ŷ������

"Тилда" е втората стихосбирка на Мария Куманова. Изключително сетивна, красива и разтърсваща. Четох, препрочитах и отново. Един водовъртеж от емоции. Един танц с непознати стъпки в които наш партньор сме самите ние. Дали ще бъде страстно танго или класически валс зависи само от нас. Мария задава ритъма със своите думи, но все пак ни дава свобода да усетим и интерпретираме.
Книгата се състои от четири части, тематично кръстени със знаци. Те ясно ни показват това, което следва. Стиховете са фрагменти от моменти. Нямат начало или край, няма предистория или последствия. Лирическата героиня е тук и сега, тя чувства, преживява. И макар текстовете по отделно да носят огромен заряд, заедно те се допълват, преливат се един в друг и ни разказват една история... История с много въпроси, история за борбата, за промяната, за силата да продължиш, за това, което се очаква и това, което премълчаваме.
Най-любими са ми "Отпечатък да мълчи" и "Външният свят". Първото е написано по-виртуозен начин и с всеки следващ прочие откривам нов детайл, който ми въздейства.
А във второто се преоткрих, напълно и безапелационно.
И в отговор на въпросите с които започнах Тилда не е име на жена, а символ. Символ на отрицанието, повторението, кръговрата. Символ, който да ни припомни, че всъщност всичко има много по-дълбок смисъл и не трябва да спираме да го търсим.

"нося дъжд нося виелица
и други пориви
които светът ми дава да съм им дом
да ги събера в едно цяло."