What do you think?
Rate this book
Нерон, кървавият поет
Нерон е император, но иска да е нещо повече � поет. Това е книга за страстта към творческа слава, която изгаря всичко по пътя си. Нерон, всевластният господар, е просяк в подножието на всеки признат поет. Завижда на талантливите, прегазва ги безмилостно, преминава всяка граница, зад която му се привижда успехът. Маниакалната му страст издава смъртна присъда на всеки, който не го аплодира. Нерон тръгва към красотата, но пътува през кървав кошмар, за да пристигне в пепелище.
Романът „Нерон, кървавият поет� е преведен на 16 езика. Героят му умира в Древен Рим. Уви, не завинаги.
Романът „Нерон, кървавият поет� е преведен на 16 езика. Героят му умира в Древен Рим. Уви, не завинаги.
312 pages, Paperback
First published January 1, 1922
20 people are currently reading
310 people want to read
About the author
Dezső Kosztolányi
158books197followersDezső Kosztolányi was a famous Hungarian poet and prose-writer.
Kosztolányi was born in Szabadka (Subotica) in 1885, then part of the Austro-Hungarian Empire, but which now lies in northern Serbia. The city serves as a model for the fictional town of Sárszeg, in which he set his novel Skylark as well as The Golden Kite. Kosztolányi studied at the University of Budapest, where he met the poets Mihály Babits and Gyula Juhász, and then for a short time in Vienna before quitting and becoming a journalist--a profession he stayed with for the rest of his life. In 1908, he replaces the poet Endre Ady, who had left for Paris, as a reporter for a Budapest daily. In 1910, his first volume of poems The Complaints of a Poor Little Child brought nationwide success and marked the beginning of a prolific period in which he published a book nearly every year. In 1936, he died from cancer of the palate.
The literary journal Nyugat (Hungarian for "West"), which played an invaluable role in the revitalization of Hungarian literature, was founded in 1908 and Kosztolányi was an early contributor, part of what is often called the "first Nyugat generation", publishing mainly in poetry.
Starting in the 1920s he wrote novels, short stories, and short prose works, including Nero, the Bloody Poet (to the German edition of which Thomas Mann wrote the introduction), Skylark, The Golden Kite and Anna Édes. In 1924 he published a volume of verse harkening back to his early work, entitled The Complaints of the Sad Man.
Kosztolányi also produced literary translations in Hungarian, such as (from English, at least) Shakespeare's "Romeo and Juliet", "The Winter's Tale", Lewis Carroll's "Alice in Wonderland", Thornton Wilder's "The Bridge of San Luis Rey", Lord Alfred Douglas' memoirs on Oscar Wilde and Rudyard Kipling's "If�". He was the first authentic translator of Rilke's poetry, and he worked a Hungarian masterpiece after Paul Valéry's "Cimetiere Marin".
Kosztolányi was born in Szabadka (Subotica) in 1885, then part of the Austro-Hungarian Empire, but which now lies in northern Serbia. The city serves as a model for the fictional town of Sárszeg, in which he set his novel Skylark as well as The Golden Kite. Kosztolányi studied at the University of Budapest, where he met the poets Mihály Babits and Gyula Juhász, and then for a short time in Vienna before quitting and becoming a journalist--a profession he stayed with for the rest of his life. In 1908, he replaces the poet Endre Ady, who had left for Paris, as a reporter for a Budapest daily. In 1910, his first volume of poems The Complaints of a Poor Little Child brought nationwide success and marked the beginning of a prolific period in which he published a book nearly every year. In 1936, he died from cancer of the palate.
The literary journal Nyugat (Hungarian for "West"), which played an invaluable role in the revitalization of Hungarian literature, was founded in 1908 and Kosztolányi was an early contributor, part of what is often called the "first Nyugat generation", publishing mainly in poetry.
Starting in the 1920s he wrote novels, short stories, and short prose works, including Nero, the Bloody Poet (to the German edition of which Thomas Mann wrote the introduction), Skylark, The Golden Kite and Anna Édes. In 1924 he published a volume of verse harkening back to his early work, entitled The Complaints of the Sad Man.
Kosztolányi also produced literary translations in Hungarian, such as (from English, at least) Shakespeare's "Romeo and Juliet", "The Winter's Tale", Lewis Carroll's "Alice in Wonderland", Thornton Wilder's "The Bridge of San Luis Rey", Lord Alfred Douglas' memoirs on Oscar Wilde and Rudyard Kipling's "If�". He was the first authentic translator of Rilke's poetry, and he worked a Hungarian masterpiece after Paul Valéry's "Cimetiere Marin".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 31 reviews
April 10, 2025
4.5 ⭐️
Много силен и поучителен роман... В него става дума за безумното и брутално управление на император Нерон. Унгарският писател Дежьо Костолани по убедителен начин е пресъздал моралното падение и жестоката интригантска атмосфера в Римската империя, както и описал непреходната завист на бездарието. Нерон неистово е искал да бъде възхваляван като велик поет, какъвто определено не е бил... Колкото и зловещ да е диктаторът, мисля че още по-страховити са неговите лицемерни придворни като Сенека. Той си е мислил, че засилвайки суетата на Нерон (а и своята собствена), по този начин ще получи влияние върху императора и самовлюбеният тип някак си ще последва точно неговите планове. Въпреки трагичните събития, „Нерон, кървавият поет� е доста увлекателно разказана история и несъмнено си заслужава прочита!
