ŷ������

Още с първото разлистване на пристигналите стихосбирки вчера ЗНАЕХ. Бях напълно убедена, че това ще е ТЯ. МОЯТА. От първи стих се влюбих.❤️Поставям тази стихосбирка на видно място в библиотеката си. Иска ми се да я задържа в ума си. Да я запазя в сърцето си, за да мога да се връщам към нея до безкрай.

Винаги съм твърдяла, че поезията е изключително субективна. Дали ще ти хареса или не е много повече въпрос на усещане, а не на логика. Има стиховете, които са си твоите. Чувстваш се така сякаш думите на автора са предназначени точно за теб. Четеш и се усещаш свързан с него. Сякаш има невидима нишка помежду ви. Това й е специалното на поезията. Тя винаги минава първо през сърцето, после през ума.

Обожавам всичко в тази стихосбирка. Обожавам начина, по който поетесата играе с думите и внушенията. С метафорите. Обожавам как зад всяко изречение, стоят още 10 неизречени. Читателят се потапя в ненаписаното и търси есенцията. Онзи първороден порив, който е отключил нуждата конкретният стих да се роди. Това търсене винаги ме е изпълвало с един особен трепет. Нали знаете как сърцето ви прескача по няколко удара, когато се влюбите. Е, същото е. Много прилича на ВЛЮБВАНЕ.

Майсторки написана е ,,Регистър злополуки��. Доверете ми се. Прочетете стиховете, които оставям в публикацията и дайте шанс на Виолета Златарева. Особено ако като мен сте придирчиви към поезия. Държите стиховете да имат рима и ритъм, да разказват история, да имат послание.

Това е моят автор. Категорично се нарежда сред любимите ми.