What do you think?
Rate this book
Сбъдващия мечти
"Сковано в желязната прегръдка на леда, покрил повърхността му като мръснобял саван, то спи в безумен унес, сънувайки такива неща, каквито никой смъртен никога не е съзирал и в най-фантастичните си видения. Безжизнените му дълбини са осеяни с всевъзможни отпадъци, които са забили своите ръждясали, изкривени крайници в каменистото му дъно. То спи и от време на време нещо в недрата му леко трепва, моментен проблясък на неземен цвят, който угасва след миг, сякаш разтваряйки се в застоялите води. То спи, а църквичките на възвишенията в двата му края се извисяват над повърхността му като часовои, които, макар и да изглеждат инертни, всъщност зорко бдят да не би онова от дълбините да не се пробуди."
Сборник с разкази на безсмъртната легенда Адриан Лазаровски, напуснал ни без време на 01.10.2015. Съдържание:
Предговор от Бранимир Събев
1. Гостоприемник
2. Там, където тревата е черна
3. Сбъдващия мечти
4. Писмо
5. КОЛизия
6. Светлина в края на тунела
7. Барбароса 2012
8. Племенникът
9. Разказът на портиера
10. Цената на кукловодите
11. Краят на света
12. Езерото
13. Кръвта на Ктхулу
Сборник с разкази на безсмъртната легенда Адриан Лазаровски, напуснал ни без време на 01.10.2015. Съдържание:
Предговор от Бранимир Събев
1. Гостоприемник
2. Там, където тревата е черна
3. Сбъдващия мечти
4. Писмо
5. КОЛизия
6. Светлина в края на тунела
7. Барбароса 2012
8. Племенникът
9. Разказът на портиера
10. Цената на кукловодите
11. Краят на света
12. Езерото
13. Кръвта на Ктхулу
226 pages, Paperback
Published January 1, 2016
38 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
November 28, 2016
Поредното доказателство, че докато някои други обединенийца си подритват някои части на тялото и спорят колко фена се събират на върха на въпросните телесни чаркалаци, Клубът на авторите на хорър "LAZARUS" просто върши работа. Това е новият проект на клуба - сборник с разказите на напусналия ни преждевременно патрон на "LAZARUS", големият Адриан Лазаровски (Maldoror). Книгата излиза под шапката на издателство GAIANA Book&Art Studio и "Колекция ДРАКУС", което, предполагам, досещате се, е гаранция за безкомпромисно качество. Няма да ревюирам поотделно всеки един от разказите, но, повярвайте ми, щом затворите сборника, светът ви вече няма да е същият. И това не е преувеличение. Разказите на Адриан са достойни да се наредят до тези на Баркър, Лъвкафт, Джо Хил и Стивън Кинг. Това също не е преувеличение - от два месеца насам чета прехвалени американски антологии на ужаса и в тях (освен обичайните заподозрени) е пълно със шлака от уж известни малоумници, всеки от които не може да стъпи и на малкия пръст на Ади.
Много жалко, че при наличието на куп издателства, които ползваха труда на Адриан като преводач (а всеки, който е чел преводите му на Кинг, Лъвкрафт и прочие, знае колко изпипани бяха те!), нито едно от тях не си мръдна... айде да кажем "пръста"... и не прояви интерес да направи един последен жест към човека, който накара половин България да преоткрие ужаса като стил. И тук, хвала на Ктхулу, идва и ролята на Явор Цанев, GAIANA и LAZARUS, които заедно направиха това, което всички печалбари-"издатели" не поискаха.
Книгата, разбира се, я няма в книжарниците (че кой ли пък неграмотен културтрегер ще я допусне там...), но за сметка на това може да бъде поръчана от който и да е от членовете на LAZARUS. Послушайте ме - вместо да давате грешни пари за блудкажи, препоръчани от нищи духом, попълнете колекцията си с това бижу. А като го прочетете, отворете си една бира (водка/ракия/уиски/etc.) и отлейте малко за един от най-талантливите БГ-автори на десетилетието. Нищо, че не го издават ОНИЯ, (уж) "радетелите за нова българска литература" - да е жив и здрав Явор Цанев и GAIANA. Нищо, че не е получавал прехвалени международни награди - признанието на читателите е достатъчно. Нищо, че няма да видите в блога на продажното мекере нищо за нея - то пък и кой ли още му вярва, освен господарите му...
Прочетете "Сбъдващия мечти". Заради Ади.
И още веднъж - благодаря ти, приятелю. За всичко.
Много жалко, че при наличието на куп издателства, които ползваха труда на Адриан като преводач (а всеки, който е чел преводите му на Кинг, Лъвкрафт и прочие, знае колко изпипани бяха те!), нито едно от тях не си мръдна... айде да кажем "пръста"... и не прояви интерес да направи един последен жест към човека, който накара половин България да преоткрие ужаса като стил. И тук, хвала на Ктхулу, идва и ролята на Явор Цанев, GAIANA и LAZARUS, които заедно направиха това, което всички печалбари-"издатели" не поискаха.
Книгата, разбира се, я няма в книжарниците (че кой ли пък неграмотен културтрегер ще я допусне там...), но за сметка на това може да бъде поръчана от който и да е от членовете на LAZARUS. Послушайте ме - вместо да давате грешни пари за блудкажи, препоръчани от нищи духом, попълнете колекцията си с това бижу. А като го прочетете, отворете си една бира (водка/ракия/уиски/etc.) и отлейте малко за един от най-талантливите БГ-автори на десетилетието. Нищо, че не го издават ОНИЯ, (уж) "радетелите за нова българска литература" - да е жив и здрав Явор Цанев и GAIANA. Нищо, че не е получавал прехвалени международни награди - признанието на читателите е достатъчно. Нищо, че няма да видите в блога на продажното мекере нищо за нея - то пък и кой ли още му вярва, освен господарите му...
Прочетете "Сбъдващия мечти". Заради Ади.
И още веднъж - благодаря ти, приятелю. За всичко.
October 1, 2021
(Дълго ревю, съветвам ви да не си губите времето с него ... )
Позднавах работата на Адриан Лазаровски от преводите му на Лъвкрафт, които бяха изключителни. И всъщност точно те са причината да се запаля толкова по творчеството на въпросния писател и по космическия ужас като цяло.
До този момент обаче не бях чел нищо от разказите на Адриан. И кой може да ме вини - не е много лесно да попаднеш на тях. Трябва да гониш разни антологии, стари списания и прочее, ако искаш да ги прочетеш. Тъжна работа, ако питате мене. Хората, които пишат добре, трябва да са лесно достъпни, трябва да имат книги, да бъдат издавани и преиздавани, да бъде говорено за тях и за творчеството им.
Само че при нас не е така. Единственото спасително поясче в случая е този джобен формат сборник, който се появява на инат, защото група ентусиасти (някои от които имам удоволствието да познавам) са се запънали срещу течението на общата апатия.
И добре, че е така, защото в "Сбъдващия мечти" има разкази на изключително високо ниво. Разкази, които биха се поместили удобно във всеки един сборник по света. Отличаващи се не само с добра идея, но и с добре шлифован стил, с качествено развитие, със силни персонажи и т.н. И щеше да е много тъжно, ако тези разкази не си бяха намерили дом, а завинаги останеха сирачета по разни вестници и списания.
Говоря за произведения като "Сбъдващия мечти", "Писмо", "Барбароса 2012", "Цената на кукловодите" и особено "Езерото" - всички до един изпипани, добре структурирани и прекрасно разказани. С майсторлък, дето се казва, който води до това да се четат леко и да се плъзгаш по тях, без да усещаш "неравности" от зле скалъпени диалози, метафори или думи, тупнати не на място. За мен това е велико нещо.
Жалко е, че ние никога повече няма да четем нищо от този автор. Видимо се е развивал в правилна посока и само можем да си представим какво щеше да излезе изпод перото му днес, след десет години, след двайсет години ...
