What do you think?
Rate this book
Регистър злополуки
"Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така.
Поезия, която определено си заслужава!"
Александър Иванов
Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази "Академия за китове" (изд. "Арс", 2021 г.), адаптиран и поставен на сцена от театър "Виа Верде". Нейни текстове са поместени на страниците на различни печатни и електронни медии, както и в поетични сборници и антологии като "Полет", "Вълшебство в зелено", "Поезия срещу войната" и др. Организира и участва в провеждането на благотворителни дейности и пърформанси, концерти и културни събития с кауза. Носител е на национални и регионални литературни награди.
Поезия, която определено си заслужава!"
Александър Иванов
Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази "Академия за китове" (изд. "Арс", 2021 г.), адаптиран и поставен на сцена от театър "Виа Верде". Нейни текстове са поместени на страниците на различни печатни и електронни медии, както и в поетични сборници и антологии като "Полет", "Вълшебство в зелено", "Поезия срещу войната" и др. Организира и участва в провеждането на благотворителни дейности и пърформанси, концерти и културни събития с кауза. Носител е на национални и регионални литературни награди.
80 pages
Published October 1, 2023
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 31, 2025
Още с първото разлистване на пристигналите стихосбирки вчера ЗНАЕХ. Бях напълно убедена, че това ще е ТЯ. МОЯТА. От първи стих се влюбих.❤️Поставям тази стихосбирка на видно място в библиотеката си. Иска ми се да я задържа в ума си. Да я запазя в сърцето си, за да мога да се връщам към нея до безкрай.
Винаги съм твърдяла, че поезията е изключително субективна. Дали ще ти хареса или не е много повече въпрос на усещане, а не на логика. Има стиховете, които са си твоите. Чувстваш се така сякаш думите на автора са предназначени точно за теб. Четеш и се усещаш свързан с него. Сякаш има невидима нишка помежду ви. Това й е специалното на поезията. Тя винаги минава първо през сърцето, после през ума.
Обожавам всичко в тази стихосбирка. Обожавам начина, по който поетесата играе с думите и внушенията. С метафорите. Обожавам как зад всяко изречение, стоят още 10 неизречени. Читателят се потапя в ненаписаното и търси есенцията. Онзи първороден порив, който е отключил нуждата конкретният стих да се роди. Това търсене винаги ме е изпълвало с един особен трепет. Нали знаете как сърцето ви прескача по няколко удара, когато се влюбите. Е, същото е. Много прилича на ВЛЮБВАНЕ.
Майсторки написана е ,,Регистър злополуки�. Доверете ми се. Прочетете стиховете, които оставям в публикацията и дайте шанс на Виолета Златарева. Особено ако като мен сте придирчиви към поезия. Държите стиховете да имат рима и ритъм, да разказват история, да имат послание.
Това е моят автор. Категорично се нарежда сред любимите ми.
Винаги съм твърдяла, че поезията е изключително субективна. Дали ще ти хареса или не е много повече въпрос на усещане, а не на логика. Има стиховете, които са си твоите. Чувстваш се така сякаш думите на автора са предназначени точно за теб. Четеш и се усещаш свързан с него. Сякаш има невидима нишка помежду ви. Това й е специалното на поезията. Тя винаги минава първо през сърцето, после през ума.
Обожавам всичко в тази стихосбирка. Обожавам начина, по който поетесата играе с думите и внушенията. С метафорите. Обожавам как зад всяко изречение, стоят още 10 неизречени. Читателят се потапя в ненаписаното и търси есенцията. Онзи първороден порив, който е отключил нуждата конкретният стих да се роди. Това търсене винаги ме е изпълвало с един особен трепет. Нали знаете как сърцето ви прескача по няколко удара, когато се влюбите. Е, същото е. Много прилича на ВЛЮБВАНЕ.
Майсторки написана е ,,Регистър злополуки�. Доверете ми се. Прочетете стиховете, които оставям в публикацията и дайте шанс на Виолета Златарева. Особено ако като мен сте придирчиви към поезия. Държите стиховете да имат рима и ритъм, да разказват история, да имат послание.
Това е моят автор. Категорично се нарежда сред любимите ми.
March 24, 2025
"Дори да няма нищо честно,
пак истината викай до безсилие."
пак истината викай до безсилие."
November 18, 2023
Дълбока, чиста и искрена поезия е написала Вили (дори Давина не успя да се отлепи от нея). Искам да кажа думи-гризачи. Изскачат от всеки ъгъл, ровят в боклука ти, пълзят по теб и те хапят. Аз лично долавям много тъга, загуба и отчаяние в книгата, но също радост, дом, добра дума, казана навреме. За мен изключителното в книгата е, че е много различна от повечето поетични книги. Струва ми се, че поетите ни все повече се припокриват в темите и стила си, но Вили има свой глас - отличим и завършен. Така, че дори и това да не е вашата поезия, неизменно ще я запомните. Злополуките са всички общи тъги на младостта, на порастването, на глада за разбиране. И те наистина са злополуки, нали всяка тъга е събитие. И наистина ни е нужен регистър за тях, нали всяка злополука си има име. Силен дебют в поезията, рискован - пак казвам, заради отличителния стил. Написана смело, категорично и някак непринудено. На мен лично ми е писнало да слушам за концепции, препратки, невиждани метафори, щеше ми се да прочета просто хубава поезия. И прочетох. Моят поетичен компас не работи добре, аз не съм ерудирана по темата, води ме просто усещането, че стиховете ми парят по кожата, че ме вълнуват (независимо дали са с важни теми, дали са оригинални, дали са обществено значими), а Виолета е оригинална, и може да направи и от клишето хубаво стихотворение. Много съм доволна от тази книга, а нямам нищо общо с направата й. Това исках да кажа, доволна съм, че я прочетох.
December 26, 2023
Поезия с макабърна, висока естетика. Едно вълнуващо ноктюрно и (по Селин) пътешествие до края на нощта. С черни котки и тази рядка чувствителност, която всъщност ни прави хора.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.