What do you think?
Rate this book
Драконче #4
Слънце недосегаемо
� Змейовете напуснаха Горната човешка земя. Ала понякога се случват грешки � и тогава те се раждат в нашия свят. Наглед обикновени хора, те трескаво търсят начин да се приберат, завърнат у дома � независимо от цената, независимо от пречките.
� Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
� Там, където все още бушува голямата война � същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници� Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Как да си поискате книгата от Човешката библиотека
- - -
You can read an excerpt from the novel (in English) here:
http://choveshkata.net/forum/download...
� Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
� Там, където все още бушува голямата война � същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници� Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Как да си поискате книгата от Човешката библиотека
- - -
You can read an excerpt from the novel (in English) here:
http://choveshkata.net/forum/download...
624 pages, Paperback
First published December 4, 2009
10 people are currently reading
208 people want to read
About the author
Николай Теллалов
33books62followersNikolay Tellalov was born in 1967 in Sofia. From 1975 to 1984, he lived in the former USSR. In 1987, he enrolled at the Sofia Higher Institute of Chemical Technology, studying toward a B.Sc. in Chemistry; he dropped out in 1994. Later, he went through a variety of professions: a construction worker, a bank security guard, a postman, a baker, a bookseller, a carpenter. From 2001 to 2005, he worked as an editor at Kvasar Publishing House. Currently, he is a freelance translator from and into Russian.
Tellalov’s first publication was the novella �Да пробудиш драконче� (“To Wake a Dragon Girl�) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels �Царска заръка� (A Royal Decree) (2001), �Пълноземие� )Full Earth) (2003) и �Слънце недосегаемо� (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl� has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. �10 на минус девета� (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангел� пазители� (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките�) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за в БГ-Фантастика.
Tellalov’s first publication was the novella �Да пробудиш драконче� (“To Wake a Dragon Girl�) (1998), a contemporary fairy tale about the love between a human youth and a half-zmey girl, interweaving elements of Bulgarian mythology and history with realistic literature. It grew into the Zmey Cycle, so far consisting of the novels �Царска заръка� (A Royal Decree) (2001), �Пълноземие� )Full Earth) (2003) и �Слънце недосегаемо� (Sun Untouchable) (2009). “To Wake a Dragon Girl� has had three paper editions and an electronic one; in 2000, it was voted by Bulgarian SF fandom as the second best Speculative Fiction Book of the 1990s. A similar vote declared A Royal Decree the Best Speculative Fiction Book of 2001, and Full Earth was included in the curriculum of the United World College of the Adriatic in 2004 and 2005.
Besides the Zmey Cycle, Tellalov has had a novel and a short story collection published. �10 на минус девета� (10 to the Power of -9) (2007) describes a future dominated and shaped by nanotechnology. „Ангел� пазители� (Guardian Angels) (2008) collects the eponymous novella and a number of short stories. Over the past ten years, Tellalov’s stories and novelettes have appeared in various Bulgarian anthologies and magazines. His foreign publications include Russian translations of a novella („Короната на мравките�) (2005) and several short stories (2008).
Ако предпочитате на български - заповядайте в статията за в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
March 13, 2020
Из :
„Слънц� недосегаемо� е� приятел.
От онези, с които си говориш нощем, край лагерния огън, в чийто пламък повърхностите се стопяват и остават съкровеностите, остава твоят собствен пламък� ти. Под звездното небе, което те зове да се издигнеш � на змейови криле, или на тия, дето носиш вътре в себе си. Преди да те унесе сънят, когато границите се размиват и не делиш света на „невъзможен� и „възможен�, а просто� просто гледаш.
Той е приятел: Споделя ми истории, които хем звучат вълшебно, хем зная, че са истински, извървени, прелетени, лично. Учи ме � ненатрапчиво, черпейки от опита си� всъщност усещането е, че черпи мен. Спорим, не за да ме пребори, а да се доближим, и двамата, до истината � някоя по-пълна, по-изпълваща, цяла и изцеляваща истина. (Наричаме я още „красота�, или „добро“�)
И, щом отворя очи в новия ден, сам съм пълен и по-цял. Стъпвам по-леко, усмихвам се по-� заразително. В мен грее слънце.
Ако и с теб така се случи, докато четеш нататък � ще ми е Радост.
„Слънц� недосегаемо� е� приятел.