Много ми се щеше да напиша нещо и за тая болка, дето се усеща в повечето разкази в сборника - за апатията и за липсата на всякаква култура в страната, за изтръгната из корен нужда от духовност, за повсеместното опростачване и изпростяване ... Да напиша, ама какво? Всички се чувстваме безсилни в това отношение - боли и толкоз. Радвам се, че чат-пат се появяват и разни подобни неща като този сборник, на пук на всичко, и друго не ни остава.
Позднавах работата на Адриан Лазаровски от преводите му на Лъвкрафт, които бяха изключителни. И всъщност точно те са причината да се запаля толкова по творчеството на въпросния писател и по космическия ужас като цяло.
До този момент обаче не бях чел нищо от разказите на Адриан. И кой може да ме вини - не е много лесно да попаднеш на тях. Трябва да гониш разни антологии, стари списания и прочее, ако искаш да ги прочетеш. Тъжна работа, ако питате мене. Хората, които пишат добре, трябва да са лесно достъпни, трябва да имат книги, да бъдат издавани и преиздавани, да бъде говорено за тях и за творчеството им.
Само че при нас не е така. Единственото спасително поясче в случая е този джобен формат сборник, който се появява на инат, защото група ентусиасти (някои от които имам удоволствието да познавам) са се запънали срещу течението на общата апатия.
И добре, че е така, защото в "Сбъдващия мечти" има разкази на изключително високо ниво. Разкази, които биха се поместили удобно във всеки един сборник по света. Отличаващи се не само с добра идея, но и с добре шлифован стил, с качествено развитие, със силни персонажи и т.н. И щеше да е много тъжно, ако тези разкази не си бяха намерили дом, а завинаги останеха сирачета по разни вестници и списания.
Говоря за произведения като "Сбъдващия мечти", "Писмо", "Барбароса 2012", "Цената на кукловодите" и особено "Езерото" - всички до един изпипани, добре структурирани и прекрасно разказани. С майсторлък, дето се казва, който води до това да се четат леко и да се плъзгаш по тях, без да усещаш "неравности" от зле скалъпени диалози, метафори или думи, тупнати не на място. За мен това е велико нещо.
Жалко е, че ние никога повече няма да четем нищо от този автор. Видимо се е развивал в правилна посока и само можем да си представим какво щеше да излезе изпод перото му днес, след десет години, след двайсет години ...
Много ми се щеше да напиша нещо и за тая болка, дето се усеща в повечето разкази в сборника - за апатията и за липсата на всякаква култура в страната, за изтръгната из корен нужда от духовност, за повсеместното опростачване и изпростяване ... Да напиша, ама какво? Всички се чувстваме безсилни в това отношение - боли и толкоз. Радвам се, че чат-пат се появяват и разни подобни неща като този сборник, на пук на всичко, и друго не ни остава.
November 27, 2016
По няколко думи за всеки от разказите:
1. ГОСТОПРИЕМНИК - кратичка хорър творба, навела ме на мисли за Ценобитите на Баркър от една страна, а от друга, с описанието на постройката, изградена от спрени от ход автобуси, трамваи, тролеи и пр., припомнила ми финалната сцена на шантавия (и много любим) филм на Робърт Родригес “О� здрач до зори�...
2. ТАМ, КЪДЕТО ТРЕВАТА Е ЧЕРНА - мрачна приказка за любовта, която може да връхлети дори в негостоприемния свят на зловеща паралелна Вселена. Разказ, с който вече бях запознат - има го в бр. 4/2015 на списание “Дракус�.
3. СБЪДВАЩИЯ МЕЧТИ - в разказа -”кръстник� на сборника имаше всичко - и гнусни сплетърпънк моменти, и тънък психологизъм... изобщо, майсторска дисекция на болното съзнание на сериен убиец, носещ страховития прякор “Уролога�. Чел съм го и преди в антологията на ИК “Квазар� от 2002 г. “Точк� на пристигане�. Още тогава доста ми хареса.
4. ПИСМО - градската легенда за писмото на щастието, което трябва да копираш и препратиш намира нов прочит.
5. КОЛизия - обожавам играта на думи. КОЛко хилеж имаше в тая КОЛосална глупотевина, не е истина.
6. СВЕТЛИНА В КРАЯ НА ТУНЕЛА - хорър миниатюра, в която долавям някакво Баркър влиние с шипка космически ужас ала Лъвкрафт.
7. БАРБАРОСА 2012 - отново познат разказ - присъства в антологията “Д� ада и назад�. Зловещ терористичен план, насочен срещу България. За мен сюжетът е просто фон, който Адриан използва, за да разсъждава върху случващото се през годините на “демократичния преход� - чалгаризацията на обществото и безнаказаността на мутрите.
8. ПЛЕМЕННИКЪТ - един наглед обикновен телефонен разговор отприщва кофти събития.
9. РАЗКАЗЪТ НА ПОРТИЕРА - спомените за стара кървава история, случила се в Студентски град, оживяват. Макар, че е доста по-различна като съдържание, нямаше как да не се сетя за събитията от 1974 г (не съм бил роден, но в периодичния печат има доста изчерпателни статии), когато студентът Бранимир Дончев, вдъхновен от филма „Кръстникът� убива 6 души в общежитие в София.
10. ЦЕНАТА НА КУКЛОВОДИТЕ - свободолюбив писател и журналист ще плати жестока цена за “голямат� си уста�. Сюжет, почерпен от най-бруталния хорър-автор - Живота.
11. КРАЯТ НА СВЕТА - любопитна трактовка на Апокалипсиса и единствения разказ в сборника, ситуиран отвъд Океана.
12. ЕЗЕРОТО - най-мащабното произведение в томчето. Нещо зло спи в Езерото, но макар и изпаднало в сън, то чака. Защото всеки от нас таи едно такова Еезеро в душата си... Признавам си, разказът ми дойде малко хаотичен и объркан, но това по никакъв начин не намали удоволствието от четенето му.
13. КРЪВТА НА КТХУЛУ - фрагмент от литературен проект (роман), в който Адриан е предвиждал да съчетае Хайборейската епоха на Робърт Хауърд с Митологията за Ктхулу на неговия добър приятел Лъвкрафт . Публикуван е и в сборника “Двойнат� сянка�. Уви, макар и обещаваща, историята е кратка и недовършена.
1. ГОСТОПРИЕМНИК - кратичка хорър творба, навела ме на мисли за Ценобитите на Баркър от една страна, а от друга, с описанието на постройката, изградена от спрени от ход автобуси, трамваи, тролеи и пр., припомнила ми финалната сцена на шантавия (и много любим) филм на Робърт Родригес “О� здрач до зори�...
2. ТАМ, КЪДЕТО ТРЕВАТА Е ЧЕРНА - мрачна приказка за любовта, която може да връхлети дори в негостоприемния свят на зловеща паралелна Вселена. Разказ, с който вече бях запознат - има го в бр. 4/2015 на списание “Дракус�.
3. СБЪДВАЩИЯ МЕЧТИ - в разказа -”кръстник� на сборника имаше всичко - и гнусни сплетърпънк моменти, и тънък психологизъм... изобщо, майсторска дисекция на болното съзнание на сериен убиец, носещ страховития прякор “Уролога�. Чел съм го и преди в антологията на ИК “Квазар� от 2002 г. “Точк� на пристигане�. Още тогава доста ми хареса.
4. ПИСМО - градската легенда за писмото на щастието, което трябва да копираш и препратиш намира нов прочит.
5. КОЛизия - обожавам играта на думи. КОЛко хилеж имаше в тая КОЛосална глупотевина, не е истина.
6. СВЕТЛИНА В КРАЯ НА ТУНЕЛА - хорър миниатюра, в която долавям някакво Баркър влиние с шипка космически ужас ала Лъвкрафт.
7. БАРБАРОСА 2012 - отново познат разказ - присъства в антологията “Д� ада и назад�. Зловещ терористичен план, насочен срещу България. За мен сюжетът е просто фон, който Адриан използва, за да разсъждава върху случващото се през годините на “демократичния преход� - чалгаризацията на обществото и безнаказаността на мутрите.
8. ПЛЕМЕННИКЪТ - един наглед обикновен телефонен разговор отприщва кофти събития.