„� Ти си истински поет � каза Сенека. � Само те говорят така. Ето, опиши това.
� Това ли?
� И това. Всичко, за което мислиш. И докато ти е свежо. Дете мое, очаква те безкраен път: развитието. Ти си още млад. Истинското изкуство е за старците.
На Сенека му се струваше интересно, че някакъв си жалък поет е седнал на трона, гъделичкаше суетата му, че там, от високото, така следят думите му. Пред него се разкриха перспективи. Връзката между него и императора наистина ставаше все по-сърдечна, все по-топла от ден на ден, почти неразрушима. Освен това събуждащата се Неронова страст се вписваше в плановете му...�
Много силен и поучителен роман... В него става дума за безумното и брутално управление на император Нерон. Унгарският писател Дежьо Костолани по убедителен начин е пресъздал моралното падение и жестоката интригантска атмосфера в Римската империя, както и описал непреходната завист на бездарието. Нерон неистово е искал да бъде възхваляван като велик поет, какъвто определено не е бил... Колкото и зловещ да е диктаторът, мисля че още по-страховити са неговите лицемерни придворни като Сенека. Той си е мислил, че засилвайки суетата на Нерон (а и своята собствена), по този начин ще получи влияние върху императора и самовлюбеният тип някак си ще последва точно неговите планове. Въпреки трагичните събития, „Нерон, кървавият поет� е доста увлекателно разказана история и несъмнено си заслужава прочита!
„� Ти си истински поет � каза Сенека. � Само те говорят така. Ето, опиши това.
� Това ли?
� И това. Всичко, за което мислиш. И докато ти е свежо. Дете мое, очаква те безкраен път: развитието. Ти си още млад. Истинското изкуство е за старците.
На Сенека му се струваше интересно, че някакъв си жалък поет е седнал на трона, гъделичкаше суетата му, че там, от високото, така следят думите му. Пред него се разкриха перспективи. Връзката между него и императора наистина ставаше все по-сърдечна, все по-топла от ден на ден, почти неразрушима. Освен това събуждащата се Неронова страст се вписваше в плановете му...�
June 2, 2019
Lâu lắm rồi mới đọc một tác phẩm đẹp đến th�. Không kiểu nồng nặc như Nabokov nhưng cùng một hương thơm tinh t�, thuần khiết, gợi cảm như th�. Phải nói là ngh� thuật dùng tính t� đỉnh cao, những so sánh có kh� năng gợi lên không gian 4 chiều ch� với vài câu ch�.
Ý tưởng trong truyện cũng rất mới l�, gợi nh� tới Hitler với s� mù d� ngh� thuật, nhưng � mức đ� cao hơn rất rất nhiều. Một cuốn có th� khiến nhiều người gọi là ngh� sĩ chột d�. Chưa từng thấy một khao khát nào mãnh liệt tới đ� biến đổi con người, khiến h� điên dại bạo tàn đến th�, u mê đến th�. Thảm nhất khi đó lại là k� ch� có một chút, hoặc không chút nào, tài năng. Vênh vang trước bãi nôn của mình.
Lớp nhân vật triết lý như Seneca cũng rất hay. Có th� so sánh triết lý của Seneca với triết lý đạo Phật nhưng � tầm thấp hơn, phàm nhân hơn. Seneca nhận ra bản chất hai mặt của mọi th� và người chiến thắng chẳng phải người nắm trong tay mình chân lý mà đơn giản là người giàu lý luận hơn. Tuy vậy, ông vẫn chết như một phàm nhân vì chưa nhận thấy thật ra chẳng có mặt trái hay mặt phải nào hết. Cũng là một bài học đắt giá cho việc đặt triết lý vào một k� ngu dốt, u mê, k� có th� biến triết lý hai mặt thành một mặt ác duy nhất mà cách có lý l�. Nh� đấy, đừng có nói triết lung tung, và cũng đừng đọc triết khi chưa đ� vững.
Ngoài ra còn nhiều lớp nhân vật khác, đều đặc thù và thú v�, đáng ngẫm nghĩ. Thích nhất là Britannicus. Nhân vật này theo mình là toàn bích nhất truyện.
Đáng tiếc là có v� truyện hơi hư cấu. Mình n� lực truy vết lịch s� nhưng không tìm thấy nhiều cái muốn tìm, như tác phẩm thi ca chẳng hạn. Anw vẫn là một cuốn tiểu thuyết quá đ� s�, rất thích chí khi đọc. Chao, sao mà mê cái hình ảnh trái cây chín mũm t� rụng th� ch�.
Ý tưởng trong truyện cũng rất mới l�, gợi nh� tới Hitler với s� mù d� ngh� thuật, nhưng � mức đ� cao hơn rất rất nhiều. Một cuốn có th� khiến nhiều người gọi là ngh� sĩ chột d�. Chưa từng thấy một khao khát nào mãnh liệt tới đ� biến đổi con người, khiến h� điên dại bạo tàn đến th�, u mê đến th�. Thảm nhất khi đó lại là k� ch� có một chút, hoặc không chút nào, tài năng. Vênh vang trước bãi nôn của mình.