От онези, с които си говориш нощем, край лагерния огън, в чийто пламък повърхностите се стопяват и остават съкровеностите, остава твоят собствен пламък� ти. Под звездното небе, което те зове да се издигнеш � на змейови криле, или на тия, дето носиш вътре в себе си. Преди да те унесе сънят, когато границите се размиват и не делиш света на „невъзможен� и „възможен�, а просто� просто гледаш.
Той е приятел: Споделя ми истории, които хем звучат вълшебно, хем зная, че са истински, извървени, прелетени, лично. Учи ме � ненатрапчиво, черпейки от опита си� всъщност усещането е, че черпи мен. Спорим, не за да ме пребори, а да се доближим, и двамата, до истината � някоя по-пълна, по-изпълваща, цяла и изцеляваща истина. (Наричаме я още „красота�, или „добро“�)
И, щом отворя очи в новия ден, сам съм пълен и по-цял. Стъпвам по-леко, усмихвам се по-� заразително. В мен грее слънце.
Ако и с теб така се случи, докато четеш нататък � ще ми е Радост.
July 5, 2013
Най-мащабната художествена българска книга. Никой българин до този момент не е създавал на български език целия този богат свят, населяващ Долната земя. Няма друга такава българска книга.
December 22, 2016
Обичам я тая книга, обичам я!
И искам всеки да я прочете.
Защото е много лична, много откровена и много докосваща. Чак до оголване.
Защото може да насълзи очите ти и да те разсмее с глас няколко страници по-късно.
Защото по-истински влюбена в книга никога не съм била.
В малко книги се кълна искрено и до дъното на душата си и "Слънце недосегаемо" е една от тях.
И искам всеки да я прочете.
Защото е много лична, много откровена и много докосваща. Чак до оголване.
Защото може да насълзи очите ти и да те разсмее с глас няколко страници по-късно.
Защото по-истински влюбена в книга никога не съм била.
В малко книги се кълна искрено и до дъното на душата си и "Слънце недосегаемо" е една от тях.
April 3, 2015
Съвсем наскоро (няма и месец сякаш) прочетох змейската поредица до тази книга за втори път. Първият беше през 2011 г., когато излапах четирите книги като топъл хляб. Сега ги изядох както се храня с нещо познато, вкусно, топло, определено засищащо, но и отварящо апетита - да, именно топъл хляб. :)
След два прочита на Слънцето пак ми стои оня привкус, който в думи бих изразил като "Еее, може ли така да свърши, бе, значи!" и дори не бих си направил труда да тълкувам - дори пред себе си.
Изневерявайки на кулинарната терминология отпреди малко, споделям, че се чувствам объркан - абе, аз пораснах ли, докато живях в този свят, който Ники сподели с мен, научих ли се да летя по-добре, докато помагах мислено на Радо, помъдрях ли някак след многото чудения и питания пак на същия тоя Дичо, промених ли се, същия ли съм, или що?
Определено видях, почувствах и преживях повече, отколкото при първото хранене от змейската пани-- ъм, поредица, но е твърде цялостно преживяване, за да извлека от него раздробени на късчета текст ползи. Тази цялостност е нещото, което би ме накарало да прочета отново всичко от Драконче насам, та дори и последната част от Слънцето, която ми остави един такъв вкус, дето... абе, как да го опиша - все едно да ти дадат най-после дългоочаквания бонбон, обаче в същия миг, докато му развиваш внимателно опаковката, помирисваш съдържанието, поднасяш го на гладните си очи, а след това позволяваш и на слюнката да го поднесе на вкусовите ти рецептори, та, в същия този блажен миг забелязваш как твоят благодетел, оня тип с бонбона, крие цяла купа с бонбони зад гърба си и без глас ти казва "Ъ-ъ! Някой друг път, дребен. Стига ти толкова".
Е, да го прегърнеш ли топло (да!), да му благодариш ли сърдечно (пак да!), какво да го правиш тоя благодетел, при положение, че нито ти иска нещо в замяна за бонбона, нито ти обещава още. Е, впримчва вниманието ти и ти показва кутията зад гърба си, ама насила хубост като не става, остава искрено да го помолиш, както само някой шольо може: Мили бате, моля те, дай ми още един бонбон, ден с Радо и Верена (ЗАЕДНО!!!), полъх на криле!
Ако сравня Ники Теллалов с готвач, то Слънцето придобива вида на гозба с невероятно много вкусове и разнообразие за всяко сетиво, което притежавам. Аз обаче не съм добър дегустатор - не умея да оценя и опиша докрай вкусовете, които оставят следите си у мен. А тази кни-- гозба, подправена с вкусовия спомен на още три преди нея, остави трайна следа у мен.
