ŷ������

Автор: Колектив

Издател: Ентусиаст

Година: 2013

Стр: 192

Цена: 12 лв



"Скакалци в програмата" е една чудесна в същността си съвместна инициатива между издателство "Ентусиаст" и предаването "Денята започва с култура" по БНТ. Дълго време се пращаха и събираха фантастични разкази и ето, че накрая 24 автора с 24 разказа намериха място в тази книжка. Представянето на книгата в Гринуич Центъра на Витошка беше много хубаво, издателите връчиха на авторите хонорари, изобщо всичко мина чудесно.



Какво мисля аз, прочитайки сборника ли? Ето го, разнищен разказ по разказ:



1. Любомир П. Николов - Няколко котки повече: става въпрос не за Любчо Николов преводача и автор на книги-игри, а за съименника му, автор на сборниците "Въжеиграчът Карой" и "Слънчев бряг - код жълто". Той също е добър писател, но тук нещо не успя да ме впечатли. Фразата "Станцията осцилираше в орбита" ме остави с вдигната вежда.

2. Златимир Коларов - Програматора: чел съм разказ от автора, озаглавен "�� 1999" в сборника "Вирт", който много ми хареса. Тук обаче останах по-скоро разочарован.

3. Мишо Гръблев - I told you so. You damned fools! - кратка импресия за Curiosity на Марс. Наистина, нямаше нужда заглавието да е на английски и така тромаво. Не ми хареса.

4. Ивайло Шонов - Аз съм само от огън: добър разказ, но вече съм го чел в един брой на сп. "Дракус". А и д-р Шонов има и много по-добри неща, като "Макрешан" например.

5. Христина Мачикян - Никому нито дума: а, ето това е вече нещо друго! Хумористична и същевременно недотам весела фантастика. Препоръчвам силно!

6. Владо Трифонов - Шахматисти: не мога да разбера смисъла да пишеш 3-4 страничен разказ, в който единственото, което се случва е как мъж и говорещо куче играят шах, но знае ли човек, току-виж се харесал някому.

7. Теменуга Маринова - Конферентна връзка: изтрещяла лудница в стил Филип Дик с лек хорър-елемент. Доволен!

8. Станимир Костадинов - Провалът на Великана: не е лошо разказчето, бива.

9. Иван Петров - Десет минути: никак не ми хареса съвременни битовизми като хленчениците между мъж и жена да се пренесат в Космоса.

10. Георги Малинов - Подмяна: бат Жоро няма нужда от представяне, нито пък има смисъл да ви убеждавам колко е добър, на практика е от върховите съвременни български фантасти. Просто прочетете.

11. Елена Стоева - Дежурството: разказчето бива, допадна ми, но може и по-добре. Нещото, което не харесах беше мъжът с букета, който държи с изкуствена ръка, а с истинските краде. Това го имаше в "Ханибал" на Томас Харис - циганката, която държеше с фалшива ръка бебе, с една истинска ръка просеше, а с друга крадеше.

12. Радослав Стефанов - Психоанализа: хубаво е, но нищо, което вече да не сме чели преди.

13. Димитър Григоров - Пътища: добър разказ, без съмнение, но личните ми антипатии към есето като жанр в случая се оказаха сериозна бариера.

14. Румяна Василева - Спиро от Голямата Мечка: приятен разказ за извънземния, който идва на Земята и заживява в българско село.

15. Мариана Царкова - Третият вариант: ами... Не. Този мач сме го гледали вече.

16. Александър Белтов - За влиянието на небесните тела върху хората, или какво мислят зелените учени - прекалено дълго заглавие за такъв кратък разказ, но за сметка на това по-увлекателно от самата творба. Герои със странни имена и накрая всичко се изроди в завоалирано осмиване на капитализма за сметка на хубавия комунизъм. Стига.

17. Стефан Бонев - Лунен делодалс - приятно разказче, детска фантастичка.

18. Станимир Костадинов - Първобитното племе: нелоша идея, но недотам добре реализирана. Разказът започна обещаващо, аха-аха да се развие и взе, че накрая затъна.

19. Михаил Конярски - Скакалецът: туш! Леле, няма такъв добър разказ! Много се смях на еротичните приключения на дебеланката. Су-пер!