Lớp nhân vật triết lý như Seneca cũng rất hay. Có th� so sánh triết lý của Seneca với triết lý đạo Phật nhưng � tầm thấp hơn, phàm nhân hơn. Seneca nhận ra bản chất hai mặt của mọi th� và người chiến thắng chẳng phải người nắm trong tay mình chân lý mà đơn giản là người giàu lý luận hơn. Tuy vậy, ông vẫn chết như một phàm nhân vì chưa nhận thấy thật ra chẳng có mặt trái hay mặt phải nào hết. Cũng là một bài học đắt giá cho việc đặt triết lý vào một k� ngu dốt, u mê, k� có th� biến triết lý hai mặt thành một mặt ác duy nhất mà cách có lý l�. Nh� đấy, đừng có nói triết lung tung, và cũng đừng đọc triết khi chưa đ� vững.
Ngoài ra còn nhiều lớp nhân vật khác, đều đặc thù và thú v�, đáng ngẫm nghĩ. Thích nhất là Britannicus. Nhân vật này theo mình là toàn bích nhất truyện.
Đáng tiếc là có v� truyện hơi hư cấu. Mình n� lực truy vết lịch s� nhưng không tìm thấy nhiều cái muốn tìm, như tác phẩm thi ca chẳng hạn. Anw vẫn là một cuốn tiểu thuyết quá đ� s�, rất thích chí khi đọc. Chao, sao mà mê cái hình ảnh trái cây chín mũm t� rụng th� ch�.
January 8, 2017
Nach der Letüre von Sienkiewiczs „Quo Vadis�, dem Betrachten der US amerikanischen und polnischen Verfilmungen und dem Besuch der Nero-Ausstellung in Trier im Jahre 2016, war ich gespannt, ob mir das Buch eine neue Facette dieser widersprüchlichen Persönlichkeit aufzeigt.
Dies hat es tatsächlich getan. Sein Fokus liegt auf der Entwicklung Neros als tragischer gescheiterter Künstlerpersönlichkeit. Seine Mittelmäßigkeit, die von den Hofschranzen ins apokalyptische übersteigert wurde, kommt auch hier zum Ausdruck. Viel Raum nimmt auch Neros Innenleben ein, sein Ringen um Liebe und Anerkennung, dem die Verrohung eines Tyrannen gegenübersteht, der in der Endphase seiner Herrschaft keine Grenzen des Rechts und Moral mehr kennt. Neben Nero nimmt die Gestalt seines Lehrers, des stoischen Philosophen Seneca, großen Raum ein. Ihn sieht Thomas Mann in seinem Vorwort als besonders gelungen an. Erst kurz vor seinem Tode kommt Seneca zur Erkenntnis, dass „der Dichter, der alles auf der Welt nur für eine Sehenswürdigkeit hält, der wahre böse Geist ist. Ihm fehlt die Beschränkung, ohne die es keine Moral und kein Leben gibt.�
Der Roman hat mich aufrichtig interessiert, wenn auch nicht gefesselt. Trotzdem glaube ich, dass er zu den Lektüren gehört, die mir im Gedächtnis bleiben werden.
Dies hat es tatsächlich getan. Sein Fokus liegt auf der Entwicklung Neros als tragischer gescheiterter Künstlerpersönlichkeit. Seine Mittelmäßigkeit, die von den Hofschranzen ins apokalyptische übersteigert wurde, kommt auch hier zum Ausdruck. Viel Raum nimmt auch Neros Innenleben ein, sein Ringen um Liebe und Anerkennung, dem die Verrohung eines Tyrannen gegenübersteht, der in der Endphase seiner Herrschaft keine Grenzen des Rechts und Moral mehr kennt. Neben Nero nimmt die Gestalt seines Lehrers, des stoischen Philosophen Seneca, großen Raum ein. Ihn sieht Thomas Mann in seinem Vorwort als besonders gelungen an. Erst kurz vor seinem Tode kommt Seneca zur Erkenntnis, dass „der Dichter, der alles auf der Welt nur für eine Sehenswürdigkeit hält, der wahre böse Geist ist. Ihm fehlt die Beschränkung, ohne die es keine Moral und kein Leben gibt.�
Der Roman hat mich aufrichtig interessiert, wenn auch nicht gefesselt. Trotzdem glaube ich, dass er zu den Lektüren gehört, die mir im Gedächtnis bleiben werden.
February 14, 2021
Ця книжка видалася цікавою не лише тим, що розповідає про одного з найнеадекватніших правителів Риму, спростовує деякі вигадки щодо нього, а й історією стосунків Сенеки та Нерона. Один з найгеніальніших філософів світу не зміг впоратися з імператором. Навіть певною мірою став призвідником того непомірного роздування еґо Нерона. Ці стосунки - чудовий зразок того, наскільки марними є очікування щодо "лідерів думок", особливо, якщо діяти доводиться одній людині, котрій все людське - не чуже.
І окремо - це важлива історія про самодурство, про потурання, котре перетворило одного із непоганих правителів в божевільного диктатора, помішаного на самолюбстві й зі святою вірою у власній ґеніяльности та досконалости.
І окремо - це важлива історія про самодурство, про потурання, котре перетворило одного із непоганих правителів в божевільного диктатора, помішаного на самолюбстві й зі святою вірою у власній ґеніяльности та досконалости.
