ŷ������

“Всички сме самотни души. Струва си човек да изпита тази нищожност, иначе заблудата, че държиш света в ръцете си, че си негов господар, е смазваща. А ние, изглежда, сме вид, твърде склонен да се поддава на тази заблуда. Непрекъснато.”
― Стивън Ериксън, Dust of Dreams

“През целия си живот сме се борили за контрол, за начин по-удобно да нагодим живота около себе си, вечния и безнадежден стремеж към привилегията да можеш да определяш облика на своя живот.”
― Стивън Ериксън, Gardens of the Moon

“Но кръвта е верига, която никога не се къса.”
― Стивън Ериксън, House of Chains

“�� Нашето маниакално трупане на богатство �� продължи Куру Кан. �� Главоломното ни движение напред, все едно че движението е цел, а целта е по самата си природа нещо добродетелно. Нашата липса на състрадание, което ние наричаме „реализъм��. Крайността на присъдите ни, нашата самоубеденост в правотата ни �� всичко е бягство от смъртта, Брис. Всичко е едно огромно отрицание, задушено в семантики и евфемизми. Храброст и саможертва, патос и поражение, все едно че животът е някаква надпревара, която можеш да спечелиш или да загубиш. Все едно че смъртта е арбитър на смисъла, мигът на окончателната присъда, а над всичко, присъдата е нещо, което трябва да се даде, а не да я получиш.”
― Стивън Ериксън, Midnight Tides

“Свободата не беше нещо много повече от разбридана мрежа, метната над множество по-малки - самоналожени възбрани и обвързвания . Смъкването й не променяше почти нищо, освен може би, че лишаваше от утешителната заблуда на идеала. "Умът е обвързан със самоосъзнаването, самоосъзнаването - с плътта, плътта - с костите. По волята на Блудния всички ние сме плетеница от клетки и каквото и да пърха вътре, познава само една свобода, и тя е смъртта.”
― Стивън Ериксън, Midnight Tides

“Една цивилизация може да се удави в това, което знае, точно толкова лесно, колкото и в това, което не знае.”
― Стивън Ериксън, Deadhouse Gates

“Пази се от сенките, носещи дарове.”
― Стивън Ериксън, Gardens of the Moon

“Нашите историк, вече свидетел, наврян в илюзията, че ще оцелее. Достатъчно дълго, за да изреди подробностите върху пергамент с крехката вяра, че истината е достойна кауза. Че разказът ще се превърне в урок, в който ще се вслушат. Крехка вяра ли? Откровена лъжа, заблуда от най-лош вид. Урокът на историята е в това, че никой не се учи.”
― Стивън Ериксън, Deadhouse Gates

“Смисълът винаги идва по-късно, ръката забърсва прахта и открива формите в камъка.”
― Стивън Ериксън, House of Chains

“Бъдещето може да ти обещае едно и само едно: изненада.”
― Стивън Ериксън, House of Chains

“И ето я простичката истина... пътеките, по които сме вървели толкова дълго, се оказват нашия живот, сами по себе си затвор...”
― Стивън Ериксън, House of Chains

“Силата, която владееше, имаше нужда от поданици. Силата винаги е нещо съпоставимо, а той не може да властва, без да има подвластни.”
― Стивън Ериксън, Gardens of the Moon

“Всяко решение, което взимаш, може да промени света. Най-добрият живот е онзи, който боговете не забелязват.”
― Стивън Ериксън, Gardens of the Moon

“Отиваме, за да вземем своя дял от смъртта. И тъкмо в тези моменти, преди оръжията да изсвистят от ножниците, преди кръвта да овлажни земята и писъците да изпълнят въздуха, обречеността ни загръща всички. Ако я нямаше бронята й, щяхме всички да плачем. Как иначе да отвърнеш на неумолимата закана за непрежалими загуби?”
― Стивън Ериксън, Deadhouse Gates

“Тайните имат сила, докато си останат тайни.”
― Стивън Ериксън, House of Chains