20. Александър Феодоров - Лунен залез: разказ, в който не се случи нищо. Не съм доволен.

21. Сибин Майналовски - Цветето от Антарес: без съмнение един от най-добрите разкази в сборника. Фен съм на автора още от 2001-а, наскоро излезе сборникът му . Джони Гибънс е най-известният човек в Марс-сити, а неговата градина, съдържаща от всички най-известни и красиви цветя в Галактиката се носят легенди. Докато не се връща с Цветето от Антарес... Силно, силно препоръчвам.

22. Йордан Циров - Слизате ли? - добър разказ, добро изпълнение, но идеята не е нова, а и началото е прекалено разтеглено.

23. Зорница Петрова - Синя лудост: добре де, може ли разказът ти да започва по този начин - "Аз съм обещаващ млад разследващ журналист". За малко да прескоча разказът и да отида на следващия, но си рекох, хайде, ще го преглътна. По-добре да го бях прескочил.

24. Мартин Петков - Кратка история на книгите през третото хилядолетие: познавам Мартин Петков и съм чел много добри неща от него. Този разказ обаче за съжаление не е от тях - темата за смъртта на хартиените книги вече е втръснала на всички ни.



Крайната ми оценка за книжката е, че е добра и си струва. Надявам се обаче при една евентуална следваща иницатива отговорните лица да подберат по-старателно разказите, защото наистина имаше уникални неща, но и доста недотам добри, чиято липса не би била голяма загуба.

Автор: Гийермо дел Торо и Чък Хоган

Издател: Студио Артлайн

Година: 2009

Стр: 480

Цена: 17.99 лв



Добро утро, мили хора. Отдавна не съм се изказвал неласкаво за някоя книга, така че - дръжте се.



Взех си "Заразата" (първа част от трилогията "Напаст", другите са "Падението" и "Вечната нощ") преди 2-3 години от един Панаир на Книгата в НДК само за смешната сума от 3 лв, или 1/6 от коричната й цена. Беше си далавера откъдето и да го погледнеш. Сега, след като съм я прочел съм убеден, че 18 лв са си бая пари за този роман.



За какво става въпрос. На летището в Ю Ес Ей каца Боинг-хубавец и изгасва. Народа се приближава да види какво става и хоп, изненада - всичките му 200 и кусур пасажери са трупове. Изкарват ги и изведнъж се разбира, че не са съвсем мъртви... Телата са заразени с вирус, който ги превръща във вампири с интелект на зомбита, които вадят двуметров език-жило от устата си, с който предават заразата. Последната се съдържа в едни малки червеи, които щъкат из организмите и кръвоносната им система, които правят кръвта им бяла. Вампирите се ръководят от кошерно съзнание - подчинени са на Господаря. Дотук нищо, което да не сме чели или гледали. Та, вампирите тръгват да си се хранят, да заразяват навред каквото им попадне, вирусът превзема Ню Йорк, скоро и Щатите, скоро и света, апокалипсиса е близо.



Корицата въобще не ми хареса - още повече, че е оригиналната! Братята ни оттатък океана можеше да се постараят малко повече от това да разположат на черен фон шепа печатни оранжеви и сиви букви. Прологът на романа обаче беше много хубав, признавам - малкото хлапе, което си яде супата и баба му разправя страшната история за огромния вампир - Господаря Сарду. Това е чудесно попадение.



Романът можеше значително да се съкрати и да не изгуби нищо. Имаме куп излишни описания и дразнещи детайли, които биха могли да ни бъдат спестени и романът да ни струва по-малко пари, време и място в библиотеката. Например описанието на слънчевото затъмнение беше разтеглено на максимум, както и куп други неща, които ако ме интересуват ще потърся в Уикипедия. Ама на - защо да не изцедим колкото се може повече долари от този франчайз, защо да напиша един роман с нормален обем, когато мога да напиша поредица от тухли...



Та както казах няма нищо ново, което да не сме гледали във филмите за зомбита, вампири или извънземни. В края на книгата даже имаше сцена в метрото с изтребване на вампири, която е 1 към 1 с такава от "Блейд 2". Още повече, че вампирите биват трепани със сребро и UV-лампи, както в поредицата. Знам, че Дел Торо е режисьор на въпросния, и все пак. Поне превода на Валерий Русинов е добър, това не може да се отрече.