Сега, да не помислите, че се оливам, пишейки толкова. Аз се изливам в този текст. И това е нищожна, синтезирана частица, в сравнение с количеството и наситеността емоции, които преживях, потапяйки се в змейския свят.
Мислех да седна непосредствено след като дочета "Слънце недосегаемо" и да излея каквото се носи у мен, но го правя сега - наситен с други преживявания, емоции и окрилен с моите собствени мечти. Чудя се дали пиша по спомен за прочетеното, или пък то е потопено в мен и самó се пише по спомен от срещата му с мен.
Кънигата, кънигата! - тя ме кара да пиша така, сякаш ако мога, ей сега бих те грабнал и бих те метнал в нея самата... че как иначе ще ме разбереш защо бяха тия гозби и чорби, защо стъкмих целия тоя буламач и защо се опитах да представя Ники като колобър пред казан с бълбукаща течност, внимателно прибавящ подправки в него? Как иначе ще почувстваш нуждата да наречеш автора на тези книги "Ники", вместо Теллалов, Николай или "автора", а, шольо ми?
Ама, недей се хвърля направо на бонбона, все пак. Почни от разказа за него, мини през другите две вкусотии, които ти дарява милият готвач, изяж гозбата, пък той сам ще си дойде накрая. :)
Ей, такова змейско и прегръщащо ми е сега отвътре!
След два прочита на Слънцето пак ми стои оня привкус, който в думи бих изразил като "Еее, може ли така да свърши, бе, значи!" и дори не бих си направил труда да тълкувам - дори пред себе си.
Изневерявайки на кулинарната терминология отпреди малко, споделям, че се чувствам объркан - абе, аз пораснах ли, докато живях в този свят, който Ники сподели с мен, научих ли се да летя по-добре, докато помагах мислено на Радо, помъдрях ли някак след многото чудения и питания пак на същия тоя Дичо, промених ли се, същия ли съм, или що?
Определено видях, почувствах и преживях повече, отколкото при първото хранене от змейската пани-- ъм, поредица, но е твърде цялостно преживяване, за да извлека от него раздробени на късчета текст ползи. Тази цялостност е нещото, което би ме накарало да прочета отново всичко от Драконче насам, та дори и последната част от Слънцето, която ми остави един такъв вкус, дето... абе, как да го опиша - все едно да ти дадат най-после дългоочаквания бонбон, обаче в същия миг, докато му развиваш внимателно опаковката, помирисваш съдържанието, поднасяш го на гладните си очи, а след това позволяваш и на слюнката да го поднесе на вкусовите ти рецептори, та, в същия този блажен миг забелязваш как твоят благодетел, оня тип с бонбона, крие цяла купа с бонбони зад гърба си и без глас ти казва "Ъ-ъ! Някой друг път, дребен. Стига ти толкова".
Е, да го прегърнеш ли топло (да!), да му благодариш ли сърдечно (пак да!), какво да го правиш тоя благодетел, при положение, че нито ти иска нещо в замяна за бонбона, нито ти обещава още. Е, впримчва вниманието ти и ти показва кутията зад гърба си, ама насила хубост като не става, остава искрено да го помолиш, както само някой шольо може: Мили бате, моля те, дай ми още един бонбон, ден с Радо и Верена (ЗАЕДНО!!!), полъх на криле!
Ако сравня Ники Теллалов с готвач, то Слънцето придобива вида на гозба с невероятно много вкусове и разнообразие за всяко сетиво, което притежавам. Аз обаче не съм добър дегустатор - не умея да оценя и опиша докрай вкусовете, които оставят следите си у мен. А тази кни-- гозба, подправена с вкусовия спомен на още три преди нея, остави трайна следа у мен.
Сега, да не помислите, че се оливам, пишейки толкова. Аз се изливам в този текст. И това е нищожна, синтезирана частица, в сравнение с количеството и наситеността емоции, които преживях, потапяйки се в змейския свят.
Мислех да седна непосредствено след като дочета "Слънце недосегаемо" и да излея каквото се носи у мен, но го правя сега - наситен с други преживявания, емоции и окрилен с моите собствени мечти. Чудя се дали пиша по спомен за прочетеното, или пък то е потопено в мен и самó се пише по спомен от срещата му с мен.