9. РАЗКАЗЪТ НА ПОРТИЕРА - спомените за стара кървава история, случила се в Студентски град, оживяват. Макар, че е доста по-различна като съдържание, нямаше как да не се сетя за събитията от 1974 г (не съм бил роден, но в периодичния печат има доста изчерпателни статии), когато студентът Бранимир Дончев, вдъхновен от филма „Кръстникът� убива 6 души в общежитие в София.
10. ЦЕНАТА НА КУКЛОВОДИТЕ - свободолюбив писател и журналист ще плати жестока цена за “голямат� си уста�. Сюжет, почерпен от най-бруталния хорър-автор - Живота.
11. КРАЯТ НА СВЕТА - любопитна трактовка на Апокалипсиса и единствения разказ в сборника, ситуиран отвъд Океана.
12. ЕЗЕРОТО - най-мащабното произведение в томчето. Нещо зло спи в Езерото, но макар и изпаднало в сън, то чака. Защото всеки от нас таи едно такова Еезеро в душата си... Признавам си, разказът ми дойде малко хаотичен и объркан, но това по никакъв начин не намали удоволствието от четенето му.
13. КРЪВТА НА КТХУЛУ - фрагмент от литературен проект (роман), в който Адриан е предвиждал да съчетае Хайборейската епоха на Робърт Хауърд с Митологията за Ктхулу на неговия добър приятел Лъвкрафт . Публикуван е и в сборника “Двойнат� сянка�. Уви, макар и обещаваща, историята е кратка и недовършена.
May 8, 2021
Майсторски, изпипан, безкомпромисен - "Сбъдващия мечти" е задължителен сборник за всеки уважаващ себе си фен на хоръра. А каквото и да кажа за Адриан ще е недостатъчно. Безспорно, неговата загуба оставя огромна черна дупка в съвременната родна литература. Разбира се, той продължава и ще продължава да живее вечно, чрез своето творчество. Нашият дълг остава да го помним и да се стремим към неговото съвършенство.
July 17, 2018
Като се замисля май ще се окаже, че огромна част от страховете ми са плод на фантазията на Адриан � да речем няма сила на земята, която може да ме накара да се доближа до езерата в Дружба, и съм винаги повече от изряден пътник в градски транспорт, като нощното возене в него е забранено във всеки един възможен случай, особено ако минава покрай разни паркови местности.
Когато започнах да създавам някакво подобие на блог преди около десетина години (да, наистина много отдавна), Адриан бе един от първите български автори, на които попаднах и с които говорих лично по силата на мейла, и който до такава степен ме накара да си глътна граматиката, уж � непукизма и самочувствието с тъмнината на думите си, че при всеки контакт с него просто треперех като пухкаво зайченце пред заколение дори зад уютното си местенце на компютъра, а самата мисъл, че мога да срещна този господар на мрака на живо ми подкосяваше краката не точно в хубавия смисъл на думата. След години разбрах, че всъщност създателят на най-зловещите вселени и единственият възможен за мен истински преводач на демона-император Лъвкрафт, е бил много читав и симпатичен човек, толкова далеч от злокобните си книжни отрочета, но вече беше късно. Адриан беше заминал твърде далеч. И мога само да се надявам, че там някъде го е чакала достойнa партньорка, с която да се справят с нещата, дебнещи в кървавата трева на другия свят.
Всеки един от разказите му има апокрифния статус на градска легенда. Безумие човешко и чудовищно, слуз, пипала и зъби, и хора � зверове, дали обладани от нечестивото, или от собствените си низки страст, мъст или просто болка. Ярки картини на физическо, душевно и сексуално насилие, липса на спасител в края, мънички трошици надежда, често потъващи в океанските вълни под съпровода на непреводими думи, пеещи химните на най-старите богове. Абсурдно е колко много кръв може да произведе едно тяло, когато бива детайлно разпарчетасано от хитроумни прокрустови ложета или от обикновени нокти на събудило се зло. Потресаващо е колко подробно може да бъде описано насилието, сякаш обмисляно хиляди нощи, за онези, които са ни наранили в най-лошия възможен момент. Въздействащо, разтреперващо и плашещо до мозъка на костите е всичко, излязло под перото му, създавайки призраци в шкафа с безапелационната лекота на едно То отпреди сума ти десетилетия.
Адриан бе и си остава безспорен крал на ужаса сред българските автори, ненадминат завинаги поне в моята лична класация за думосъздатели, които могат да ме накарат да пищя пронизително написвайки дори едно Здравей. Ще пазя спомена за тези писъци така ревниво, като спомена за първата непохватна детска целувка или първият ми изгрев над морската шир след нощ на плажа. Защото понякога и мракът може да живее в обитание на светлина, и падналите ангели имат също крила, а и малко повече характер от възвисилите се. Което някак повече ми допада�
Когато започнах да създавам някакво подобие на блог преди около десетина години (да, наистина много отдавна), Адриан бе един от първите български автори, на които попаднах и с които говорих лично по силата на мейла, и който до такава степен ме накара да си глътна граматиката, уж � непукизма и самочувствието с тъмнината на думите си, че при всеки контакт с него просто треперех като пухкаво зайченце пред заколение дори зад уютното си местенце на компютъра, а самата мисъл, че мога да срещна този господар на мрака на живо ми подкосяваше краката не точно в хубавия смисъл на думата. След години разбрах, че всъщност създателят на най-зловещите вселени и единственият възможен за мен истински преводач на демона-император Лъвкрафт, е бил много читав и симпатичен човек, толкова далеч от злокобните си книжни отрочета, но вече беше късно. Адриан беше заминал твърде далеч. И мога само да се надявам, че там някъде го е чакала достойнa партньорка, с която да се справят с нещата, дебнещи в кървавата трева на другия свят.
Всеки един от разказите му има апокрифния статус на градска легенда. Безумие човешко и чудовищно, слуз, пипала и зъби, и хора � зверове, дали обладани от нечестивото, или от собствените си низки страст, мъст или просто болка. Ярки картини на физическо, душевно и сексуално насилие, липса на спасител в края, мънички трошици надежда, често потъващи в океанските вълни под съпровода на непреводими думи, пеещи химните на най-старите богове. Абсурдно е колко много кръв може да произведе едно тяло, когато бива детайлно разпарчетасано от хитроумни прокрустови ложета или от обикновени нокти на събудило се зло. Потресаващо е колко подробно може да бъде описано насилието, сякаш обмисляно хиляди нощи, за онези, които са ни наранили в най-лошия възможен момент. Въздействащо, разтреперващо и плашещо до мозъка на костите е всичко, излязло под перото му, създавайки призраци в шкафа с безапелационната лекота на едно То отпреди сума ти десетилетия.
Адриан бе и си остава безспорен крал на ужаса сред българските автори, ненадминат завинаги поне в моята лична класация за думосъздатели, които могат да ме накарат да пищя пронизително написвайки дори едно Здравей. Ще пазя спомена за тези писъци така ревниво, като спомена за първата непохватна детска целувка или първият ми изгрев над морската шир след нощ на плажа. Защото понякога и мракът може да живее в обитание на светлина, и падналите ангели имат също крила, а и малко повече характер от възвисилите се. Което някак повече ми допада�
November 27, 2016
Ето, че събитието е вече факт - сборника с разкази на безсмъртната легенда, нашият приятел Адриан Лазаровски излезе от печат. Както може да се досетите, под егидата на издателство Гаяна. Този път ще бъда кратък - нещата, които е трябвало да казвам, вече сте ги прочели в този блог, а можете да ги прочетете и в преговора на книгата. Затова - към разказите в сборника.
1. Гостоприемник - един необичаен автобус 280 в столичния градски транспорт, зловещи контрольорки... и не само.
2. Там, където тревата е черна - нямаш си и на идея уж невинното взимане на такси към Дружба 1 накъде ще те отведе. В друг свят... в друга реалност.
3. Сбъдващия мечти - титанът в сборника, неслучайно кръстен на него. Сериен убиец вилнее във Варна, и то какъв! Психологизъм, описания, нещо нечувано. След прочита на този разказ определено няма да сте същите.