Дел Торо добре е застъпил куп нещица, които да се харесат на американците. Главен герой е добрият доктор - специалист и профи в това, което върши, разведен. Жена му живее с малкия му син и новия си мъж отделно, посещават заедно консултанти и терапевти, той е силно привързан към сина си, иска да го вижда по-често, но работата и съда не позволяват и т.н. Постоянно до него е колежката му Нора Мартинес, с която имат романс на работното място. Да не забравяме латино-бандитчето Аугустин, руснакът Василий, който трепе плъхове и пр. Засегнати са куп социални групи, Световния Търговски Център и трагедията на 11.09.2001... Дел Торо определено се е постарал да привлече интереса на колкото се може повече американски граждани, дори има описан рокаджия, който е чисто копие на Мерилин Менсън. Чак се учудих, че я няма спомената войната в Ирак и в сюжета не се появи някой ветеран оттам.



И, разбира се, да не забравяме - евреите. Гийермо отлично знае кои са собствениците на големите холивудски студиа, които евентуално ще спонсорират филм по книгата му. Главният герой - добрия доктор носи името Ефраим, а веднага след него е стареца Ейбрахам Сетракян, арменски евреин, който знае всичко за вампирите, избил е куп от тях и търси главния злодей, Господаря Сарду. Куриоз беше, че един от злите нацистки офицери, срещу които се изправя като младеж Ейбрахам носи точно фамилията Цимерман. Да, преексплоатираната тема за зверствата в немските концлагери по време на Втората Световна я има и тук. Не, не съм расист, нито пък нацист. Просто ми писна в куп книги, филми, компютърни игри и прочее разни хора да дъвчат едно и също, за да изкарат малко пари. Гледната ми точка е, че е гнусно да изкарваш наяве спомена за страданията на определена нация с цел да осребриш проекта си.



Ама добре, хайде, решил си да я има тази тема, въпреки всичко. Как пък един за разнообразие не засегна примерно трагедията на руснаците по време на комунизма и десетките милиони, измрели в лагерите на ГУЛАГ по времето на Сталин, арменския геноцид, гладната смърт в Северна Корея, милионите избити в Камбоджа по време на Пол Пот и Червените Кхмери, някоя от африканските войни? М?



"Заразата" за мен не е нито написана с майсторство, нито със силна писателска емоция. За мен си представлява чисто и просто занаятчийска книга, сценарий за холивудски филм или сериал, преработен в роман. Според IMDB . Дел Торо досега е правил филми, които харесвам - освен "Блейд 2" негови са и "Мимикрия", "Лабиринтът на фавна", "Хелбой", сценарист е на "Хобит"... Силно се надявам, че като режисьор ще се справи много по-добре, отколкото като писател.



Ето ви и едно по-ласкаво ревю - при .

Автор: Явор Цанев

Издател: Гаяна

Година: 2013

Стр: 166

Цена: 12 лв



Явор Цанев е един много хубав човек от Русе, който освен че издава чудесното списание "Дракус" (вж. ревюта на и брой) умее да пише и чудесни разкази. Днес ще ви представя най-новия му сборник - "Странноприемницата", в който има събрани 25 нещица от трите ми най-любими жанра: фантастика, фентъзи и ужаси.



Някои от чудесните разкази вече са били публикувани в "Дракус" и съм ви говорил за тях - "Снежинки в мрака", "Ловецът на бисери", "Когато боговете поискат"... С други обаче се сблъсках за пръв път и останах очарован и удивен. Такива бяха творбите с лек библейски мотив "Старецът Ной" и "Ноевият Ковчег" - първият кратък, но много силен, вторият с лек хумористичен привкус.



Чудесен, изтръпващ хорър е "Крилете на бурята" - за това как природните стихии ни влияят и на нас, хората. "Сърцето" е шокиращ, а "Като вятър в комина" ми напомни много уникалният разказ на Бредбъри "Този, който чака". "Таласъмът на таласъма" предлага интересна гледна точка, а "Живот в спокойна вода" е едно уникално описание на морето и лятото, което не е за изпускане.



