо в това е тяхното непреходно обаяние.
Разказани с въображение, достойно за историите на Джани Родари, и изпълнени с вълшебни герои, които напомнят на атмосферата в „Майстора и Маргарита� (котколисът Кугел и наблюдението, че „открай време хората не обичат котки, които ходят на два крака�, са директно намигване към Бегемот на Булгаков), събитията в романа се разгръщат в уж неопределено време и място. Много от социално-политическите, културните и топографските маркери обаче няма как да не ни напомнят София и родното минало, в което поне според моето усещане се смесват белези и от царско време, и от прехода, но най-вече от епохата на социализма. Нима столицата ни не е действително един „си� град�, който тук срещаме под името Грейщад, мястото на събитията в романа?
Още преди да разбера, че авторът сам е определил книгата си като „политическ� роман за деца�, си помислих съвършено същото � че това е нестандартен, неклиширан, приказен начин, по който може да бъде разказана близката ни история. Достъпен и за деца начин, за който изглежда никой не се е сетил досега. Властта и методите, по които се управлява тя, на пръв поглед не е тема, подходяща за малчугани, но де факто е част от много класически приказки, и Момчил Миланов определено е успял да я „разкаже�.
Прочетете пълното ревю за романа тук:
October 28, 2022
Отдавна прочетох тази книга и все още смятам, че е една от най-силните съвременни български романи. Изобщо не използвам лупата "дебют", в случая няма никакво значение. Чакам още книги от автора така, както бих чакала Виктов Пасков да напише нешо ново, ако можеше.
August 28, 2022
Свят без мечти, но гледан през бинокъл на мечтател. Сивотата се обагря в причудливи шарки на ръба на сънищата. Нужна книга.
Read
September 27, 2021Момчил Миланов - "Лято в Бурландия", изд. "Аквариус" 2021
Прочетох "Лято в Бурландия" от Момчил Миланов.
Беше странно преживяване.
Не само заради заглавието - всъщност именно заглавието най-напред породи интереса ми към тази книга. но странното усещане не е заради него.
Историята в тази книга е разказана от трето лице през очите на дете - но не е детска.
Мястото на действието е... неизвестно къде. Или, по-скоро, поддава се на гадаене. Хващаш се за "сламки", които уж са те насочили къде се развива действието. И точно когато мислиш, че да, ето сега вече знаеш "къде е това", се оказва, че отново си се илъгал.
Имената... дори те не могат да ти подскажат. Защото точно си решил, че имената на основните герои ги определят като принадлежащи към дадена националност, сред тях изниква име, което е свързано по кръв стях, но звучи чуждо.
И всичко това - сред едно безвремие. Искам да уточня, че написах това, преди да съм прочела и половината от книгата. Може би нататък това ще се промени. Но към този момент така възприемам нещата.
Тази книга може би трябваше да е история за детство и порастване. Защото героят в нея е дете. Но отдавна научих, че не всяка книга, в която главният ггерой е дете, е непременно детска. Защото за мен начинът на мислене на Щерн не беше детски. Това бяха разсъждения и възприятия на едно объркано, може би твърде рано пораснало дете. Не беше детска и защото постоянно ми внушаваше една тревожност, сякаш предстои да се случи нещо страшно или поне необратимо.
Струва ми се, че в тази книга има доста препратки към ключови моменти към историята. Не знам обаче дали "хванах" всички тях. Не знам дали наистина разбрах тази книга.
Имам и странното чувство, че към края се намеси нов разказвач, различен от този, който водеше повествованието преди това. Може би греша, просто останах с такова усещане.
И още едно усещане - че тази книга трябва да се чете бавно. Бавно, както се върви по непознат път. Побързаш ли, ще се изгубиш. Още преди средата.
А трябва поне да излезеш на пътя за Бурландия.
Прочетох "Лято в Бурландия" от Момчил Миланов.
Беше странно преживяване.
Не само заради заглавието - всъщност именно заглавието най-напред породи интереса ми към тази книга. но странното усещане не е заради него.
Историята в тази книга е разказана от трето лице през очите на дете - но не е детска.
Мястото на действието е... неизвестно къде. Или, по-скоро, поддава се на гадаене. Хващаш се за "сламки", които уж са те насочили къде се развива действието. И точно когато мислиш, че да, ето сега вече знаеш "къде е това", се оказва, че отново си се илъгал.