4. Писмо - всички знаете онези писма на щастието - препрати еди-колко си на незнам си колко души и ще се случи нещо хубаво. Не го ли направиш...
5. КОЛизия - кратък, хумористичен разказ с много КОЛ!
6. Светлина в края на тунела - онзи неловък момент, когато ти се иска светлината в края на тунела да се бе оказала влак, който да те премаже.
7. Барбароса 2012 - сигурно сте чели този разказ в До Ада и Назад. Една лична вендета, която може да се изроди в нещо наистина страховито.
8. Племенникът - от най-ранните разкази на Адриан. Нищо не може да се сравни с облекчението.
9. Разказът на портиера - чуйте разказа на портиера в Студентски Град! Той определено има какво да ви разкаже!
10. Цената на кукловодите - зловеща история от родния ъндърграунд с много истини и много бруталност.
11. Краят на света - още едно заглавие от До Ада и Назад. Апокалипсис, какъвто не сте си представяли.
12. Езерото - откъс от това вече сте прочели малко по-нагоре. Най-мащабното произведение на Адриан.
13. Конан: Кръвта на Ктхулу - завършваме сборника с пролога от така и недовършения роман на Лазаровски за колаборация между световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт.
Можете да си поръчате сборника като ми пишете лично на мен, на издателя Явор Цанев или на някой друг от членовете на Horror Writers Club "LAZARUS". Не пропускайте да украсите личната си библиотека с това литературно бижу... С този спомен.
1. Гостоприемник - един необичаен автобус 280 в столичния градски транспорт, зловещи контрольорки... и не само.
2. Там, където тревата е черна - нямаш си и на идея уж невинното взимане на такси към Дружба 1 накъде ще те отведе. В друг свят... в друга реалност.
3. Сбъдващия мечти - титанът в сборника, неслучайно кръстен на него. Сериен убиец вилнее във Варна, и то какъв! Психологизъм, описания, нещо нечувано. След прочита на този разказ определено няма да сте същите.
4. Писмо - всички знаете онези писма на щастието - препрати еди-колко си на незнам си колко души и ще се случи нещо хубаво. Не го ли направиш...
5. КОЛизия - кратък, хумористичен разказ с много КОЛ!
6. Светлина в края на тунела - онзи неловък момент, когато ти се иска светлината в края на тунела да се бе оказала влак, който да те премаже.
7. Барбароса 2012 - сигурно сте чели този разказ в До Ада и Назад. Една лична вендета, която може да се изроди в нещо наистина страховито.
8. Племенникът - от най-ранните разкази на Адриан. Нищо не може да се сравни с облекчението.
9. Разказът на портиера - чуйте разказа на портиера в Студентски Град! Той определено има какво да ви разкаже!
10. Цената на кукловодите - зловеща история от родния ъндърграунд с много истини и много бруталност.
11. Краят на света - още едно заглавие от До Ада и Назад. Апокалипсис, какъвто не сте си представяли.
12. Езерото - откъс от това вече сте прочели малко по-нагоре. Най-мащабното произведение на Адриан.
13. Конан: Кръвта на Ктхулу - завършваме сборника с пролога от така и недовършения роман на Лазаровски за колаборация между световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт.
Можете да си поръчате сборника като ми пишете лично на мен, на издателя Явор Цанев или на някой друг от членовете на Horror Writers Club "LAZARUS". Не пропускайте да украсите личната си библиотека с това литературно бижу... С този спомен.
December 6, 2016
Настъпи моментът да представим и може би най-важната книга, излизала под егидата на издателство “Гаяна� в колекция “Дракус� тази година, а именно спонсорираното от хорър клуб “Лазарус� издание на сборника “Сбъдващи� мечти�, антология, събрала в един том разказите на покойния Адриан Лазаровски, писател, преводач, рок журналист и изключителен приятел на авторите от жанра у нас. Преди да пристъпя към ревюто, трябва да предупредя евентуалните бъдещи читатели, че това е най-бруталната книга, която съм през живота си � стандартното ограничение за лица под 18 години тук спокойно може да се качи на 21 � това не са разкази за кой да е, а само за онези, които наистина си падат по безкомпромисните изпълнения в жанра.
Цялото ревю четете на линка:
Цялото ревю четете на линка:
December 13, 2016
My Experience: Дебютната година на Клуба на авторите на хорър "Lazarus" започна ударно със зашеметяващата доза хорър истории, събрана в сборника Писъци, която показа на българския читател, че родното литературно пространство има не малко талантливи автори, които пишат на световно ниво, макар по ред причини (главно ограничения пазар на жанрова литература в България) рядко да попадат в полезрението на маститите издателства. В края на успешната за клуба година е време да се напомни на читателите защо клубът носи името на Адриан Лазаровски. Какъв по-добър начин от сборник, който да събере всички издавани разкази на трагично загиналия преди година преводач, журналист, писател и най-вече приятел с огромно сърце. От страниците на този джобен формат - шедьовър (16-ти подред в култовата поредица Колекция Дракус), лъха по малко от различните световни автори, пишещи в жанра хорър, които несъмнено Адриан познаваше отлично, бидейки преводач на повечето техни произведения и съответно се е вдъхновявал от тяхното творчество. В разказите на Адриан Лазаровски ще усетите космическата иреалност, която те хваща за гърлото, така позната от произведенията на Лъвкрафт, нахакания реализъм, с който Стивън Кинг придава такава достоверност на историите си, страховитото напрежение от творчеството на Ричард Матисън, обаятелната поетика на Хармс и Бредбъри и т.н. "Сбъдващият мечти" е изпипан във всички канони на хорър жанра и доволно може да се окичи с емблема +18. Предполагам, няма човек, който да не е попадал на някой от гениалните преводи на Адриан, да не е чел някоя от безбройните му рецензии за рок музиката и въобще да не е попадал на нещо от всичко, което е постигнал Лазаровски за краткия си житейски път, за който може да прочетете тук, но най-важното място, което трябва задължително да посетите е мрачната душа на автора. Единствения път до там е този сборник. И внимавайте, пътя не е за всеки...
Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо моите впечатления от разказите в сборника:
1. Гостоприемник � 5/5 - Сборникът започва с уж реалистична история, случваща се на един от софийските автобуси, водещи за студентски град, който постепенно се прев��ъща в сплатър хорър мистерия. Докато четях, си припомних студентските години и страха, който изпитвахме с колегите от контрольорите да не ни спипат без билет. Още си спомням как няколко пъти съм бил свидетел как група зловещи контрольори грубо свалят от автобуса бедни, изплашени студенти и съм се чудел какво ли се случва със тях. Явно и Адриан си е задавал същия въпрос, защото в Гостоприемник ни е представил един алтернативен отговор, в който се носи лек дъх на Баркър и Лъвкрафт.
2. Там, където тревата е черна � 5/5 - великолепен хорър разказ, който разказва за герой, който след катастрофа попада в един зловещ и в същото време силно фантастичен вариант на отвъдното. История, в която Адриан разсъждава на вечната тема за Смъртта и за това което следва след нея. Жалко, че разказът звучи малко като лошо пророчество, заради начина по който загина автора.
3. Сбъдващия мечти � 5/5 � Любимият ми разказ от сборника е този мрачен психологически трилър-хорър, разказващ за серия от чудовищни престъпления и истината, която се крие зад тях.
4. Писмо � 5/5 - Много динамична и наситена с напрежение мистерия, която постепенно се превръща в кошмарен психологически хорър. Много класен разказ.
5. КОЛизия � 4/5 � КОЛкото е кратък този разказ, толкова е и пълен с въображение и хумор.
6. Светлина в края на тунела � 5/5 � Монстър-хорър история за пътник, който се събужда във влак, спрял в непрогледната тъмнина на безкраен тунел. След като го прочетете никога вече не ще заспите във влак.
7. Барбароса 2012 � 5/5 - Атентат заплашва един от зимните ни курорти. Един обикновен мъж ще застане на пътя на безмилостния терорист в един последен опит да защити семейството си и родината си. Невероятен трилър, който заслужава да бъде разгърнат в роман
8. Племенникът � 5/5 � Психологически трилър за един малтретиран от леля си сирак, завършващ с доста кървав финал.