Ще спомена още и чудесни неща като "Избраникът", "Погледни към страха" и "Разпукването на пашкула" (high class horror), трагичният "Войните на изкуството" (само да не я докараме дотам), както и "Мълнията". Специално с последния русенецът показва, че не просто може да те изплаши и ужаси, но може и да те размекне, да те накара да се почувстваш... човек.



Явор притежава много хубав, оригинален собствен стил. Независимо от избраната тематика и жанр пише меко, неагресивно, творбите му изобилстват от пищни, сочни описания, притежава богат език и гладък изказ. Четенето на разказите е истинско удоволствие и след завършването им оставят у читателя приятно усещане за удовлетворение.



Друго ревю на сборника може да прочетете при .



Заключение - "Странноприемницата" е сборник, който ще се хареса не просто на феновете на гореизброените от мен три жанра. Той ще допадне на всички ценителите на добрата литература.

Измина една година, откакто на бял свят се появи вторият ми сборник разкази. Ако случайно не знаете за какво иде реч - погледнете горе вдясно в блога, където може да прочетете негово ревю, откъс от съдържанието и т.н. Съдържа 14 разказа, удобно разположили се въху 252 страници, а моделът на корицата е всеизвестният . Не крия, че "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е важна крачка в творческото ми развитие - първо тиражът му е двойно по-голям от на първия ми сборник "Хоро от Гарвани", второ не е самиздат, а официална книга, включена в репертоара на сериозно столично издателство.



За книгата вече има към 15-20 ревюта в нета - по блогове, сайтове, фейсбук, гудрийдс и къде ли не. Плюс няколко интервюта с моя милост - едно в , друго в и др. Бяха направени около дузина представяния - в София, Свищов, Стара Загора, Благоевград, авторът присъстваше лично на щанда на "Ибис" и на Пролетния, и на Коледния панаир на книгата в НДК през миналата година... Изобщо по реализацията на сборника бе работено наистина сериозно и много хора имаха възможността да се срещнат лично с автора и да се сдобият с екземпляр от книгата с автограф. Благодарение на сборника авторът бе удостоен с почетното звание "Български автор на годината" от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър.



Предговора към книгата е написан от страхотния български писател, преводач, рокжурналист и мой много добър приятел Адриан Лазаровски, на задната й корица ласкаво за сборника са се изказали още видният блогър , както и - председател на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. В сборника има и няколко картинки от родната хорър-икона в илюстрациите - художникът Петър Станимиров, няколко разказа са носители на различни литературни награди.



Малко интересни факти.



Сборникът всъщност е напълно готов още август 2010-а. След като го завърших, последваха близо половингодишни перипетии в издирването на издател. Не желаех пак да е самиздат - първо нямах желанието и финансовата възможност да го направя, второ исках разпространението на сборника да е на ниво. Последва кореспонденция с 54 различни издателя. Около 30 от тях въобще не ми обърнаха внимание, 20 отказаха по различни причини (не сте ни по профила, на практика сме фалирали, съкратен ни е репертоарния план, не издаваме български автори, не издаваме разкази, криза е, само ако вие си поемете финансирането, не издаваме художествена литература, не всички разкази които ни изпратихте са достатъчно добри, работим по определена програма и не включваме извънредни заглавия и т.н.), останалите 4-5 уж обещаха, увъртаха, накрая се отметнаха.



Щастлива случайност ме подтикна да изпратя титулния разказ, на който е кръстен сборника на издателство "Ибис" - издателство, което по принцип не издава сборници с разкази, нито пък български автори. Оттам обаче живо се заинтересуваха и макар да измина доста време, накрая "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" стана реалност. Благодаря на "Ибис" затова, че застанаха зад книгата, че ме подкрепиха и най-вече, защото повярваха в мен.



Малко да се позаяждам. Интересно как стана така, че големи и мастити издатели, разполагащи със солиден финансов ресурс, присъствие на пазара и голям брой служители, както и други реномирани, които все се тупат в гърдите, че подкрепят българската литература не ми обърнаха внимание или ме отсвириха, а "Ибис", където работят цифром и словом точно 3 (трима) души и в издателско-фенско-блогърските среди немалко хора гледат на тях с пренебрежение ("ааа, ония с вампирските любовни романи") се държаха мъжката и доказаха, че са сериозни.