June 23, 2015
Нерон, превзетият поет
Цялото ревю тук:
Любопитството ми доста често ме кара да чета автори, които не са особено известни в България. Самото заглавие на тази книга е доста любопитно и не е чудно, че веднага пожелах да я прочета. „Нерон, кървавият поет� („Колибри�, 2015) е от онези книги, към които човек подхожда с притеснение, особено ако не е твърде заинтересуван от поезията във всичките ѝ разновидности. Интересното тук е, че книгата е публикувана през 1922 година, след като е солидно нахвалена от прочутия Томас Ман. Човек, който познава стилът на писане на Ман, би се подготвил за тонове философски разсъждения и крилати фрази, солидно подплатени с нравоучения и отговори на житейски въпроси. Костолани не показва точно това в книгата си, По-скоро се е заел с противоречивите ценности, около които витае личността на един император. Самият Нерон е до болка познат на всички ни. Солидно представен от съвременниците си Сенека и Лукан, императорът е обграден от пресилена любов и почит, които съвсем не му отиват. Последните двама са герои и в самата книга, оплетени в мрежите на страха пред неспособния поет.
Костолани е доста свеж в изказа си, въпреки темата, с която се е заел. Той описва една по-особена страна на Нерон и постила червен килим към личния му живот, представяйки го като непоносим егоцентрик и невротик. Още на юношеска възраст, току що станал свидетел на смъртта на баща си, новият император съзира в тленността едва ли не заговор на боговете. Сенека, неговият възпитател, няма и представа, че в Нерон тлее някаква несигурност, някаква мъчителна надежда да стане любимец на народа си, да изяви талант в някоя сфера, от която да изкопчи за себе си прославата на божество. (Продължава в блога: )
Цялото ревю тук:
Любопитството ми доста често ме кара да чета автори, които не са особено известни в България. Самото заглавие на тази книга е доста любопитно и не е чудно, че веднага пожелах да я прочета. „Нерон, кървавият поет� („Колибри�, 2015) е от онези книги, към които човек подхожда с притеснение, особено ако не е твърде заинтересуван от поезията във всичките ѝ разновидности. Интересното тук е, че книгата е публикувана през 1922 година, след като е солидно нахвалена от прочутия Томас Ман. Човек, който познава стилът на писане на Ман, би се подготвил за тонове философски разсъждения и крилати фрази, солидно подплатени с нравоучения и отговори на житейски въпроси. Костолани не показва точно това в книгата си, По-скоро се е заел с противоречивите ценности, около които витае личността на един император. Самият Нерон е до болка познат на всички ни. Солидно представен от съвременниците си Сенека и Лукан, императорът е обграден от пресилена любов и почит, които съвсем не му отиват. Последните двама са герои и в самата книга, оплетени в мрежите на страха пред неспособния поет.
Костолани е доста свеж в изказа си, въпреки темата, с която се е заел. Той описва една по-особена страна на Нерон и постила червен килим към личния му живот, представяйки го като непоносим егоцентрик и невротик. Още на юношеска възраст, току що станал свидетел на смъртта на баща си, новият император съзира в тленността едва ли не заговор на боговете. Сенека, неговият възпитател, няма и представа, че в Нерон тлее някаква несигурност, някаква мъчителна надежда да стане любимец на народа си, да изяви талант в някоя сфера, от която да изкопчи за себе си прославата на божество. (Продължава в блога: )
August 29, 2021
Після цього роману можна сміливо вважати тему Нерона і неадеквата при владі вичерпаною. Сєнкєвіч з Quo Vadis програє в рази. Так і треба писати - без сопель, штучної любовної інтриги, психологічно вивірено, без надмірного вигаданого натуралізму (масові страти, пожежа Рима блаблабла) - і враження гнітючості досягнено без спецефектів. Це твір не для мелодраматичних екранізацій. Це справжня література, яку писав справжній Майстер. Не даремно Томас Манн був такий захоплений.
Сцени з Сенекою - мегасильні, філософ і виростив цього монстра, і начеб заслужив на розплату, а воднораз його дуже шкода і розумієш. Справжнє проникнення. Раджу всім!
Сцени з Сенекою - мегасильні, філософ і виростив цього монстра, і начеб заслужив на розплату, а воднораз його дуже шкода і розумієш. Справжнє проникнення. Раджу всім!
July 21, 2017
Kaiser Nero � den meisten ist Nero zwar ein Begriff, sein Leben allerdings scheint in einem Nebel verborgen, der nur schwer durchdrungen werden kann.
Nero, der blutige Dichter allerdings bringt Nero dem Leser auf eine besondere Weise näher. Wie? Das lest Ihr hier!
Als angehende Geschichtsstudentin, habe ich mich auf den Roman gestürzt, wie selten zuvor auf ein Werk. Historische Romane können Leser begeistern, sie allerdings auch langweilen und sich in Details verlieren. Nicht so Deszö Kosztolányis Werk.
Nero wird innerhalb der Geschichte zu einer Person, der der Leser folgen kann und so nicht mehr im Nebel verborgen liegt, sondern greifbar wird. Charakterzüge, Überzeugungen, wie auch sein Lebensweg, werden geschildert und gelebt. Die Unterhaltungen empfand ich als besonders informativ, da ich Menschen sehr gern anhand ihrer Unterhaltungen einschätze, wie auch den Charakter Nero.
Nero als Diktator. Nero als Kaiser.
Auch wenn Ihr noch keine historischen Romane gelesen oder Euch je dafür interessiert habt, kann Euch dieser Roman überzeugen, da er nicht nur eine historische Figur beleuchtet, sondern eine politische Figur darstellt, welche Leben beendet, ohne mit der Wimper zu zucken und doch durch Dezsö Kosztolányis Schreibkunst zu einem emotionalen Menschen wird. Vielleicht hilft der Roman sogar dabei, zu verstehen, wie Nero so wurde, wie er war.
Noch viel faszinierender, als der Inhalt dieses Romans scheint Dezsö Kosztolányis Art und Weise, ihn zu erzählen. Dies ist umso bemerkenswerter, da der Autor dieses Romans schon 1936 verstarb und doch etwas erschaffen hat, das uns bis heute noch begeistert und seinen Reiz nicht zu verlieren vermag. Nicht nur die Unterhaltungen werden lebhaft erzählt, sondern das gesamte Werk wird zu einem Abenteuer, das Lehre in sich trägt.
Wie lange kann man leiden? Nur so lange, wie man es erträgt.
Fazit
Nero, der blutige Dichter ist einer der besten historischen Romane, die ich je lesen durfte. Auch werde ich weitere Bücher des Autors lesen, da mich seine Schreibkunst vollkommen von sich überzeugt hat.
Nero, der blutige Dichter allerdings bringt Nero dem Leser auf eine besondere Weise näher. Wie? Das lest Ihr hier!
Als angehende Geschichtsstudentin, habe ich mich auf den Roman gestürzt, wie selten zuvor auf ein Werk. Historische Romane können Leser begeistern, sie allerdings auch langweilen und sich in Details verlieren. Nicht so Deszö Kosztolányis Werk.
Nero wird innerhalb der Geschichte zu einer Person, der der Leser folgen kann und so nicht mehr im Nebel verborgen liegt, sondern greifbar wird. Charakterzüge, Überzeugungen, wie auch sein Lebensweg, werden geschildert und gelebt. Die Unterhaltungen empfand ich als besonders informativ, da ich Menschen sehr gern anhand ihrer Unterhaltungen einschätze, wie auch den Charakter Nero.
Nero als Diktator. Nero als Kaiser.
Auch wenn Ihr noch keine historischen Romane gelesen oder Euch je dafür interessiert habt, kann Euch dieser Roman überzeugen, da er nicht nur eine historische Figur beleuchtet, sondern eine politische Figur darstellt, welche Leben beendet, ohne mit der Wimper zu zucken und doch durch Dezsö Kosztolányis Schreibkunst zu einem emotionalen Menschen wird. Vielleicht hilft der Roman sogar dabei, zu verstehen, wie Nero so wurde, wie er war.
Noch viel faszinierender, als der Inhalt dieses Romans scheint Dezsö Kosztolányis Art und Weise, ihn zu erzählen. Dies ist umso bemerkenswerter, da der Autor dieses Romans schon 1936 verstarb und doch etwas erschaffen hat, das uns bis heute noch begeistert und seinen Reiz nicht zu verlieren vermag. Nicht nur die Unterhaltungen werden lebhaft erzählt, sondern das gesamte Werk wird zu einem Abenteuer, das Lehre in sich trägt.
Wie lange kann man leiden? Nur so lange, wie man es erträgt.
Fazit
Nero, der blutige Dichter ist einer der besten historischen Romane, die ich je lesen durfte. Auch werde ich weitere Bücher des Autors lesen, da mich seine Schreibkunst vollkommen von sich überzeugt hat.
January 31, 2019
Megérte elolvasni, csak azért, mert ilyen színes és részletes leírásával a római hétköznapoknak még nem találkoztam. A luxus, az ételek-lakomák, különös gyógymódok, színház... ahogy Poppaea kígyót teker a nyakába, hogy hűsítse magát, vagy egy orvos köpködést ajánl a rossz gondolatok ellen.
Ennél többet nem kaptam a könyvtől, mert mintha ez a színes-szagos ókori kép kétdimenziós papírfigurákkal lenne megtöltve. Tanultam a történelemről, de az emberekről nem - Nerót és Senecát kivéve mindenki más csak a háttérben feltűnő papírbábu. Sajnáltam, hogy Poppaea soha nem lett több, mint egy unos-untig ismételt klisé, szép, számító és hideg nő, aki a hatalomért bármit megtesz.
Agrippina vagy Octavia még ennyit sem kaptak. Nero színésztársait, ivócimboráit vagy az összeesküvőket gyakran meg sem tudtam külöböztetni egymástól. Nagyot csalódtam.
Ennél többet nem kaptam a könyvtől, mert mintha ez a színes-szagos ókori kép kétdimenziós papírfigurákkal lenne megtöltve. Tanultam a történelemről, de az emberekről nem - Nerót és Senecát kivéve mindenki más csak a háttérben feltűnő papírbábu. Sajnáltam, hogy Poppaea soha nem lett több, mint egy unos-untig ismételt klisé, szép, számító és hideg nő, aki a hatalomért bármit megtesz.
Agrippina vagy Octavia még ennyit sem kaptak. Nero színésztársait, ivócimboráit vagy az összeesküvőket gyakran meg sem tudtam külöböztetni egymástól. Nagyot csalódtam.
July 5, 2019
Thật s� rất hào hứng khi bắt đầu đọc em nó, trong quá trình s� hóa cuốn sách cũng là một hành trình thú v�, rất nhiều th� mới m�, rất nhiều th� mà cuốn tiểu thuyết tuyệt vời này đã mang lại khiến mình thật s� yêu thích tiểu thuyết hơn.
November 12, 2024
In hoeverre dit fictieve boek met de waarheid overeenkomt is mij niet geheel duidelijk, maar het geeft wel een inzicht in het vermoedelijke karakter van keizer Nero. De schrijfstijl vind ik wat storend, hij zorgt er niet voor dat ik erg geboeid was, maar daarna las ik pas dat het een vrij oud boek is. Dan valt ook deze schrijfstijl wat beter te plaatsen. Er komen vrij veel personen langs, maar de meesten zonder echte diepgang, wat jammer is.
April 27, 2019
Доста плитък художествен разказ за живота на римския император Нерон, представен главно от гледна точка на връзката му със Сенека и изкуството, което двамата правят. Страници след страници са пълни с размишленията им относно тази или онази пиеса и с чувствата им относно изкуството и света.
February 28, 2019
Tác phẩm không làm nổi bật quá trình chuyển biến tư tưởng của Nero t� một nhà thơ tr� thành một bạo chúa, cũng như không nói rõ vì sao một k� bất tài như Nero (như một chính khách làm nhà thơ và như một nhà thơ làm chính khách) lại có th� tr� quốc lâu đến vậy. Vì vậy nó ch� đáng 3 sao rưỡi, nhưng bản dịch tốt, mượt mà nên xứng đáng 4 sao.
April 25, 2017
You get a beautiful insight in how the figure Nero could have been. As a reader you really feel the frustrations of these Emperor. I would recommend this book to everyone who is interested in the Roman Emperors.
July 23, 2016
Още от Платоново време лудостта (безумието) е философски обвързана с литературата (поезията), така че тази тяхна връзка често ни бива припомняна по един или друг начин. Лудостта и гениалността вероятно са свързани, но в творбата безумието е комбинирано с отчайваща бездарност и резултатите от това обединение са страховити. То води не само до абсолютното пропадане на един човек, но и до края на цяла една династия. Защо обаче писател с наклонности към модернизма като Дежьо Костолани се е заел да интерпретира именно тази история на личностна деградация? Вероятно защото тя сама по себе си е велика, успяла да достичне чак до нас с трагичния си развой. Мотивът за същността на твореца търпи сериозно преобръщане, когато за творец се е самообявил римският император. Абсурдността на цялата ситуация е изразена от учителя му, Сенека, който също е жертва на императорската мания за величие: "Нерон не се е родил нито за артист, нито за политик, защото в изкуството бе жесток като политик, а в политиката - чувствителен като артист. Лош писател и лош политик, помисли си той." (238) Нерон е трагически обречен да седне на трон, който не му се полага. Той е жертва на чужди амбиции, но потисканото у него започва да се отприщва със страшна сила, когато получава власт. Той не е роден велик, нито постига величие - то му е натресено (ако перифразирам цитата на Шекспир) и до голяма степен този акт на майка му (която му дава трона с цената на убийство и измама) определя и понататъшния развой на събитията в духа на гръцка трагедия. Колкото и бездарен актьор да е, Нерон получава главна роля в трагедията не само на своя живот, но и в живото на цялата империя. Хорът, който приглася на действията му в началото, е съставен от платени клакьори, дирижирани първо от майка му, а след това от хитрата Попея, която иска да стане императрица. Лудостта е подхранвана не единствено от самозаблудата - блюдолизците (както са наричани от автора) изграждат цял паралелен свят, в който времето и съзнанието са определяни от императора.
Творбата не случайно получава похвала от Томас Ман, който дори пише предговора към немското издание (1922 г.). Писателят модернист е открил достойнствата в дебютния роман на Костолани като поле на философски търсения за мястото на твореца на фона на една разрастваща се чудовищност, която ще заличи гниещата отвътре Юлиево-Клавдиева династия. Като последна нейна издънка Нерон е обречен да изкупи безбройните грехове на своите предшественици и тази трагическа обреченост, освободена от лудостта, е представена със замах и психологизъм от Костолани.
Творбата не случайно получава похвала от Томас Ман, който дори пише предговора към немското издание (1922 г.). Писателят модернист е открил достойнствата в дебютния роман на Костолани като поле на философски търсения за мястото на твореца на фона на една разрастваща се чудовищност, която ще заличи гниещата отвътре Юлиево-Клавдиева династия. Като последна нейна издънка Нерон е обречен да изкупи безбройните грехове на своите предшественици и тази трагическа обреченост, освободена от лудостта, е представена със замах и психологизъм от Костолани.
May 15, 2015
С „Нерон, кървавият поет� унгарският писател, хуманист и естет Дежьо Костолани получава световно признание. Това е книга за страстта към славата, която изгаря всичко по пътя си. Нерон, всевластният господар, е просяк в подножието на всеки признат поет. Завижда на талантливите, прегазва ги безмилостно, преминава всяка граница, изкушен от успеха. Маниакалната му страст издава смъртна присъда на всеки, който не го аплодира. „Нерон, кървавият поет� (1921) е едва първият роман на Костолани, а му носи световна слава. Самият Томас Ман пише възторжен предговор за германското издание на творбата.
Дежьо Костолани е бележит унгарски поет, белетрист, преводач и журналист. Активно сътрудничи на модернистичното списание „Нюгат� („Запад�), по-късно и на вестник „У� немздек� („Нов� поколение�). Първата му книга със стихове излиза през 1907 г. със заглавие „Сред четири стени�, а през 1908 г. се появява и първият му сборник с разкази „Чародейни вечери�. През 1931 година става президент на унгарския ПЕН-клуб. Превежда Шекспир, Луис Карол, Оскар Уайлд, Киплинг и Рилке, а собствената му проза е сред върховете на унгарската белетристика.
