ŷ������

Животът е толкова преходен, 
колкото непреходни са стиховете в тази книга. 
Оказа се, че с Мария Куманова сме на една възраст и поезията ѝ ме намери в точният момент, когато аз самият правех ретроспекция на преходноста на битието, на безпощадността на времето, на имагинерността на спомените, на себелюбието и крехкоста на Аз-а, но и на красотата на това пътуване, наречено живот. Поезията е откровена и много лична.
Поне аз я усетих така. 
Някои стихове дойдоха дълги за моя вкус, 
но красотата им, не ми позволи да се изгубя в тях.
Напротив, намирах се! 

•�Ģ�Ģ�Ģ�Ģ�Ģ���


"гледал ли си как вoдaтa става на въздух 

u как въздухът става вода 

изследвал ли си междините 

трептенията нито тук нито там"