Няма значение - по-добре, че стана така. За една година вече са продадени над 2/3 от тиража на сборника, в мен бройки не са останали, а в издателя ми има точно 3 (три) парчета. От днес започва Пролетния Панаир на книгата, на който вероятно ще е последната възможност да си купите въпросните 3 екземпляра с намаление само срещу 9,50 лв от Щанд �� 10 - "Ибис". След това - само на корична цена от 11,90 лв където я намерите по книжарниците.



И нещо на изпроводяк. Работя над следващ сборник разкази, така че - гответе се!



Дотогава - приятно четене на "Човекът, който обичаше Стивън Кинг".

Автор: Орсън Скот Кард

Издател: Ера

Година: 2012

Стр: 336

Цена: 12.99 лв



Класика.



Добре дошли в света на Орсън Скот Кард и неговата поредица за Ендър Уигин. Днес ще ви споделя страхотния първи роман от тази фантастична поредица - "Играта на Ендър". Първото издание на книгата на български е от 2001-а - голям пропуск за солиден фен на фантастика, фентъзи и ужаси, за какъвто се имам. Романът не ми беше попадал досега, а се оказа върховно начало на поредица, от която гледам са май 7 книги. Това не бива да ви плаши - първата може да се прочете напълно самостоятелно от останалите.



В бъдещето Земята е атакувана от извънземната раса на насекомоподобните бъгери. Земните сили са успели да отблъснат първото и второто нашествие, ала предстои третото... Чрез специална селекция военните набират за своя флот най-даровитите деца на планетата, за да се изправят срещу терора на нашествениците. Едно обаче от децата, най-надареното, трябва да се превърне във флагман и да повече всички останали, да служи за маяк, когото всички да следват.



Това е Андрю Уигин, наричан Ендър. Изпратен във военно училище на станция в космоса, той трябва да започне от нулата, за да се справи и да бъде най-добрия. Да си намери приятели (трудно), хора на които да вярва (още по-трудно), да оцелее в тормоза, в реалията на военното обучение, в мръсните номера, които му прилагат всички от всякакъв тип... А Ендър постъпва в училището, когато е едва на шест.



Макар всичко да е против него, Ендър буквално разбива системата, успявайки на моменти да я обърне срещу нея самата. Същността на военното училище, на изпитанията, на романа ако щете е Играта. Ендър играе странна игра, до която никой досега не е стигал края й; играе с преподавателите и по-големите; играе с и срещу сегашни и бивши съотборници... И най-вече играе специална военна игра, при която две армии се сблъскват една с друга по определени правила. Правила, които са създадени, за да се нарушават.



Гадостите нямат край, ала залогът е висок - оцеляването на човечеството от бъгерите. Още повече - няма никакво време. Ендър ще трябва да отхвърли детството си - в такива времена и при положение, че е роден с нужния талант то не му се полага. Ще премине през деветте кръга на Ада, подложен ежеминутно на изпитания подобно парче метал, което ту се нажежава на огън, ту се потапя рязко с ледена вода. На моменти буквално ще трябва да се бори за собствения си живот. Дали ще издържи? Докога? Ще стигне ли до края? Това вече ще разберете сами.



Ревю и при Блажев, който подобно на мен е във възторг от романа - .



И, остава наесен да дочакаме и филма по книгата с участието на Харисън Форд, Бен Кингсли и др.

Автор: Саймън Грийн

Издател: Изток-Запад

Година: 2013

Стр: 448

Цена: 19 лв



Скъпи читатели. Изключително огромно удоволствие за мен е да ви представя едно литературно събитие, което не бива да бъде подминавано от никой ценител на добрата литература като цяло. Авторът е един от фаворитите ми - , а романът - "Шадоус Фол", книгата, за която самият той казва, че е личният му Magnum Opus.



Това е шестата книга, която излиза на български на Саймън Грийн - другите са , (съответно първа и втора от фентъзи поредицата за двамата стражи на Хейвън), и (трилогията "Twilight of the Empire") Саймън Грийн е машина за бестселъри, носител на куп литературни награди и трудолюбив писател, притежаващ богато въображение и завидна творческа дисциплина.



