What do you think?
Rate this book
Тилда
„Тилда� на Мария Куманова съдържа остро сетивна, конвулсивна, едновременно драматична и иронична към себе си поезия. Писана е с горест и носталгия, с осмеляване и усъмняване � и с ясното съзнание, че поетът е сам и гол срещу света, без маска и без броня, всевластен и безсилен медиум, чиято енергия извира от болката � и той просто трябва да е раним, тъй като именно през изстрадването на живота проговаря онова, което е отвъд думите, традициите и човешкия опит. Мария Куманова знае, че от всички времена, които пресичат и разсичат битието, от значение е времето, в което раните се превръщат в белези и в което вътрешният, другият живот просветва изпод наслоената пепел.
Едвин Сугарев
Едвин Сугарев
60 pages
Published May 29, 2023
9 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
June 6, 2023
„Тилда� � Мария Куманова
Книгата е изключително красиво оформена с прелестна корица, нежно книжно тяло и няколко рисувани елемента. Разделена на четири „сезона�, годишни или човешки времена, посредством четири не случайни знака. Единият, последният дал заглавието ѝ.
Различната енергия и чувствителност в отделните фрагменти се усеща осезаемо. Думите звучат като изповед или вътрешен диалог. Като монолог на празна сцена. Противоречие. Но не конфликтно, а търсещо и даващо отговори и въпроси едновременно. Може спокойно да са брътвежи на луд. Не сме ли всички ние луди все в нечии очи?!
Започва с бягство от и към себе си. Кожата, непозната, чужда, тясна. Тялото. Душата се удря в стените и иска да намери, но какво?! Прелива от безстрашие, безсилие. Желания, копнежи. Намира утехата в смъртта, която се ражда с преражданията. Пътуване към недрата ни, към същността ни. Откривания и раздели. Срещи и загуби. Нюанси. Крайност, лудост, нежност.
Никога не съм се задълбочавала толкова в такъв тип поезия, защото както неведнъж съм казвала съм фен на класическата. Без значение дали възприемам книгата като поетична или не, открих в нея ритми, движение, нюанси. Засилващи и забавящи се тласъци. Открих емоция и чувство. Вярвам, че смисълът на творчеството каквото и да е то е да вълнува и докосва. Да пробужда. Да разпалва размисли.
Мария Куманова си играе със сетивата. Рисува. Чертае. Крои. Този мой прочит е по-скоро моята лична интерпретация от прочетеното. Не настоявам да отговаря на авторовия замисъл и идея. Това само тя може да ни каже и ако поиска. За себе си открих нюанси на болката, но и някаква по-дегизирана надежда.
Открих още нещо много интересно, което нямам никаква представа дали е валидно и вярно, нарочно и съществува ли изобщо. Четох последната част започваща с „тилда�, защото едва там ми хрумна да го направя � наопаки и обратно. Истината е, че звучи различно. Прочетено отначало докрай и открай към начало. Някои определено ме развълнуваха повече наопаки.
Може би това ще е книгата, която ще ме накара да давам шансове занапред на този тип творчество. Вие четете ли такава поезия и поезия изобщо? Харесва ли ви? Коя ви допада повече?
Признавам, че имаше моменти, в които се чувствах глупава докато разбера, но по дефиниция това е част от чара на поезията изобщо. Чели ли сте „Тилда� и други произведения от Мария Куманова?
Оставям ви още нещо за финал, което си открих и харесах: „Щ� оставя отпечатък да мълчи. Ще оставя отпечатък. Да мълчи! Добре, ще му кажа. Аз оставам. Ти тръгни.�
Книгата е изключително красиво оформена с прелестна корица, нежно книжно тяло и няколко рисувани елемента. Разделена на четири „сезона�, годишни или човешки времена, посредством четири не случайни знака. Единият, последният дал заглавието ѝ.
Различната енергия и чувствителност в отделните фрагменти се усеща осезаемо. Думите звучат като изповед или вътрешен диалог. Като монолог на празна сцена. Противоречие. Но не конфликтно, а търсещо и даващо отговори и въпроси едновременно. Може спокойно да са брътвежи на луд. Не сме ли всички ние луди все в нечии очи?!
Започва с бягство от и към себе си. Кожата, непозната, чужда, тясна. Тялото. Душата се удря в стените и иска да намери, но какво?! Прелива от безстрашие, безсилие. Желания, копнежи. Намира утехата в смъртта, която се ражда с преражданията. Пътуване към недрата ни, към същността ни. Откривания и раздели. Срещи и загуби. Нюанси. Крайност, лудост, нежност.
Никога не съм се задълбочавала толкова в такъв тип поезия, защото както неведнъж съм казвала съм фен на класическата. Без значение дали възприемам книгата като поетична или не, открих в нея ритми, движение, нюанси. Засилващи и забавящи се тласъци. Открих емоция и чувство. Вярвам, че смисълът на творчеството каквото и да е то е да вълнува и докосва. Да пробужда. Да разпалва размисли.
Мария Куманова си играе със сетивата. Рисува. Чертае. Крои. Този мой прочит е по-скоро моята лична интерпретация от прочетеното. Не настоявам да отговаря на авторовия замисъл и идея. Това само тя може да ни каже и ако поиска. За себе си открих нюанси на болката, но и някаква по-дегизирана надежда.
Открих още нещо много интересно, което нямам никаква представа дали е валидно и вярно, нарочно и съществува ли изобщо. Четох последната част започваща с „тилда�, защото едва там ми хрумна да го направя � наопаки и обратно. Истината е, че звучи различно. Прочетено отначало докрай и открай към начало. Някои определено ме развълнуваха повече наопаки.
