Мая's Updates

"„Щ�� ти кажа какво зная и какво мисля. Това е всичко, което мога да направя, нали?��

Препрочетох си незабравимите и гениални „Особен�� сезони��... Отново ме завладяха същите силни чувства, като при първия прочит... С написването на този сборник, Кинг се превръща в истински майстор на разказите, създавайки впоследствие още много разтърсващи кратки творби!

„Рит�� Хейуърт и изкуплението Шоушенк�� си остава най-любимата ми от четирите истории! Тя представлява истински летопис на затворническия начин на живот... Основният проблем на затворниците всъщност е, че системата ги подтиква да се институционализират, поради което след края на присъдите не могат да се впишат в свободния живот, и в повечето случаи извършват нови престъпления, за да се върнат към познатата им среда. Разказвач на събитията в Шоушенк е дългогодишният затворник Ред, който поднася историята на Анди Дюфрен по много увлекателен начин. Анди е забележителен - единственият, който не се институционализира, а устоява на напрежението, запазвайки своя свободен дух, въпреки всички несправедливости и насилие...

„Способе�� ученик�� е най-страховитата творба от сборника... В нея ставаме свидетели на абсолютното морално падение на едно момче. То открива, че възрастният съсед е укриващ се нацистки военнопрестъпник и го заплашва, че ще го разкрие, ако Дюсандър не му разкаже всички подробности. Впоследствие Тод се превръща в жесток психопат...

„Тялото�� е чудесна история за израстването на група момчета от Касъл Рок! Един от тях след години е станал писател и разказва отминалите вълнуващи приключения, както и стига до някои мъдри изводи... Тук участва и едно от най-интересните според мен лоши момчета - Ейс Мерил, който е персонаж в любимите ми „Неизживен�� спомени�� на Кинг...

„Начи�� на дишане�� е кратък, но и много емоционалнен разказ. В тази творба Кинг вплита свръхестествени елементи. Читателите се потапят в атмосферата на мистериозен таен клуб, в който членовете си разказват доста любопитни и страховити истории...

„�� все пак�� паметта е дяволски субективно нещо.��

„Затворническата икономика е изградена върху по-ниска скала. Ако си бил за малко вътре, схващаш, че доларова банкнота в ръката ти изглежда като двайсетачка навън.��

„Сигурно се сещаш, че съм чул част от онова, за което разказвам: някой види нещо, пошушне ми и аз ти го кажа. Е, добре, понякога показвам нещата даже малко по-прости, отколкото бяха, и повтарям или ще повтарям сведения от четвърта и пета ръка. Така стоят нещата тук. Клюкарската мрежа е съвсем истинска и трябва да я използваш, ако искаш да издържиш. Също така, разбира се, трябва да знаеш как да вадиш зрънцата истина от плявата на лъжите, слуховете и „так�� ми се иска��.

„Д��, ако искаш да ти дам направо отговор на въпроса дали се опитвам да ти разкажа за човека или легендата за човека, която се увива около човека, както бисерът обхваща една малка песъчинка, ще ти кажа, че отговорът е някъде по средата.��

„Ту�� има много тънка линия. Някои хора, Ред, отказват изобщо да си мърсят ръцете с това, което идва при тях. Това се нарича святост �� гълъбите кацат на рамото ти и малко по малко оцвъкват цялата ти риза. Другата крайност е да се овъргаляш в калта и да доставяш всяко проклето нещо, което се превръща в пари �� пистолети, джобни ножове, каквото и да е, по дяволите. Винаги ли имаш затворник, който идва при теб и ти предлага договор?
Кимнах. Така ставаше много пъти през годините. Нали в края на краищата си човек, който може да бъде полезен.��

„Чест�� може да се чуе как някой нов член на нашето щастливо малко семейство удря по решетката на килията и крещи да го пуснат. И преди виковете да стигнат далеч, в килийния блок започва песента: „Прясна риба, хей, малка рибка, прясна риба, прясна риба, днес получихме прясна риба!��

„Н��, както би забелязал човек, той беше американско момче и вечно му втълпяваха, че настойчивостта е добродетел.��

„�� Да не си луд? �� развика се Тод. �� Аз не разбирам немски. Как мога да ти прочета писмо на немски, дръвник скапан?
�� Че защо ще ми пише Вили на английски? �� отвърна изнемощелият Дюсандър. �� Ако ми прочетеш писмото на немски, аз ще го разбера, а ти �� не. Разбира се, произношението ти ще бъде касапско, и все пак, бих могъл��
Дюсандър отново беше прав и Тод не изчака да чуе докрай думите му. Даже и след сърдечната криза старецът вървеше с едни гърди напред.��

„Тов�� е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере.��

„Разн�� думи за разни хора, така казват сега, но това е бездушно. Ако ти кажа лято, ще си представиш някои свои лични спомени, съвсем различни от моите. Но за мен лятото е пътят към Флорида Маркет с дребни пари, които дрънкат в джоба ми, температура поне трийсет и пет градуса и краката ми, обути в кецове. Тази дума извиква образа на железопътната линия с вагоните, които се смаляват в далечината, а насипът на линията е толкова бял под изгарящото слънце, че когато затвориш очи, можеш да го видиш в мрака, само че син вместо бял.��

„�� Върни се тук �� ревеше Майло. �� Върни се тук или ще пусна моето куче след теб, негоднико!
Не намирах, че това е гласът на разума и помирението, и затичах още по-бързо към оградата, размахвайки ръце, а кафявата бакалска кесия стържеше кожата ми. Теди пусна идиотския си блеещ смях иии-иии-ииии във въздуха, сякаш лунатик свири на тръстикова свирка.��

„Никог�� не съм говорил и писал за това до сега, до днес. И трябва да ти кажа, че станалото изглежда по-малко, когато се напише, изглежда почти безсмислено, по дяволите! Но за мен това беше най-хубавата, най-чистата част от пътешествието, мигът, към който се връщах инстинктивно при опасност в моя живот.��

„Приятелите идват и си отиват от твоя живот като момчета от ресторант, забелязал ли си? Ала когато мисля за оня сън, за телата под водата, които ме дърпат неумолимо за краката, станалото ми изглежда нормално. Някои хора потъват, това е. Не е честно, но се случва. Някои хора потъват.��

„�� Какво ще рече това? �� попитах аз и показах надписа на камъка. �� Имаш ли представа?
Уотърхауз го прочете внимателно, сякаш го виждаше за първи път. ТОВА Е ПРИКАЗКАТА, А НЕ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО Я РАЗКАЗВА.
�� Струва ми се, че се досещам �� каза той. �� И ти ще се сетиш, ако дойдеш пак. Да, казвам ти, след време ще се сетиш за едно-две неща. Забавлявай се, Дейвид.��

„То�� ми подаде палтото и аз го облякох.
�� Ще има ли нови приказки?
�� Тук винаги има нови приказки, сър.��"