Какво е Шадоус Фол... "Съществува град, където мечтите отиват, за да умрат. Място, където кошмарите свършват, а надеждата намира покой. Където всички истории стигат до своя край, всички дирения приключват и всяка изгубена душа най-после намира пътя си към дома."



Това е Шадоус Фол - изумителен и магичен, невидим за простосмъртните град, където предания, хора, вещи и всякакви твари отиват, за да изживеят дните си, след като никой вече не вярва в тях. Град, в който шериф Ричард Ериксон бди за реда, а Времето - достолепен старец наглежда всичко с помощта на безбройните си роботи. Град, нерядко огласян от музиката на непокорния рокаджия Шон Морисън.



Внезапно обаче нещо става. Могъщата армия на Воините на Кръста - ултрарадикална свръхрелигиозна организация решава да атакува града, за да сложи ръка на Вратата на Вечността - подозират, че тя води към Рая, при Бог... Изключително свирепи и силни, тренирани с години, разполагащи с мощни оръжия, Воините на Кръста са армия, която може да срази всичко по пътя си.



Ала Шадоус Фол не бива да се подценява. Тук е пълно с комиксови, анимационни и литературни герои, които могат да бъдат много опасни. Роботите на Времето щъкат навсякъде, нощно време из парка бродят динозаври. Тук са и елфите - могъщи и страховити... Тук е любимецът ми Джак Феч - безсмъртното ужасяващо плашило, което абсолютно никой не може да възпре. Борбата ще е чудовищна - кой ще победи?



Други ревюта на книгата може да прочетете при , , и др.



Без съмнение Шадоус Фол е едно от най-добрите неща, които съм чел не просто през календарната година, а въобще досега. Ако харесвате фантастика, фентъзи, ужаси и комбинациите между тези жанрове, ако ви допада как пишат автори като Кинг, Геймън, Конъли, Баркър и други в подобен шантавелски стил - моята препоръка е да прочетете Шадоус Фол. Саймън Грийн ще ви покаже, че макар да не ви е известен толкова не отстъпва по нищо на изброените и Силата е неотменно с него.



И Светлата, и Тъмната й страна.

Автор: Сибин Майналовски

Издател: Топ Преса

Година: 2013

Стр: 188

Цена: 10 лв



едва ли е непознато име на българския читател. Много добър и много плодотворен автор, негови творби може да откриете на куп литературни сайтове в интернет, включително прословутата "". „�� е първата му книга на хартия �� преди това е издал само в електронна форма сборниците „�� �� ужаси и есета, както и култовият цикъл фентъзи разкази „��.



Следя развитието на Сибин от години, още от 2001-а насам и не крия, че оттогава чакам негова книга на хартиен носител. Разтворих нетърпеливо „Сянката��, тайно запитващ се дали е успял да съхрани неподражаемият си безкомпромисен и безпардонен стил на писане.



Каква бе изненадата ми, когато след няколко творби осъзнах, че не само го е запазил, а дори го е обогатил. Сборникът съдържа точно 24 разказа, които блъскат съзнанието ти безпощадно. На моменти имах усещането, че докато чета сякаш водя боксов мач с автора, който безмилостно те млати �� крошета, ъперкъти, куки, десен прав, а всеки следващ разказ е нов рунд, в който отнасяш якия бой. В добрия смисъл на думата, естествено ;-)



Майналовски няма проблеми с езика �� чудесни описания, живи диалози, запомнящи се образи, речникът му е богат и на белия лист е гъвкав като делфин, който уверено плува в познати води. Ала истинската му сила се крие в метафорите и сравненията. Тогава вече мята настрани боксовите ръкавици и ти се нахвърля, стиснал разнообразни уреди за обработка на месо в ръцете си �� като се започне от скалпели и бръсначи та се стигне до сатъри и чукове. Пример:



„Гаднот�� нещо

(слънцето)

още не беше успяло да пусне пипалата си из целия свят, но кожата му веднага пламна от безцеремонното опипване на първите няколко проблясъка, които бяха успели нетърпеливо да се покажат иззад хоризонта. Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам като току-що изнасилена девойка, а насилникът му

(слънцето)

щеше да се хили пошло зад него, закопчавайки огнения си дюкян. Беше научил това по трудния начин. Мамка му, тогава дори имаше усещането, че мръсникът пали цигара, наслаждавайки се на гледката.��



А това е няма и един процент от сполучливите попадения в книгата.