Дежьо Костолани е бележит унгарски поет, белетрист, преводач и журналист. Активно сътрудничи на модернистичното списание „Нюгат� („Запад�), по-късно и на вестник „У� немздек� („Нов� поколение�). Първата му книга със стихове излиза през 1907 г. със заглавие „Сред четири стени�, а през 1908 г. се появява и първият му сборник с разкази „Чародейни вечери�. През 1931 година става президент на унгарския ПЕН-клуб. Превежда Шекспир, Луис Карол, Оскар Уайлд, Киплинг и Рилке, а собствената му проза е сред върховете на унгарската белетристика.
September 25, 2017
A történelmi tények adottak, ugyanakkor a Kosztolányi által hozzáadott lélektani anyag egyszerűen mesteri.
October 11, 2022
Érdekes ez a Kosztolányi-féle Nero. Nem arra van kihegyezve, amit a legtöbben tudunk róla, úgymint Róma felgyújtásának vádja, vagy esetleg az egyetlen, uralkodása alatt bekövetkezett keresztényüldözés (amiről amúgy is csak nagyon kevés, pár soros adat áll rendelkezésünkre Tacitus jóvoltából). Kosztolányi egy teljesen normális (igen, normális), hétköznapi Nerot tálal, akinek lélektani ívét olyan sikeresen rajzolja meg, hogy a végén az ember szinte sajnálja. És tulajdonképpen sajnálatra méltó. Vajon hogy alakult volna az élete, ha nem terheli egy megalomániás anya, egy nyeregből kiütött testvér, meggyilkolt apa tudata és egyéb finomságok? Vajon hová kell süllyednie valakinek ahhoz, hogy elhiggye a fizetett pártfogók (?) rajongását, milyen kompromisszumokat kell kötnie saját magával, hogy önnön áhított költői nagyságát elhitesse magával? Mondhatni, hogy törvényszerű az, hogy ilyen megalkuvások és az ezt kísérő harci áldozatok hulláiban való gázolás egyetlen értelemszerű következménye az őrület.
Középszerűnek lenni nem könnyű, főleg akkor, ha az ember tudja is magáról, hogy az és megadatott neki minden eszköz (ízlése válogatja, na meg o, tempora, o, mores) ennek ellensúlyozására, feledtetésére. Nero nem tudott ellenállni a csábításnak. Nem hiszem, hogy azok a röpke örömök megérték volna az áldozatot. Azt sem hiszem, hogy azok a röpke örömök őszinték tudtak volna lenni, bár a lélek érdekes dolog és sok mindenre képes.
Szegény, tehetetlen, frusztrált, értelmetlen létű Nero. És szegény mai Nerok, kicsik és nagyok, névtelenek és ismertek. Sok nem változott.
Középszerűnek lenni nem könnyű, főleg akkor, ha az ember tudja is magáról, hogy az és megadatott neki minden eszköz (ízlése válogatja, na meg o, tempora, o, mores) ennek ellensúlyozására, feledtetésére. Nero nem tudott ellenállni a csábításnak. Nem hiszem, hogy azok a röpke örömök megérték volna az áldozatot. Azt sem hiszem, hogy azok a röpke örömök őszinték tudtak volna lenni, bár a lélek érdekes dolog és sok mindenre képes.
Szegény, tehetetlen, frusztrált, értelmetlen létű Nero. És szegény mai Nerok, kicsik és nagyok, névtelenek és ismertek. Sok nem változott.
March 6, 2019
Ho scoperto questo incredibile autore ungherese grazie alla casa editrice “Anfora Edizioni�, che ha pubblicato “Anna Edes�, romanzo ambientato nell’Ungheria tra le due guerre. Dopo aver letto � no, gustato - “Anna Edes�, mi sono messo immediatamente alla ricerca degli altri romanzi dell’autore e li ho recuperati tutti, almeno quelli tradotti e ancora disponibili, cosa che dovreste fare anche voi se non volete perdervi un vero fuoriclasse.
Il suo primo lavoro in prosa si discosta dai suoi lavori futuri per un particolare: “Nerone�, come dice il titolo, è un romanzo storico che prende la figura del sovrano romano e la restituisce al lettore sotto forma narrativa, con un’attenzione per la veridicità storica encomiabile, che presta il fianco solo in un paio di occasioni ad errori, ad eventi non veramente accaduti (ad esempio l’autore dice che Poppea è morta dopo che Nerone le ha dato un calcio nello stomaco quando era incinta, quando invece, stando alle fonti, la morte della donna è avvenuta per cause dovute a complicazioni del parto). Il romanzo è stato pure lodato da un certo Thomas Mann, di cui sono riportate le parole nella prefazione. Questo encomio da parte di un autore tra i più rappresentativi dell’epoca è tanto più sorprendente quanto più si pensa che “Nerone� è la prima opera dell’autore ungherese.