9. Разказът на портиера � 5/5 - Един от любимите ми разкази в сборника, който отново ни пренася в Студентски град и една брутална и обвита в мистерия история, разказана през леко хумористичния поглед на един портиер на студентски блок. Гениално
10. Цената на кукловодите � 5/5 - Мутренските години преразказани през погледа на смел писател-журналист и безмилостен убиец на мафията... Цената на истината винаги е много висока... Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
11. Краят на света � 5/5 � Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
12. Езерото � 5/5 � Новела която се отличава от останалите творби в сборника главно по мащаба си. В това произведение Адриан разгръща пълния капацитет на своя талант и което според мен ще остане емблематично, за неговото творчество.
13. Кръвта на Ктхулу - 5/5 - Невероятната колаборация между Световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт, от недописания роман на Адриян слага край на сборника, напомняйки ни какво загубиха родните читатели когато Смъртта прекъсна творческия път на Адриан Лазаровски.
Без повече излишни приказки, нека ви представя набързо моите впечатления от разказите в сборника:
1. Гостоприемник � 5/5 - Сборникът започва с уж реалистична история, случваща се на един от софийските автобуси, водещи за студентски град, който постепенно се прев��ъща в сплатър хорър мистерия. Докато четях, си припомних студентските години и страха, който изпитвахме с колегите от контрольорите да не ни спипат без билет. Още си спомням как няколко пъти съм бил свидетел как група зловещи контрольори грубо свалят от автобуса бедни, изплашени студенти и съм се чудел какво ли се случва със тях. Явно и Адриан си е задавал същия въпрос, защото в Гостоприемник ни е представил един алтернативен отговор, в който се носи лек дъх на Баркър и Лъвкрафт.
2. Там, където тревата е черна � 5/5 - великолепен хорър разказ, който разказва за герой, който след катастрофа попада в един зловещ и в същото време силно фантастичен вариант на отвъдното. История, в която Адриан разсъждава на вечната тема за Смъртта и за това което следва след нея. Жалко, че разказът звучи малко като лошо пророчество, заради начина по който загина автора.
3. Сбъдващия мечти � 5/5 � Любимият ми разказ от сборника е този мрачен психологически трилър-хорър, разказващ за серия от чудовищни престъпления и истината, която се крие зад тях.
4. Писмо � 5/5 - Много динамична и наситена с напрежение мистерия, която постепенно се превръща в кошмарен психологически хорър. Много класен разказ.
5. КОЛизия � 4/5 � КОЛкото е кратък този разказ, толкова е и пълен с въображение и хумор.
6. Светлина в края на тунела � 5/5 � Монстър-хорър история за пътник, който се събужда във влак, спрял в непрогледната тъмнина на безкраен тунел. След като го прочетете никога вече не ще заспите във влак.
7. Барбароса 2012 � 5/5 - Атентат заплашва един от зимните ни курорти. Един обикновен мъж ще застане на пътя на безмилостния терорист в един последен опит да защити семейството си и родината си. Невероятен трилър, който заслужава да бъде разгърнат в роман
8. Племенникът � 5/5 � Психологически трилър за един малтретиран от леля си сирак, завършващ с доста кървав финал.
9. Разказът на портиера � 5/5 - Един от любимите ми разкази в сборника, който отново ни пренася в Студентски град и една брутална и обвита в мистерия история, разказана през леко хумористичния поглед на един портиер на студентски блок. Гениално
10. Цената на кукловодите � 5/5 - Мутренските години преразказани през погледа на смел писател-журналист и безмилостен убиец на мафията... Цената на истината винаги е много висока... Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
11. Краят на света � 5/5 � Хорър-фантастика сякаш вдъхновена от Денят на зависимостта. Кратка хроника на самоубиващото се човечество. Шедьовър.
12. Езерото � 5/5 � Новела която се отличава от останалите творби в сборника главно по мащаба си. В това произведение Адриан разгръща пълния капацитет на своя талант и което според мен ще остане емблематично, за неговото творчество.
13. Кръвта на Ктхулу - 5/5 - Невероятната колаборация между Световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт, от недописания роман на Адриян слага край на сборника, напомняйки ни какво загубиха родните читатели когато Смъртта прекъсна творческия път на Адриан Лазаровски.
February 19, 2017
Много хубав сборник, задължително четиво за феновете на ужасите, истинско постижение в жанровата литература. Познавах Адриан и ми е мъчно, че не можа да види книгата си, която събира част от най-силните му произведения. Разказите са изпипани в стила на Лъвкравт и ранния Стивън Кинг и имат завладяваща, често сюрреалистична атмосфера. Действието се развива в България, понякога в повествованието се появяват болезнени социални теми от съвремието ни и неприкрита ирония. Любителите на хоръра несъмнено ще останат доволни!
February 6, 2017
Сбъдващия мечти е книга, която трябва да присъства в колекцията на всеки един уважаващ се фен на хоръра. Почти всички истории се развиват в милата ни родина, което допринася за още по-смразяващия ужас лъхащ от страниците на книгата. Жалко, че съдбата е такава к...а и ни отне толкова талантлив човек. Респект към човешките му качества приживе и таланта му. С произведенията и преводите си Адриан ще бъде вечно сред нас.
January 9, 2017
Колкото повече отлагам написването на това ревю, с цел да се откъсна емоционално от прозата на Адриан Лазаровски, толкова повече разказите се утаяват някъде в мътните дебри на подсъзнанието ми и усещам как ме променят.
Първата ми мисъл, когато разбрах за безвременната кончина на Адриан, беше „Хората си нямат представа какво изгуби днес преводната жанрова литература�. След прочитането на „Сбъдващи� мечти� сам осъзнах какво е изгубила родната такава.
Разказите разтягат измеренията на невероятното, измъкват от дълбокото стаени страхове и тъмни желания и ги поставят в ежедневието, карайки читателя да се съмнява в здравия си разум. Социално ангажирани и гротеско невъзможни успяват да предизвикват, плашат, отвращават и предупреждават. Поклоните към класиците в жанра са съчетани с родната действителност по най-добрият начин, придавайки нов смисъл на жанра БГ хорър и издигайки го до, дори над, световни висини.
Дванадесетте разказа са писани в период повече от 10 години. Адриан е хващал писалката, само когато е имал какво да разкаже и е знаел как да го направи. Няма да ги разглеждам поотделно, защото самият сборник е завършен продукт. Всеки един от разказите е писан с внимание и му е отделено необходимото време, за да бъде полиран до блясък.
А ние, Клуб Лазарус, ще направим всичко възможно тази книжка да стигне до повече хора, за да не бъде забравен този, сякаш нарочно, пренабрегван писател, станал класик в малко познатата у нас литература на ужаса.
И това е, повече няма.
Първата ми мисъл, когато разбрах за безвременната кончина на Адриан, беше „Хората си нямат представа какво изгуби днес преводната жанрова литература�. След прочитането на „Сбъдващи� мечти� сам осъзнах какво е изгубила родната такава.
Разказите разтягат измеренията на невероятното, измъкват от дълбокото стаени страхове и тъмни желания и ги поставят в ежедневието, карайки читателя да се съмнява в здравия си разум. Социално ангажирани и гротеско невъзможни успяват да предизвикват, плашат, отвращават и предупреждават. Поклоните към класиците в жанра са съчетани с родната действителност по най-добрият начин, придавайки нов смисъл на жанра БГ хорър и издигайки го до, дори над, световни висини.
Дванадесетте разказа са писани в период повече от 10 години. Адриан е хващал писалката, само когато е имал какво да разкаже и е знаел как да го направи. Няма да ги разглеждам поотделно, защото самият сборник е завършен продукт. Всеки един от разказите е писан с внимание и му е отделено необходимото време, за да бъде полиран до блясък.
А ние, Клуб Лазарус, ще направим всичко възможно тази книжка да стигне до повече хора, за да не бъде забравен този, сякаш нарочно, пренабрегван писател, станал класик в малко познатата у нас литература на ужаса.
И това е, повече няма.
December 22, 2016
"Сбъдващия мечти" е едно душевно астрално пътуване през различни светове. На едната страница си в черни поля, на следващата вече са те опънали на куките, а по-натам се докосваш до тайните на езерото в Дружба. Една доста завършена сбирка, добре подбрана от клуб LAZARUS, браво момчета! Хареса ми и въведението от Бранимир Събев - кратко и ясно, какво повече да иска човек, ако се помещаваше в повече от 4 странички нямаше хич и да си правя труда да го чета, щях да го оставя "за после". Чест и почитания и за покойния за съжаление автор, това беше първата частичка от негово творчество, до която съм се докосвала досега и не ме разочарова ама никак, даже ме спечели още повече към българското.
Greetings horror writers! Keep going
Greetings horror writers! Keep going
May 4, 2017
Последния път когато се видяхме, Адриан каза, че следващия разказ, който напише, ще ми го прати за списание Дракус. Беше в един от последните топли дни за годината, във Варна, на плажа. Това не се случи, всички знаем защо. Но пък по една или друга причина сборникът му "Сбъдващия мечти" излезе в Колекция Дракус. Вярвам, че той би одобрил това. Прочетете го.
June 15, 2017
Тук петицата е малко...
February 18, 2017
Да кажа нещо, но какво...?!
Разкошни са разказите на Адриан - майсторски написани и живи.
Жалко, че го няма вече сред нас.
Разкошни са разказите на Адриан - майсторски написани и живи.
Жалко, че го няма вече сред нас.
October 2, 2021
Сборник с разкази, който сбъдва мечтите на всеки любител на остросюжетната литература и който ме накара да осъзная колко голяма е празнотата от липсата на Адриан Лазаровски. Човек с главно "Ч", който не съм имал възможността да познавам лично, а единствено чрез неговите неговите преводи, ревюта и интервюта с любими метъл банди. Творец, който със сигурност ще продължи да живее вечно, докато хората продължават да се докосват до творчеството му и да го пазят в спомените си.
February 14, 2017
Адриан Лазаровски е един истински талант, уви, заминал си без време. Знаех за него най-вече от великолепните му преводи на произведенията на Хауърд Лъвкрафт, като е превеждал и множество други велики писатели, за които ще разберете от предговора на книгата � един истински пример за това как трябва да си вършат работата хората в тази сфера. Адриан Лазаровски, освен преводач, е бил и журналист и писател. И определено е притежавал невероятен талант за писане. Благодарение на Клубът на авторите на хорър „LAZARUS� (създаден в името на Адриан) и издателство „Гаяна�, различни негови разкази, писани през годините, са събрани в страхотния сборник „Сбъдващи� мечти� � задължителен за феновете на качествена остросюжетна литература.
„Гостоприемник� � Един мъж ще съжалява, че не си е взел билетче за градския транспорт. Безкомпромисен разказ и по Баркърово ужасяващ.
„Та�, където тревата е черна� � Едно на пръв поглед обикновено прибиране в нощта ще се преобърне с главата надолу. Една както ужасяваща, така и приключенска история с умело вплетени романтични елементи - усеща се влиянието на Лъвкрафт. Главните герои за развити в дълбочина, като същото важи и за останалите разкази в сборника.
„Сбъдващи� мечти� � Дори и най-бруталните психопати от сборника „Писъци� и нещата, които вършат, бледнеят пред този, който ще срещнете в едноименния разказ. Човек наистина може да остане потресен от прочетеното - всичко е безмилостно като наточен бръснач в ръцете на убиец. В същото време откъм психологична гледна точка разказът е трепач, а действието постепенно градира и градира до ескалирането в изненадващия финал.
„Писмо� � Адриан отново изгражда правдоподобен персонаж, поставяйки го в една на пръв поглед обикновена ситуация. В разказа има всичко � параноя, страх, забавни моменти� и още нещо.
„КОЛизия� � Един кратичък разказ, в който доста умело е играно с думите. Всичко е смес от хумор, фарс, гротеска и лудост. Финалът определено е доста изненадващ.
„Светлин� в края на тунела� � Връщаме се на хорър вълна. Още едно пътешествие, което няма да завърши както трябва. Пригответе се отново на настръхнете и погнусите.
„Барбароса 2012� –Добре конструиран разказ, засягащ както лични, така и мащабни теми от живота - много ми хареса как авторът съчетава тези две неща, както тук, така и в другите разкази.
„Племенникът� � Тук може да се посмеете� но само донякъде. Ежедневието изведнъж може да се изроди в най-ужасния сценарий.
„Разказъ� на портиера� � За мен в разказа имаше смесване на стиловете на Кинг и Лъвкрафт, естествено майсторски направено и поднесено от автора.
„Ценат� на кукловодите� � Авторът безмилостно разглежда българския начин на живот и засяга болезнени теми. Харесаха ми гледните точки в разказа и, разбира се, жестокия финал.
„Краят на света� � На читателите сигурно им е писнало да четат произведения във всякаква форма за краят на света, но тук нещата са на съвсем, съвсем различно ниво, свежо написани и с богато въображение.
„Езерото� � Най-дългата творба в сборника - смес от качествен хорър, сюжет, герои, атмосфера и метъл. Същински шедьовър.
„Кръвта на Ктхулу � Съществува ли читател, който не би се изкефил на смесването на световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт? Това е грабващ пролог към по-мащабен проект, който, за съжаление, няма да видим реализиран� Адриан Лазаровски със сигурност щеше да ни представи поредната си качествена творба. Това, което ни е завещал обаче, ще се помни. Поклон!
„Гостоприемник� � Един мъж ще съжалява, че не си е взел билетче за градския транспорт. Безкомпромисен разказ и по Баркърово ужасяващ.
„Та�, където тревата е черна� � Едно на пръв поглед обикновено прибиране в нощта ще се преобърне с главата надолу. Една както ужасяваща, така и приключенска история с умело вплетени романтични елементи - усеща се влиянието на Лъвкрафт. Главните герои за развити в дълбочина, като същото важи и за останалите разкази в сборника.
„Сбъдващи� мечти� � Дори и най-бруталните психопати от сборника „Писъци� и нещата, които вършат, бледнеят пред този, който ще срещнете в едноименния разказ. Човек наистина може да остане потресен от прочетеното - всичко е безмилостно като наточен бръснач в ръцете на убиец. В същото време откъм психологична гледна точка разказът е трепач, а действието постепенно градира и градира до ескалирането в изненадващия финал.
„Писмо� � Адриан отново изгражда правдоподобен персонаж, поставяйки го в една на пръв поглед обикновена ситуация. В разказа има всичко � параноя, страх, забавни моменти� и още нещо.
„КОЛизия� � Един кратичък разказ, в който доста умело е играно с думите. Всичко е смес от хумор, фарс, гротеска и лудост. Финалът определено е доста изненадващ.
„Светлин� в края на тунела� � Връщаме се на хорър вълна. Още едно пътешествие, което няма да завърши както трябва. Пригответе се отново на настръхнете и погнусите.
„Барбароса 2012� –Добре конструиран разказ, засягащ както лични, така и мащабни теми от живота - много ми хареса как авторът съчетава тези две неща, както тук, така и в другите разкази.
„Племенникът� � Тук може да се посмеете� но само донякъде. Ежедневието изведнъж може да се изроди в най-ужасния сценарий.
„Разказъ� на портиера� � За мен в разказа имаше смесване на стиловете на Кинг и Лъвкрафт, естествено майсторски направено и поднесено от автора.
„Ценат� на кукловодите� � Авторът безмилостно разглежда българския начин на живот и засяга болезнени теми. Харесаха ми гледните точки в разказа и, разбира се, жестокия финал.
„Краят на света� � На читателите сигурно им е писнало да четат произведения във всякаква форма за краят на света, но тук нещата са на съвсем, съвсем различно ниво, свежо написани и с богато въображение.
„Езерото� � Най-дългата творба в сборника - смес от качествен хорър, сюжет, герои, атмосфера и метъл. Същински шедьовър.