В свое скорошно интервю Сибин призна, че буквално изстрадва своите разкази, които в голямата си част са породени от негови лични преживявания. Правилно �� един от съветите за писане на Хемингуей гласи, че просто трябва да седнеш зад пишещата машина и да започнеш да кървиш. През разказите буквално прозира болката, изживяна от автора по вина на различни жени, преминали през живота му, любовта му към котките, антипатията му към калпавата литература, заляла целия свят�� Но се вижда и нещо друго. Вижда се тънкото му чувство за хумор, усетът към качествените книги, преклонението пред писателите, оказали влияние върху него �� Кинг, Азимов, Шекли��



Какво може да се купи с десет лева? Не много. Две кутии цигари, бутилка долнопробен концентрат, чифт китайски обувки, разпадащи се на краката при първия дъжд�� Аз бих ги дал за книга. За книга като „��, например. Препоръчвам горещо този сборник с фантастика, фентъзи и ужаси, който прочетох за отрицателно време, толкова беше увлекателен. Прочетете, няма да съжалявате.



Колкото до Сибин �� пожелавам му да продължава да пише и да ни радва с чудесни творби. Той може.

Автор: Донко Найденов

Издател: Izdavam.com

Година: 2012

Стр: 112

Цена: 11 лв



Донко Найденов е добър и плодовит автор, това е третата му книжка за две години. За другите му два сборника - "" и "" вече съм ви говорил. Третият носи заглавието "Отвъд страха" и подобно на другите два си има уникално наименование, а не е кръстен на някой разказ вътре.



"Отвъд страха" съдържа осем разказа, този път ориентирани повече към трилъра, отколкото към хоръра - поне според автора. Те са:



1. Сам сред нищото - един пич влиза в таксито, казва адреса и задрямва. Когато се събужда се озовава съвсем самичък насред заснежена нощна гора... Какво ли го очаква?

2. Вилата в гората - добра история за самотна жена на средна възраст, нападната от призрак.

3. Сомнамбулизъм при каталепсия - странен медицински случай обърква близките на пострадал.

4. Нощ - хубава фантастика на ужаса за космонавт, реещ се самичък в космоса. Добрата стара хорър-школа: един-единствен герой, никакви диалози, всичко се случва в главата му.

5. Мрачното село - злокобно село, обитавано от зловещи твари.

6. Нещото на баира - село Милаево осъмва с два странни обекта, появили се незнайно откъде на баира край селото. Селяните събират кураж и решават да отидат при тях...

7. Борба за оцеляване - любимият ми разказ. Младо провинциално момче идва в големия град и се забърква с грешните хора. За огромно мое съжаление, недовършен.

8. Една бруталистична провинциална мелодрама - Донко, понякога като ги измисляш едни заглавия... Но пък историята е добра - наранен от жена млад мъж, алкохол, секти... Какво ли ще стане накрая?



Похвала за Коста Сивов, редактор и автор на предговора към сборника - личи си, че човекът е хвърлил много труд, и то от сърце. Въпреки това обаче сякаш виждам как Донко леко дръпва назад с този сборник, връщайки се на изходна позиция с "В капана на неизвестното", губейки предимството, което му дават "Ударите на съдбата" и особено "Сборището на ренесансовите сатанисти". Неприятно, но факт - или е това, или тези разкази са от по-стария му период.



Препоръката ми към Донко е малко да паузира издаването на книги за година-две и да се съсредоточи в четене и упражнения по творческо писане.



Други ревюта на този сборник може да прочетете при и .



Сборникът може да се закупи само и единствено онлайн . Отварям малка скоба - сайтът Издавам.ком е може би първият, ако не и единствен български принт-он-деманд. Имаш готова книга, а нямаш финансовата възможност да си я издадеш? Няма проблем! Изпращаш на сайта корицата на книгата и писанията си на пдф и воала, до 24 часа книгата е готова, изпращат ти подарък една авторска бройка и който иска да си купи книгата си я поръчва от сайта, отпечатват му една бройка и му я пращат. Вярно, излиза скъпо да си я купиш, но пак е по-добре от нищо, а и за начинаещи (и не само) автори е много удобно, понеже им излиза напълно безплатно.