Кънигата, кънигата! - тя ме кара да пиша така, сякаш ако мога, ей сега бих те грабнал и бих те метнал в нея самата... че как иначе ще ме разбереш защо бяха тия гозби и чорби, защо стъкмих целия тоя буламач и защо се опитах да представя Ники като колобър пред казан с бълбукаща течност, внимателно прибавящ подправки в него? Как иначе ще почувстваш нуждата да наречеш автора на тези книги "Ники", вместо Теллалов, Николай или "автора", а, шольо ми?
Ама, недей се хвърля направо на бонбона, все пак. Почни от разказа за него, мини през другите две вкусотии, които ти дарява милият готвач, изяж гозбата, пък той сам ще си дойде накрая. :)
Ей, такова змейско и прегръщащо ми е сега отвътре!
November 1, 2015
Ще карам по ред.
1: Проява на лош вкус (поне според мен) е да си сложиш отзивите в началото.
2: Линията на действието е твърде разпокъсана и се следи малко мъчно.
3: Радослав е най-скучния главен герой, за който съм чела. Буквално всички други персонажи ми бяха къде-къде по-интересни от него. Уж обикновен, прост младеж, а се оказа полиглот, военен стратег, физик, философ, космонавт, инженер, професионален войник и какво ли още не. И сред всичките му така ненадейно проявили се таланти си остава загубен до немай къде. На средата на военни действия си а си седнал да умуваш каква бройна система използва врага. Егаси...
4: Нравоученията са прекалени. Сериозно. Нищо против нямам автора да развива тезите си и да представя мирогледа си чрез героите, обаче тези безкрайни философски диалози ни в клин, ни в ръкав, ми дойдоха наистина много. Пък и съм на мнение, че до тези изводи, до които стигат героите говорейки и говорейки и говорейки, читателя трябва да стигне сам. Все пак за това чете - за да разсъждава. Не ми се нрави да ми се втълпяват вече формулирани и готови възгледи. Предпочитам сама да стигам до изводите. Не казвам, че не съм съгласна с автора. Напротив. В голямата си част словесните и мисловни излияния на героите за всемира и живота са верни, но нямаше нужда да трябва да ги чета насред война примерно.
5: Беше ли необходимо на средата на действието да ми се обяснява тепърва чисто новия свят от гледна точка на практически измерения? Говоря за безкрайните страници с обяснения на фаморски, граморски, змейски, белонски и 'нам си к'ви мерни единици за щяло и нещяло. Да ги беше сложил тези обяснения при останалите "приложения" накрая пък който толкова много го вълнува как смятат граморите ще си го прочете допълнително.
6: Признавам на автора, че е съставил един изцяло завършен нов свят, хем познат, хем непонятен. Определено интересен.
7: Като цяло поредицата наистина заслужава внимание, но лично аз не бих я препрочела. Въпреки това казвам евала на Николай Теллалов.
1: Проява на лош вкус (поне според мен) е да си сложиш отзивите в началото.
2: Линията на действието е твърде разпокъсана и се следи малко мъчно.
3: Радослав е най-скучния главен герой, за който съм чела. Буквално всички други персонажи ми бяха къде-къде по-интересни от него. Уж обикновен, прост младеж, а се оказа полиглот, военен стратег, физик, философ, космонавт, инженер, професионален войник и какво ли още не. И сред всичките му така ненадейно проявили се таланти си остава загубен до немай къде. На средата на военни действия си а си седнал да умуваш каква бройна система използва врага. Егаси...
4: Нравоученията са прекалени. Сериозно. Нищо против нямам автора да развива тезите си и да представя мирогледа си чрез героите, обаче тези безкрайни философски диалози ни в клин, ни в ръкав, ми дойдоха наистина много. Пък и съм на мнение, че до тези изводи, до които стигат героите говорейки и говорейки и говорейки, читателя трябва да стигне сам. Все пак за това чете - за да разсъждава. Не ми се нрави да ми се втълпяват вече формулирани и готови възгледи. Предпочитам сама да стигам до изводите. Не казвам, че не съм съгласна с автора. Напротив. В голямата си част словесните и мисловни излияния на героите за всемира и живота са верни, но нямаше нужда да трябва да ги чета насред война примерно.
5: Беше ли необходимо на средата на действието да ми се обяснява тепърва чисто новия свят от гледна точка на практически измерения? Говоря за безкрайните страници с обяснения на фаморски, граморски, змейски, белонски и 'нам си к'ви мерни единици за щяло и нещяло. Да ги беше сложил тези обяснения при останалите "приложения" накрая пък който толкова много го вълнува как смятат граморите ще си го прочете допълнително.
6: Признавам на автора, че е съставил един изцяло завършен нов свят, хем познат, хем непонятен. Определено интересен.
7: Като цяло поредицата наистина заслужава внимание, но лично аз не бих я препрочела. Въпреки това казвам евала на Николай Теллалов.
June 12, 2014
"Слънце недосегаемо" е, без съмнение, най-добрият роман на Ники Теллалов, а и една от най-добрите фантастики/фентъзита писани от български автор (без да претендирам за изчерпателност). Ники е направил огромен скок спрямо предишните си романи и идеите заложени в "Да събудиш драконче" най-после са получили своето достойно разгръщане и развитие. Светостроенето е впечатляващо и би грабнало вниманието на всеки фентъзи маниак - собствени мерни единици, писменост, календар, раси. Романът е едновременно епичен и личен.
Още много може да се говори за положителните страни на "Слънце недосегаемо" затова аз по-скоро искам да спомена единствените неща, които не ми направиха добро впечатление. Глава първа е емоционално-абстрактна и доста неясна, нещо което обикновено начинаещите автори (а Ники не е такъв) обичат да пишат и да смятат, че звучат много готино. Способна е да откаже случаен читател. За щастие свършва бързо и това не се повтаря повече. Другата ми забележка са диалозите (които звучат повече като монолози), когато стигаме при драконите. Това са едни дълги лекции, в които Теллалов набива в главите на читателите своите виждания за идеалната структура на обществото. Въпреки че моите политико-социални възгледа са доста близки до неговите, подобна дидактика е много дразнеща за мен, като читател, а мисля, че и за повечето хора.
Тези дребни недостатъци не са способни да развалят удоволствието от книгата (което е голямо!) и по-скоро ги отбелязвам, за да може Ники да се замисли върху тях. А ако не сте чели книгата - веднага марш да поправите грешката си!
Още много може да се говори за положителните страни на "Слънце недосегаемо" затова аз по-скоро искам да спомена единствените неща, които не ми направиха добро впечатление. Глава първа е емоционално-абстрактна и доста неясна, нещо което обикновено начинаещите автори (а Ники не е такъв) обичат да пишат и да смятат, че звучат много готино. Способна е да откаже случаен читател. За щастие свършва бързо и това не се повтаря повече. Другата ми забележка са диалозите (които звучат повече като монолози), когато стигаме при драконите. Това са едни дълги лекции, в които Теллалов набива в главите на читателите своите виждания за идеалната структура на обществото. Въпреки че моите политико-социални възгледа са доста близки до неговите, подобна дидактика е много дразнеща за мен, като читател, а мисля, че и за повечето хора.
Тези дребни недостатъци не са способни да развалят удоволствието от книгата (което е голямо!) и по-скоро ги отбелязвам, за да може Ники да се замисли върху тях. А ако не сте чели книгата - веднага марш да поправите грешката си!
February 27, 2018
Влюбих се в първата книга от поредицата по няколко причини: симпатичната любовна история, оригиналният сюжет, наличието на дракони, патриотизмът между страниците и това че беше една от тези книги, писани от българин за българи. Фентъзи, развиващо се в '90-те години в България - само това да беше - пак щеше да си струва книгата.
Завършекът на сагата обаче... не е същият. Основният му минус за мен е, че отсъства вскякаква интрига - драконите са всемогъщи и дори в уж най-напрегнатите моменти не изпитвах капчица съмнение в категоричната им, лека победа. Всички герои ми звучаха еднакво - един и същ стил на изразяване, склонност към многословие и задълбочени разсъждения за живота. През повечето време историята напредваше съвсем леко, колкото да послужи като мост между безкрайните философски трактати. Срещнах няколко любовни истории, които се разгрърнаха едва-едва и някак ми се губеха в целия този обем.
Човекът, който преди много години ми препоръча "Парижката Света Богородица" ми сподели, че намирал описанията там за безинтересни и понякога ги прескачал...! Нещо, което не бих могъл да направя - перфекционистът в мен ще крещи от ужас, а накрая ще ми остане едно много неприятно чувство за неудовлетворение. Тук обаче ми се искаше да имам това умение, наречено "четене по диагонал", тъй като някои пасажи четях "на сила". Възхищавам се на трудът на автора да създаде цял свят - Долната земя - но десетки страници изреждане на мерни единици, граматика на измислени езици и йерархичната структура на армията, нямащи никаква връзка с повествованието... защо?! На моменти ми се струваше, че чета учебника си по физика от 7-ми клас, само че там информацията беше полезна на практика. За да не съм голословен, прилагам следният цитат от приложението към книгата:
"Ако приемем слънцето Райко за неподвижно, или, по-конкретно казано, свържем с него координатна система, то червеното джудже Янкул го обикаля на разстояние 8 астрономически единици (около 161 милиона змейски прелета, или малко познатаат змейска мярка за големи разстояния - 1 кръстолъч) за 12 кашепски яра или 11 тина."
