ŷ������

Кой не би продължил да чете книга след начало като „Напоследъ�� в Грейщад се случваха някои твърде странни неща�� �� та веднага да разбере какви ще се окажат те? С въпросното класическо, написано като по учебник въвеждащо изречение започва романът на Момчил Миланов „Лят�� в Бурландия�� (Аквариус, 2021).

Признавам, че още след първите няколко страници изпитах желание да спра и да го започна отначало, този път с осемгодишния си син �� възрастта, на която е и главният герой Щерн. После размислих. После отново. Просто с книги като тази никога не можеш докрай да си сигурен дали всичко в нея ще бъде разбрано от едно дете, нито пък дали ще бъде спомнено и припознато от един възрастен. И тъкмо в това е тяхното непреходно обаяние.

Разказани с въображение, достойно за историите на Джани Родари, и изпълнени с вълшебни герои, които напомнят на атмосферата в „Майстора и Маргарита�� (котколисът Кугел и наблюдението, че „открай време хората не обичат котки, които ходят на два крака��, са директно намигване към Бегемот на Булгаков), събитията в романа се разгръщат в уж неопределено време и място. Много от социално-политическите, културните и топографските маркери обаче няма как да не ни напомнят София и родното минало, в което поне според моето усещане се смесват белези и от царско време, и от прехода, но най-вече от епохата на социализма. Нима столицата ни не е действително един „си�� град��, който тук срещаме под името Грейщад, мястото на събитията в романа?

Още преди да разбера, че авторът сам е определил книгата си като „политическ�� роман за деца��, си помислих съвършено същото �� че това е нестандартен, неклиширан, приказен начин, по който може да бъде разказана близката ни история. Достъпен и за деца начин, за който изглежда никой не се е сетил досега. Властта и методите, по които се управлява тя, на пръв поглед не е тема, подходяща за малчугани, но де факто е част от много класически приказки, и Момчил Миланов определено е успял да я „разкаже��.
Прочетете пълното ревю за романа тук: