ŷ������

Трудно е да напишеш ревю за книга на починал автор, когото си познавал лично. Говорили сме няколко пъти, но едва впоследствие осъзнах колко буден и търсещ ум е имал Адриан. Оказа се от тези хора, чиито живот е бил подчинен и отдаден на изкуството - така както го е разбирал той - изпълнено с мрачни краски, с гротеска, с непримирима социална сатира и горчивина от заобикалящата ни действителност, щедро попила във всеки ред на творчеството му.

В разказите на Адриан освен суров, буцест мрак има и дълбок сантимент - лудостта на студентския живот; сковаността на зимна София, по чиито вени от пропукан асфалт пъплят стари задъхани автобуси; мракобесното изкривяване на градското пространство в нещо непознато и кошмарно; вечно присъстващата панелна "Дружба" и мимоходм споменаваната "Варна" в постсоциалистическите години на разруха и духовна нищета.

Богатият, наситен и въздействащ стил, съчетан с прекрасни диалози, ще ви поведе към наистина тъмни места. Първият разказ ме въодушеви, а повечето от останалите ми въздействаха доста силно. Понякога магията се получаваше безотказно, друг път се лутах, изпълнен с колебание из мрачните лабиринти на съзнанието на Ади, но моят абсолютен фаворит е "Езерото" - многопластов разказ, почти достигащ мащабите на новела. Отдавна не бях чел с такова вълнение творба на български автор - психедиличен, тревожен, изпълващ с гибелни копнежи по незнайно зло, дремещо хем метафорично, хем съвсем буквално на дъното на езерото в "Дружба" - то обладава и замърсява героите, подрежда животите им в безумен пъзел, водещ до брутална и неочаквана развръзка. Попълзновенията на Езерото са неизбежни и частица от него дебне във всеки от нас..

С това издание клуб "Лазарус" показва дълбоката си почит към таланта на своя патрон и дава възможност на всеки жанров любител да се докосне до наследството му...