Автор: Андрея Илиев

Издател: Световит

Година: 2008

Стр: 192

Цена: 9 лв



Поредната кримка от Андреята. Не съм казал, но пак повтарям - той слаба книга няма :-) Отново превърналият му се в негова запазена марка стил - две паралелни сюжетни линии, разказани от първо лице: едната от гледна точка на протагониста, друга - от антагониста.



За какво иде реч в "Да събудиш динозавър"?



При добре познатия ни детектив Деков, служещ си на моменти с недотам законни методи, се появява неочакван гост. Това е самият генерал Симеонов, известен в службите като Динозавъра - пенсионирано бивше ченге и партизанин. Генерал Симеонов има проблем, за който е готов да плати скъпо и прескъпо: отвлечен е неговият внук. Да, Динозавъра има пари и си е платил чинно исканият откуп от един милион лева, но похитителите са решили да го раздават алчни и въпреки получените пари не освобождават тийнейджъра, а се опитват да цицат дядото за още.



Голяма грешка.



Бесен е твърде мека дума за състоянието, в което е изпаднал генералът. Той се зарича да открие престъпниците и да ги накаже сурово, а Деков, ще не ще, трябва да му помогне. Няма как - Динозавъра е един от учителите му в МВР. Включени са всички налични ресурси, връзки, хора и пари. Обръчът се затяга все повече и повече, докато сред заподозрените остават точно тези, които не би трябвало да се набъркват в подобни схеми...



Увлекателен разказ, оригинален изказ, задъхано действие и сурова, жестока и мръсна българска реалия, водеща до тъжен, логичен завършек. Не пропускайте.

Автор: Веселин Стаменов

Издател: Топ Преса

Година: 2013

Стр: 104

Цена: 5,99 лв



Веселин Стаменов е интересна личност - точно като книгите, които пише. Роден в Гоце Делчев, работил и занимавал се с какво ли не. Някои от нещата, с които се е занимавал, хората, които е познавал, кръговете, в които е движил... Да кажем, че не са за всеки. В момента издава вестник "Топ Преса" - таблоидът на югозапада. Ще ви представя последната му книга - романът "Кървава власт".



От другите книги, които е написал съм чел само "Раждането на тигровата акула", която не ми хареса особено. Заслужава обаче да се спомене най-успешният му и касов роман "Убий Путин" - издаван от 3-4 различни издателства, допечатван куп пъти, преведен на английски и пуснат на Запад и най-тиражираната книга от български автор за 2008-а. Оттогава досега за пет години общият тираж на всички издания надхвърля чудовищната цифра от 20 000 бройки и клони към 30 000. Респект.



Който не е разбрал - Веселин Стаменов пише вулгарни романи. Да, точно така - продължава линията, започната от Христо Калчев. Главен герой е добре познатият ни топ-играч генерал Иван Милетиев - Козела. Вярно, вече доста възрастен вълк, ала все още може да хапе силно. Темата на романа основно са врътките, които се прави с енергетиката в страната и стремежа на вечно гладните партии да се налапат с колкото може по-голямо парче от баницата. А, да - и покорното въртене на опашка пред Русия.



За разлика от "" на Йордан Матеев, например, авторът на "Кървава Власт" не залага толкова на бесния, непредсказуем екшън. Нормално - целта на двамата автори е различна. Въпреки че има и напрегнато действие, естествено, в случая силата на Стаменов е разкриването на гадните далавери, крупните авоари, изцедени от България и населението й и най-вече: мръсните ултрасложни схеми, в които са навързани български политици, руски олигарси, ченгета, мутри и внезапно навлизащи външни елементи. Гордиев възел, за който няма меч.



Въпреки че книгата не е от най-дебелите си струва да се отбележи учудващо ниската й цена за съвременния пазар. Значи можело, м? Колко други 100-странични книжки от български автори се продават на цена 10-12 лв, а тази наполовина? Хайде спирам да се заяждам и издребнявам. Ако сте фенове на литература от подобна тематика, "Кървава власт" е само за вас. Автор на чудесната корица е самият , чиято първа книга на хартия - хорър-сборникът "Сянката" ще видим на бял свят от същото издателство - "Топ Преса" след Гергьовден.