Може би това ще е книгата, която ще ме накара да давам шансове занапред на този тип творчество. Вие четете ли такава поезия и поезия изобщо? Харесва ли ви? Коя ви допада повече?
Признавам, че имаше моменти, в които се чувствах глупава докато разбера, но по дефиниция това е част от чара на поезията изобщо. Чели ли сте „Тилда� и други произведения от Мария Куманова?
Оставям ви още нещо за финал, което си открих и харесах: „Щ� оставя отпечатък да мълчи. Ще оставя отпечатък. Да мълчи! Добре, ще му кажа. Аз оставам. Ти тръгни.�
June 5, 2023
"Тилда" е втората стихосбирка на Мария Куманова. Изключително сетивна, красива и разтърсваща. Четох, препрочитах и отново. Един водовъртеж от емоции. Един танц с непознати стъпки в които наш партньор сме самите ние. Дали ще бъде страстно танго или класически валс зависи само от нас. Мария задава ритъма със своите думи, но все пак ни дава свобода да усетим и интерпретираме.
Книгата се състои от четири части, тематично кръстени със знаци. Те ясно ни показват това, което следва. Стиховете са фрагменти от моменти. Нямат начало или край, няма предистория или последствия. Лирическата героиня е тук и сега, тя чувства, преживява. И макар текстовете по отделно да носят огромен заряд, заедно те се допълват, преливат се един в друг и ни разказват една история... История с много въпроси, история за борбата, за промяната, за силата да продължиш, за това, което се очаква и това, което премълчаваме.
Най-любими са ми "Отпечатък да мълчи" и "Външният свят". Първото е написано по-виртуозен начин и с всеки следващ прочие откривам нов детайл, който ми въздейства.
А във второто се преоткрих, напълно и безапелационно.
И в отговор на въпросите с които започнах Тилда не е име на жена, а символ. Символ на отрицанието, повторението, кръговрата. Символ, който да ни припомни, че всъщност всичко има много по-дълбок смисъл и не трябва да спираме да го търсим.
"нося дъжд нося виелица
и други пориви
които светът ми дава да съм им дом
да ги събера в едно цяло."
Книгата се състои от четири части, тематично кръстени със знаци. Те ясно ни показват това, което следва. Стиховете са фрагменти от моменти. Нямат начало или край, няма предистория или последствия. Лирическата героиня е тук и сега, тя чувства, преживява. И макар текстовете по отделно да носят огромен заряд, заедно те се допълват, преливат се един в друг и ни разказват една история... История с много въпроси, история за борбата, за промяната, за силата да продължиш, за това, което се очаква и това, което премълчаваме.
Най-любими са ми "Отпечатък да мълчи" и "Външният свят". Първото е написано по-виртуозен начин и с всеки следващ прочие откривам нов детайл, който ми въздейства.
А във второто се преоткрих, напълно и безапелационно.
И в отговор на въпросите с които започнах Тилда не е име на жена, а символ. Символ на отрицанието, повторението, кръговрата. Символ, който да ни припомни, че всъщност всичко има много по-дълбок смисъл и не трябва да спираме да го търсим.
"нося дъжд нося виелица
и други пориви
които светът ми дава да съм им дом
да ги събера в едно цяло."
Read
August 12, 2023Ако искате да срещнете Мария Куманова, отидете на концерт на Остава. Тя ще е там някъде � наоколо, не непременно отпред, по-скоро встрани � изправена и замислена, вглъбена сякаш под звуците на познатите парчета. Ще се зачудите за какво ли си мисли, сложила невидима бариера между себе си и останалите, пеещи с цяло гърло и протягащи ръце към сцената фенове. Ако прочетете новата ѝ стихосбирка „Тилда�, може би ще намерите част от отговорите. Така направих и аз, признавам, не на последно място заради думите на Стефан Иванов по повод нейната поезия � „т� е за концертите, влюбванията, пътуванията, разделите, паниката, самотата, убежищата и депресиите на поколението, от което съм част�.
Цялото ревю тук:
Цялото ревю тук:
September 15, 2024
Животът е толкова преходен,
колкото непреходни са стиховете в тази книга.
Оказа се, че с Мария Куманова сме на една възраст и поезията ѝ ме намери в точният момент, когато аз самият правех ретроспекция на преходноста на битието, на безпощадността на времето, на имагинерността на спомените, на себелюбието и крехкоста на Аз-а, но и на красотата на това пътуване, наречено живот. Поезията е откровена и много лична.
Поне аз я усетих така.
Някои стихове дойдоха дълги за моя вкус,
но красотата им, не ми позволи да се изгубя в тях.
Напротив, намирах се!
•ĢĢĢĢĢ�
"гледал ли си как вoдaтa става на въздух
u как въздухът става вода
изследвал ли си междините
трептенията нито тук нито там"
колкото непреходни са стиховете в тази книга.
Оказа се, че с Мария Куманова сме на една възраст и поезията ѝ ме намери в точният момент, когато аз самият правех ретроспекция на преходноста на битието, на безпощадността на времето, на имагинерността на спомените, на себелюбието и крехкоста на Аз-а, но и на красотата на това пътуване, наречено живот. Поезията е откровена и много лична.
Поне аз я усетих така.
Някои стихове дойдоха дълги за моя вкус,
но красотата им, не ми позволи да се изгубя в тях.
Напротив, намирах се!
•ĢĢĢĢĢ�
"гледал ли си как вoдaтa става на въздух
u как въздухът става вода
изследвал ли си междините
трептенията нито тук нито там"
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.