Dicevo che “Nerone� è un romanzo magnifico. Lo è, fidatevi. L’autore è riuscito a regalare al lettore un personaggio complesso, tormentato, privo di qualsivoglia freno morale, tanto che si divertiva ad uccidere la gente: provava piacere a vedere la vita abbandonare il corpo delle sue vittime; nello stesso tempo però era un amante dell’arte, lui stesso tentava di essere poeta senza veramente riuscirci a causa del suo scarso talento. Era geloso del talento altrui, voleva primeggiare e non si faceva scrupoli ad uccidere i suoi rivali, come Britannico, il suo fratellastro, morto avvelenato. Arriverà anche ad uccidere la madre, facendo terra bruciata attorno a lui. La fine del suo regno è stata caratterizzata dal caos, da rivolte che causeranno la sua fuga da Roma e porteranno alla sua morta avvenuta per sua stessa mano. E la tragedia finisce, cala il sipario su uno dei più sanguinari imperatori romani.
Ma non è solo Nerone ad essere descritto con dovizia, con criterio. Non pensate manco per un momento che l’autore abbia tralasciato i personaggi che ruotano attorno all’imperatore. In particolare, Seneca è quello che più di tutti riesce ad emozionare il lettore, o almeno con me è successo nel momento della sua dipartita: una fine triste eppure fiera, descritta in modo impeccabile, con assoluta maestria.
Che dire di altro? Leggetelo, ne vale la pena. L’autore ungherese ha una prosa dettagliata, fluida, piena di sfumature che il traduttore è riuscito a rendere alla perfezione.
Il suo primo lavoro in prosa si discosta dai suoi lavori futuri per un particolare: “Nerone�, come dice il titolo, è un romanzo storico che prende la figura del sovrano romano e la restituisce al lettore sotto forma narrativa, con un’attenzione per la veridicità storica encomiabile, che presta il fianco solo in un paio di occasioni ad errori, ad eventi non veramente accaduti (ad esempio l’autore dice che Poppea è morta dopo che Nerone le ha dato un calcio nello stomaco quando era incinta, quando invece, stando alle fonti, la morte della donna è avvenuta per cause dovute a complicazioni del parto). Il romanzo è stato pure lodato da un certo Thomas Mann, di cui sono riportate le parole nella prefazione. Questo encomio da parte di un autore tra i più rappresentativi dell’epoca è tanto più sorprendente quanto più si pensa che “Nerone� è la prima opera dell’autore ungherese.
Dicevo che “Nerone� è un romanzo magnifico. Lo è, fidatevi. L’autore è riuscito a regalare al lettore un personaggio complesso, tormentato, privo di qualsivoglia freno morale, tanto che si divertiva ad uccidere la gente: provava piacere a vedere la vita abbandonare il corpo delle sue vittime; nello stesso tempo però era un amante dell’arte, lui stesso tentava di essere poeta senza veramente riuscirci a causa del suo scarso talento. Era geloso del talento altrui, voleva primeggiare e non si faceva scrupoli ad uccidere i suoi rivali, come Britannico, il suo fratellastro, morto avvelenato. Arriverà anche ad uccidere la madre, facendo terra bruciata attorno a lui. La fine del suo regno è stata caratterizzata dal caos, da rivolte che causeranno la sua fuga da Roma e porteranno alla sua morta avvenuta per sua stessa mano. E la tragedia finisce, cala il sipario su uno dei più sanguinari imperatori romani.
Ma non è solo Nerone ad essere descritto con dovizia, con criterio. Non pensate manco per un momento che l’autore abbia tralasciato i personaggi che ruotano attorno all’imperatore. In particolare, Seneca è quello che più di tutti riesce ad emozionare il lettore, o almeno con me è successo nel momento della sua dipartita: una fine triste eppure fiera, descritta in modo impeccabile, con assoluta maestria.
Che dire di altro? Leggetelo, ne vale la pena. L’autore ungherese ha una prosa dettagliata, fluida, piena di sfumature che il traduttore è riuscito a rendere alla perfezione.
September 11, 2018
The portrait of the emperor as a poet - elegantly written psychological portrait of emperor Nero, his literary aspirations and at the same time a vivid description of historical Rome. Recommended.
June 16, 2020
In Kosztolányi Roma non è semplicemente un luogo, ma un sepolcro, e per questo una metafora. Che vuol dire? Ve lo spiego qui 👇
January 9, 2022
De wisselwerking tussen de verschillende karakters is schitterend uitgewerkt, de tijdsgeest voelt natuurlijk gevat en in haar rijkdom weergegeven.
March 15, 2024
I didn't understand this philosophy
January 14, 2025
3.5⭐️
February 27, 2025
Nero is just so teenage girl coded
February 4, 2016
Príbeh o rímskom vládcovi Nerovi mi nebol neznámy, ale bola to taká jednohubka, knihu som prečítala za jeden večer, na pozadí mi bežal seriál o Spartakovi. Síce trochu iné obdobie, ale nevadí.
Čo sa týka knihy, čakajte otravy na bežnom poriadku a k tomu šibnutý cisár, čo prednáša nekvalitnú poéziu...
Čo sa týka knihy, čakajte otravy na bežnom poriadku a k tomu šibnutý cisár, čo prednáša nekvalitnú poéziu...
October 10, 2016
Really beautiful descriptions of Ancient Rome, good knowledge and brilliant interpretation of history. I like the close up look of an empty soul who happens to be an emperor and how this emptiness slowly turns into obsession, madness and (self) destruction. A good parallel between a single person problems and the condition of a whole empire. Really worth reading.
January 25, 2012
Final chapters were good.
Displaying 1 - 30 of 31 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.