ŷ������

Дълбока, чиста и искрена поезия е написала Вили (дори Давина не успя да се отлепи от нея). Искам да кажа думи-гризачи. Изскачат от всеки ъгъл, ровят в боклука ти, пълзят по теб и те хапят. Аз лично долавям много тъга, загуба и отчаяние в книгата, но също радост, дом, добра дума, казана навреме. За мен изключителното в книгата е, че е много различна от повечето поетични книги. Струва ми се, че поетите ни все повече се припокриват в темите и стила си, но Вили има свой глас - отличим и завършен. Така, че дори и това да не е вашата поезия, неизменно ще я запомните. Злополуките са всички общи тъги на младостта, на порастването, на глада за разбиране. И те наистина са злополуки, нали всяка тъга е събитие. И наистина ни е нужен регистър за тях, нали всяка злополука си има име. Силен дебют в поезията, рискован - пак казвам, заради отличителния стил. Написана смело, категорично и някак непринудено. На мен лично ми е писнало да слушам за концепции, препратки, невиждани метафори, щеше ми се да прочета просто хубава поезия. И прочетох. Моят поетичен компас не работи добре, аз не съм ерудирана по темата, води ме просто усещането, че стиховете ми парят по кожата, че ме вълнуват (независимо дали са с важни теми, дали са оригинални, дали са обществено значими), а Виолета е оригинална, и може да направи и от клишето хубаво стихотворение. Много съм доволна от тази книга, а нямам нищо общо с направата й. Това исках да кажа, доволна съм, че я прочетох.