„Кръвта на Ктхулу � Съществува ли читател, който не би се изкефил на смесването на световете на Робърт Хауърд и Лъвкрафт? Това е грабващ пролог към по-мащабен проект, който, за съжаление, няма да видим реализиран� Адриан Лазаровски със сигурност щеше да ни представи поредната си качествена творба. Това, което ни е завещал обаче, ще се помни. Поклон!
December 26, 2016
Това е най-важната книга, излязла с общите усилия на авторите от клуб “Lazarus� и най-вече благодарение на нашия почетен председател Явор Цанев, който направи това възможно. С този сборник, ние искаме да отдадем почит и уважение към човека, на чието име е кръстен клуба � покойният Адриан Лазаровски � всестранно развита личност, доказал уменията и таланта си в различни сфери и успешно реализирал се като писател, преводач, редактор, рок-журналист, инициатор на литературни мероприятия, организатор на културни проекти, жури в конкурси и др.
“Сбъдващи� мечти� е хорър сборник, който за първи път събира всички разкази на Адриан, които са били публикувани през годините в различни сборници, алманаси, вестници и списания на едно място. Вярваме, че това трябва да бъде така и когато вече е факт, сякаш едно много важно парченце от пъзела на живота намери своето място.
По принцип не съм от най-скоростните читатели и далеч не съм от тези, които “изяждат� сума ти книги за норматив (не че е лошо, разбира се). Но тази книга бе от тези, които сами се четяха. Четях я буквално навсякъде � в градския транспорт, на работа (докато чаках да ми сменят изгорелия хард диск), в обедната почивка, вкъщи. Запознах се с коя от коя по-чудесни и майторски изпипани творби. Усещах как, ако житейският му път не бе така нелепо прекъснат, би усъвършенствал още повече творбите си до рядко достигани от творец измерения на изкуството. Разказите са наситени с изключително богат подбор от думи и разнообразен изказ, който естествено следва хода на събитията в историята и четейки, мислите ми плавно допълваха случващото се.
Откровеността на натуралистично бруталните хорър сцени ме окуражават и карат да повярвам, че няма нужда от скрупули, когато един творец иска да пресъздаде това, което е в главата му. Нещо, което определено ме надъхва и амбицира, че моите лични опити в тази сфера не трябва да бъдат възпирани от широко възприеманото мнение, че този тип литература е едва ли не нещо болно. Напротив, именно в разгара на такива творчески въжделения, творецът може най-ярко да блесне със своя истински потенциал.
Няколко думи за разказите в сборника:
“ГостопѶиемник� � Ужасът на всеки нередовен пътник в софийския градски транспорт се сбъдва. Контрольорите залавят нашия човек и го свалят от автобуса. Но тази глоба в случая е нещо наистина потресаващо.
“Та�, където тревата е черна� � След катастрофа с таксито, в което се вози, главният герой попада в една мрачна и страховита постапокалиптична реалност, населена с умопомрачаващи създания. И там, той среща нея�
“Сбъдващи� мечти� � Умело разказана история в няколко сюжетни линии. Запознаваме се с живота и делата на изключително педантичен и садистичен сериен убиец във Варна. Кое го е довело дотук, какво му се е случило, за да бъде такъв, какъвто е? Разказ, който пипнат от подходящите хора на филмовото изкуство, би се превърнал в разкошен психологически трилър.
“Сбъдващи� мечти� е хорър сборник, който за първи път събира всички разкази на Адриан, които са били публикувани през годините в различни сборници, алманаси, вестници и списания на едно място. Вярваме, че това трябва да бъде така и когато вече е факт, сякаш едно много важно парченце от пъзела на живота намери своето място.
По принцип не съм от най-скоростните читатели и далеч не съм от тези, които “изяждат� сума ти книги за норматив (не че е лошо, разбира се). Но тази книга бе от тези, които сами се четяха. Четях я буквално навсякъде � в градския транспорт, на работа (докато чаках да ми сменят изгорелия хард диск), в обедната почивка, вкъщи. Запознах се с коя от коя по-чудесни и майторски изпипани творби. Усещах как, ако житейският му път не бе така нелепо прекъснат, би усъвършенствал още повече творбите си до рядко достигани от творец измерения на изкуството. Разказите са наситени с изключително богат подбор от думи и разнообразен изказ, който естествено следва хода на събитията в историята и четейки, мислите ми плавно допълваха случващото се.
Откровеността на натуралистично бруталните хорър сцени ме окуражават и карат да повярвам, че няма нужда от скрупули, когато един творец иска да пресъздаде това, което е в главата му. Нещо, което определено ме надъхва и амбицира, че моите лични опити в тази сфера не трябва да бъдат възпирани от широко възприеманото мнение, че този тип литература е едва ли не нещо болно. Напротив, именно в разгара на такива творчески въжделения, творецът може най-ярко да блесне със своя истински потенциал.
Няколко думи за разказите в сборника:
“ГостопѶиемник� � Ужасът на всеки нередовен пътник в софийския градски транспорт се сбъдва. Контрольорите залавят нашия човек и го свалят от автобуса. Но тази глоба в случая е нещо наистина потресаващо.
“Та�, където тревата е черна� � След катастрофа с таксито, в което се вози, главният герой попада в една мрачна и страховита постапокалиптична реалност, населена с умопомрачаващи създания. И там, той среща нея�
“Сбъдващи� мечти� � Умело разказана история в няколко сюжетни линии. Запознаваме се с живота и делата на изключително педантичен и садистичен сериен убиец във Варна. Кое го е довело дотук, какво му се е случило, за да бъде такъв, какъвто е? Разказ, който пипнат от подходящите хора на филмовото изкуство, би се превърнал в разкошен психологически трилър.
February 5, 2017
Великолепен сборник!
Смазващо тъжно е, че авторът си отиде толкова ненавременно :(
Загубата в жанра е огромна!
Поклон пред творчеството и светлата ти личност, Адриан!
Няма да бъдеш забравен!
Смазващо тъжно е, че авторът си отиде толкова ненавременно :(
Загубата в жанра е огромна!
Поклон пред творчеството и светлата ти личност, Адриан!
Няма да бъдеш забравен!
July 5, 2018
Трудно е да напишеш ревю за книга на починал автор, когото си познавал лично. Говорили сме няколко пъти, но едва впоследствие осъзнах колко буден и търсещ ум е имал Адриан. Оказа се от тези хора, чиито живот е бил подчинен и отдаден на изкуството - така както го е разбирал той - изпълнено с мрачни краски, с гротеска, с непримирима социална сатира и горчивина от заобикалящата ни действителност, щедро попила във всеки ред на творчеството му.
В разказите на Адриан освен суров, буцест мрак има и дълбок сантимент - лудостта на студентския живот; сковаността на зимна София, по чиито вени от пропукан асфалт пъплят стари задъхани автобуси; мракобесното изкривяване на градското пространство в нещо непознато и кошмарно; вечно присъстващата панелна "Дружба" и мимоходм споменаваната "Варна" в постсоциалистическите години на разруха и духовна нищета.
Богатият, наситен и въздействащ стил, съчетан с прекрасни диалози, ще ви поведе към наистина тъмни места. Първият разказ ме въодушеви, а повечето от останалите ми въздействаха доста силно. Понякога магията се получаваше безотказно, друг път се лутах, изпълнен с колебание из мрачните лабиринти на съзнанието н�� Ади, но моят абсолютен фаворит е "Езерото" - многопластов разказ, почти достигащ мащабите на новела. Отдавна не бях чел с такова вълнение творба на български автор - психедиличен, тревожен, изпълващ с гибелни копнежи по незнайно зло, дремещо хем метафорично, хем съвсем буквално на дъното на езерото в "Дружба" - то обладава и замърсява героите, подрежда животите им в безумен пъзел, водещ до брутална и неочаквана развръзка. Попълзновенията на Езерото са неизбежни и частица от него дебне във всеки от нас..
С това издание клуб "Лазарус" показва дълбоката си почит към таланта на своя патрон и дава възможност на всеки жанров любител да се докосне до наследството му...
