ŷ������

Като се замисля май ще се окаже, че огромна част от страховете ми са плод на фантазията на Адриан �� да речем няма сила на земята, която може да ме накара да се доближа до езерата в Дружба, и съм винаги повече от изряден пътник в градски транспорт, като нощното возене в него е забранено във всеки един възможен случай, особено ако минава покрай разни паркови местности.

Когато започнах да създавам някакво подобие на блог преди около десетина години (да, наистина много отдавна), Адриан бе един от първите български автори, на които попаднах и с които говорих лично по силата на мейла, и който до такава степен ме накара да си глътна граматиката, уж �� непукизма и самочувствието с тъмнината на думите си, че при всеки контакт с него просто треперех като пухкаво зайченце пред заколение дори зад уютното си местенце на компютъра, а самата мисъл, че мога да срещна този господар на мрака на живо ми подкосяваше краката не точно в хубавия смисъл на думата. След години разбрах, че всъщност създателят на най-зловещите вселени и единственият възможен за мен истински преводач на демона-император Лъвкрафт, е бил много читав и симпатичен човек, толкова далеч от злокобните си книжни отрочета, но вече беше късно. Адриан беше заминал твърде далеч. И мога само да се надявам, че там някъде го е чакала достойнa партньорка, с която да се справят с нещата, дебнещи в кървавата трева на другия свят.

Всеки един от разказите му има апокрифния статус на градска легенда. Безумие човешко и чудовищно, слуз, пипала и зъби, и хора �� зверове, дали обладани от нечестивото, или от собствените си низки страст, мъст или просто болка. Ярки картини на физическо, душевно и сексуално насилие, липса на спасител в края, мънички трошици надежда, често потъващи в океанските вълни под съпровода на непреводими думи, пеещи химните на най-старите богове. Абсурдно е колко много кръв може да произведе едно тяло, когато бива детайлно разпарчетасано от хитроумни прокрустови ложета или от обикновени нокти на събудило се зло. Потресаващо е колко подробно може да бъде описано насилието, сякаш обмисляно хиляди нощи, за онези, които са ни наранили в най-лошия възможен момент. Въздействащо, разтреперващо и плашещо до мозъка на костите е всичко, излязло под перото му, създавайки призраци в шкафа с безапелационната лекота на едно То отпреди сума ти десетилетия.

Адриан бе и си остава безспорен крал на ужаса сред българските автори, ненадминат завинаги поне в моята лична класация за думосъздатели, които могат да ме накарат да пищя пронизително написвайки дори едно Здравей. Ще пазя спомена за тези писъци така ревниво, като спомена за първата непохватна детска целувка или първият ми изгрев над морската шир след нощ на плажа. Защото понякога и мракът може да живее в обитание на светлина, и падналите ангели имат също крила, а и малко повече характер от възвисилите се. Което някак повече ми допада��