Имената... дори те не могат да ти подскажат. Защото точно си решил, че имената на основните герои ги определят като принадлежащи към дадена националност, сред тях изниква име, което е свързано по кръв стях, но звучи чуждо.
И всичко това - сред едно безвремие. Искам да уточня, че написах това, преди да съм прочела и половината от книгата. Може би нататък това ще се промени. Но към този момент така възприемам нещата.
Тази книга може би трябваше да е история за детство и порастване. Защото героят в нея е дете. Но отдавна научих, че не всяка книга, в която главният ггерой е дете, е непременно детска. Защото за мен начинът на мислене на Щерн не беше детски. Това бяха разсъждения и възприятия на едно объркано, може би твърде рано пораснало дете. Не беше детска и защото постоянно ми внушаваше една тревожност, сякаш предстои да се случи нещо страшно или поне необратимо.
Струва ми се, че в тази книга има доста препратки към ключови моменти към историята. Не знам обаче дали "хванах" всички тях. Не знам дали наистина разбрах тази книга.
Имам и странното чувство, че към края се намеси нов разказвач, различен от този, който водеше повествованието преди това. Може би греша, просто останах с такова усещане.
И още едно усещане - че тази книга трябва да се чете бавно. Бавно, както се върви по непознат път. Побързаш ли, ще се изгубиш. Още преди средата.
А трябва поне да излезеш на пътя за Бурландия.
May 26, 2022
Чудесна книга.
February 28, 2023
Чудесен дебют, без да притежава характеристиките на дебют. Дълбок, приказен, фантастичен и приземен в същото време разказ за едно трудно, объркано, но и неизбежно забавно и хвърковато порастване. Безброй алегории с реални и полуреални светове и вселени, умело преплетени в тънката нишка на живота. Този около нас и, най-вече, този вътре в нас.
August 11, 2022
Омагьосваща и проницателна книга. Авторът ни води умело и увлекателно по онази граница между реалността и магията през очите на децата, в която сложните "пораснали" проблеми изглеждат простички и решими, а детските решения са по-истинските.
December 21, 2021
Чудна! Сърдечно бих е препоръчала! И се надявам да има и други от автора.
Read
June 19, 2022Остави ме се със смесени чувства.
September 17, 2023
"Лято в Бурландия" успя да ме изненада и развълнува. Авторът Момчил Миланов сам определя този свой дебют като "политически роман за деца".
За мен това е роман за магията на сънищата и вярата в чудесата, която само децата притежават, за любовта, на която те могат да ни научат, но и книга за надеждата, че възрастните може да говорим за миналото и да опитаме да изградим по-добро бъдеще.
Между прелестните корици на "Лято в Бурландия", дело на Кирил Златков, ще откриете една умно и увлекателно написана история. История, с която авторът отправя покана за игра към малки и големи, на която е трудно да се устои. Трудно е, защото Момчил Миланов предлага игра с думите и езика, с времето и пространството, със страховете и мечтите, с красивото и грозното.
Наистина съм щастлива, че изд. "Аквариус" издадоха този роман и той попадна в ръцете ми.
.
"Възрастните са напълно непредвидими. Никога не знаеш какво им се върти в главата. Мда, изобщо възрастните са преувеличена работа."
"Жалко е, но човек, докато има какво да каже, мълчи. А после, когато много му се говори, вече няма кой да го чуе."
"И все пак, на кого са този облак и поляната със слънчогледите? Облакът сменя ли си паспорта, като мине границата?"
За мен това е роман за магията на сънищата и вярата в чудесата, която само децата притежават, за любовта, на която те могат да ни научат, но и книга за надеждата, че възрастните може да говорим за миналото и да опитаме да изградим по-добро бъдеще.
Между прелестните корици на "Лято в Бурландия", дело на Кирил Златков, ще откриете една умно и увлекателно написана история. История, с която авторът отправя покана за игра към малки и големи, на която е трудно да се устои. Трудно е, защото Момчил Миланов предлага игра с думите и езика, с времето и пространството, със страховете и мечтите, с красивото и грозното.
Наистина съм щастлива, че изд. "Аквариус" издадоха този роман и той попадна в ръцете ми.
.
"Възрастните са напълно непредвидими. Никога не знаеш какво им се върти в главата. Мда, изобщо възрастните са преувеличена работа."
"Жалко е, но човек, докато има какво да каже, мълчи. А после, когато много му се говори, вече няма кой да го чуе."
"И все пак, на кого са този облак и поляната със слънчогледите? Облакът сменя ли си паспорта, като мине границата?"
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.