В разказите на Адриан освен суров, буцест мрак има и дълбок сантимент - лудостта на студентския живот; сковаността на зимна София, по чиито вени от пропукан асфалт пъплят стари задъхани автобуси; мракобесното изкривяване на градското пространство в нещо непознато и кошмарно; вечно присъстващата панелна "Дружба" и мимоходм споменаваната "Варна" в постсоциалистическите години на разруха и духовна нищета.
Богатият, наситен и въздействащ стил, съчетан с прекрасни диалози, ще ви поведе към наистина тъмни места. Първият разказ ме въодушеви, а повечето от останалите ми въздействаха доста силно. Понякога магията се получаваше безотказно, друг път се лутах, изпълнен с колебание из мрачните лабиринти на съзнанието н�� Ади, но моят абсолютен фаворит е "Езерото" - многопластов разказ, почти достигащ мащабите на новела. Отдавна не бях чел с такова вълнение творба на български автор - психедиличен, тревожен, изпълващ с гибелни копнежи по незнайно зло, дремещо хем метафорично, хем съвсем буквално на дъното на езерото в "Дружба" - то обладава и замърсява героите, подрежда животите им в безумен пъзел, водещ до брутална и неочаквана развръзка. Попълзновенията на Езерото са неизбежни и частица от него дебне във всеки от нас..
С това издание клуб "Лазарус" показва дълбоката си почит към таланта на своя патрон и дава възможност на всеки жанров любител да се докосне до наследството му...
February 7, 2017
Много, много добро! По ред причини - макар в един стил (хорър), всички разкази са много различни като атмосфера. Ще се опитам да съм кратък, и да напиша по няколко думи само за най-най-любимите ми разкази в този сборник:
Гостоприемник - поредното доказателство, че контрольорите в градския не са хора!
Там, където тревата е черна - като приказка за пораснали.
Сбъдващия мечти - със сигурност най-'gore' произведението - доста добро, разказано от гледната точка на психопата.
Цената на кукловодите - ужасен по две линии - съществуването на кукловодите, и цената им - М.
Краят на света - и извънземни не могат да ни оправят...
Езерото - най-дългият и най-добрият разказ! Няколко години живях на квартира на 150 метра от тази на главния герой! Добре, че Езерото не ме е забелязяло тогава!
Мисля, че всички трябва да съжалявяме, че авторът вече не е сред нас. Със сигурност това е огромна загуба за родната литература, в чието съвремие толкова добрите автори (и преводачи) не са много...
Гостоприемник - поредното доказателство, че контрольорите в градския не са хора!
Там, където тревата е черна - като приказка за пораснали.
Сбъдващия мечти - със сигурност най-'gore' произведението - доста добро, разказано от гледната точка на психопата.
Цената на кукловодите - ужасен по две линии - съществуването на кукловодите, и цената им - М.
Краят на света - и извънземни не могат да ни оправят...
Езерото - най-дългият и най-добрият разказ! Няколко години живях на квартира на 150 метра от тази на главния герой! Добре, че Езерото не ме е забелязяло тогава!
Мисля, че всички трябва да съжалявяме, че авторът вече не е сред нас. Със сигурност това е огромна загуба за родната литература, в чието съвремие толкова добрите автори (и преводачи) не са много...
September 22, 2017
О, Боже, колко е добър!! Адски, зверски, чудовищно добър! Толкова красиво описани брутални сцени. Невероятно! От страниците се излъчва аромат на Лъвкрафт и авторска оригиналност. Чете се на един дъх.... буквално не пуснах книгата цял ден, а не ми се случва толкова често.
March 15, 2017
За онова, което ни плаши
(Цялото ревю е тук: )
Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи� и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия и съществува на много нива в литературата. В чист вид е специфична смесица от натуралистични визии и необичайни сцени, които се заиграват с дълбоко вкоренените страхове на хората. А ние се страхуваме от насилието, психичните отклонения, извращенията, смъртта и всичко онова, което се отличава коренно от личната ни представа за нормалност. Наистина любопитен жанр! Тук разказите имат доста необичайна сила и затова ги поглъщам ненаситно вече двайсет и седем години, още повече че преди 1989 година в България се смятаха за пошли и вредни. Та така�
Един от представителите на хорър културата е именно Адриан Лазаровски � самобитен талант, който е познат и като прекрасен преводач на хорър (и не само) произведения. За съжаление той си отиде твърде млад, но това, което е дал на жанра, го прави наистина важен за ценителите и масовата публика. „Сбъдващи� мечти� („Gaiana book&art studio�, 2016) е сборник, който отдава почит на таланта Лазаровски и съдържа важна част неговото творчество.
(Продължава в блога: )
(Цялото ревю е тук: )
Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи� и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия и съществува на много нива в литературата. В чист вид е специфична смесица от натуралистични визии и необичайни сцени, които се заиграват с дълбоко вкоренените страхове на хората. А ние се страхуваме от насилието, психичните отклонения, извращенията, смъртта и всичко онова, което се отличава коренно от личната ни представа за нормалност. Наистина любопитен жанр! Тук разказите имат доста необичайна сила и затова ги поглъщам ненаситно вече двайсет и седем години, още повече че преди 1989 година в България се смятаха за пошли и вредни. Та така�
Един от представителите на хорър културата е именно Адриан Лазаровски � самобитен талант, който е познат и като прекрасен преводач на хорър (и не само) произведения. За съжаление той си отиде твърде млад, но това, което е дал на жанра, го прави наистина важен за ценителите и масовата публика. „Сбъдващи� мечти� („Gaiana book&art studio�, 2016) е сборник, който отдава почит на таланта Лазаровски и съдържа важна част неговото творчество.
(Продължава в блога: )
June 12, 2018
Сборниците с разкази са нож с две остриета. Ебати тъпата метафора, винаги ме е дразнила много. Сякаш ножът може да има две остриета в двата края. А ако са от едната страна, то си е чиста кама. Ми кажи си го тогава - "сборниците с разкази са кама".
Идеално.
Качеството може да не е консистентно.
Дават възможност да усетиш по-широка времева, емоционална, стилистична и идейна плоскост.
Ако горното не звучи като кама, то е защото метафората е мъртва в зародиш, какъвто съвсем не е случаят със събраните разкази на Лазаровски. В бутиковото издание е всичкият той - от подражанието на големите, през отглеждането на собствената сянка, затягаща през призмата си зрелите текстове, чак до съвършения финален текст, който иронично се явява пролог към незавършен навеки роман, смесващ вселените на Хауърдовия Конан с лудостта на Лъвкрафт.
На втори прочит, може би така е правилно. Финалът да бъде пролог, за да е вечен цикълът. Адриан си отиде твърде рано, завещавайки на своя Конан да се сражава с Ктхулу до края на света, защото няма друг начин да пребъде балансът на земята.
Идеално.
Качеството може да не е консистентно.
Дават възможност да усетиш по-широка времева, емоционална, стилистична и идейна плоскост.
Ако горното не звучи като кама, то е защото метафората е мъртва в зародиш, какъвто съвсем не е случаят със събраните разкази на Лазаровски. В бутиковото издание е всичкият той - от подражанието на големите, през отглеждането на собствената сянка, затягаща през призмата си зрелите текстове, чак до съвършения финален текст, който иронично се явява пролог към незавършен навеки роман, смесващ вселените на Хауърдовия Конан с лудостта на Лъвкрафт.
На втори прочит, може би така е правилно. Финалът да бъде пролог, за да е вечен цикълът. Адриан си отиде твърде рано, завещавайки на своя Конан да се сражава с Ктхулу до края на света, защото няма друг начин да пребъде балансът на земята.
December 5, 2016
Добре изпипана колекция разкази, която много ще се хареса на всички върли фенове на кървищата и класическия хорър. Тук таме има и по-политически и социални идеи, които отиват към фантастиката.
October 10, 2017
На моменти кървищата и дрането ми идваха вповече, но цялостното усещане след прочитането на сборника е повече от добро.
Искрено съжалявам, че няма да можем да четем бъдещи творби на автора!
Искрено съжалявам, че няма да можем да четем бъдещи творби на автора!
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.