Да, определено не е книга, която да изядеш от корица до корица на едно сядане. В действителност я четох около месец и половина, ако не и повече, с което категорично разби всякакви досегашни рекорди. Не знам дали я бих препоръчал предвид споменатите недостатъци. Но все пак "Слънце недосегаемо" ми хареса.
Завършекът на сагата обаче... не е същият. Основният му минус за мен е, че отсъства вскякаква интрига - драконите са всемогъщи и дори в уж най-напрегнатите моменти не изпитвах капчица съмнение в категоричната им, лека победа. Всички герои ми звучаха еднакво - един и същ стил на изразяване, склонност към многословие и задълбочени разсъждения за живота. През повечето време историята напредваше съвсем леко, колкото да послужи като мост между безкрайните философски трактати. Срещнах няколко любовни истории, които се разгрърнаха едва-едва и някак ми се губеха в целия този обем.
Човекът, който преди много години ми препоръча "Парижката Света Богородица" ми сподели, че намирал описанията там за безинтересни и понякога ги прескачал...! Нещо, което не бих могъл да направя - перфекционистът в мен ще крещи от ужас, а накрая ще ми остане едно много неприятно чувство за неудовлетворение. Тук обаче ми се искаше да имам това умение, наречено "четене по диагонал", тъй като някои пасажи четях "на сила". Възхищавам се на трудът на автора да създаде цял свят - Долната земя - но десетки страници изреждане на мерни единици, граматика на измислени езици и йерархичната структура на армията, нямащи никаква връзка с повествованието... защо?! На моменти ми се струваше, че чета учебника си по физика от 7-ми клас, само че там информацията беше полезна на практика. За да не съм голословен, прилагам следният цитат от приложението към книгата:
"Ако приемем слънцето Райко за неподвижно, или, по-конкретно казано, свържем с него координатна система, то червеното джудже Янкул го обикаля на разстояние 8 астрономически единици (около 161 милиона змейски прелета, или малко познатаат змейска мярка за големи разстояния - 1 кръстолъч) за 12 кашепски яра или 11 тина."
Да, определено не е книга, която да изядеш от корица до корица на едно сядане. В действителност я четох около месец и половина, ако не и повече, с което категорично разби всякакви досегашни рекорди. Не знам дали я бих препоръчал предвид споменатите недостатъци. Но все пак "Слънце недосегаемо" ми хареса.
November 29, 2014
Любимият ми фантастичен роман от съвременен български автор.
Read
August 3, 2023Отделих време да прочета цялата поредица - първоначално поради медийния шум, който се вдигна покрай първата книга (Да пробудиш драконче), а след това понеже историята ме грабна. "Да пробудиш драконче" ми се видя доста интересна и добре написана книга, въпреки че начинаещия писател си все още си личеше, а новата въображаема реалност все още беше донякъде фрагментарна. Следващите две продължения - "Царска заръка" и "Пълноземие" - според мен са донякъде стъпка назад, или поне аз ги оценявам за по-слаби. Завършекът обаче "Слънце недосегаемо" е книга на съвсем различно ниво. Приказният свят е развит много детайлно, историята не е праволинейна и това, поне за мен, придава допълнителен колорит когато различните сюжетни линии най-накрая започнат да се пресичат, а размахът на въображението е по-голям.
Като цяло много приятно четиво за любителите на фентъзи жанра- още повече, че е писано от българин.
Като цяло много приятно четиво за любителите на фентъзи жанра- още повече, че е писано от българин.
June 24, 2019
Ох, много е жива тази книга! Истинско Драконче - като те докосне, не можеш да я забравиш!
June 10, 2014
Дами и господа, ще ви призная един грях, който имам към вас. Това е ревю на книгата, в която съм автор на един от общо четирите предговора (!!!), но така и не я бях чел досега. Станаха пет години, откакто се е появила на бял свят и ми стана вече твърде неудобно, та седнах и се хванах, та я прочетох. Нека ви разкажа (като един Хорхе Букай) няколко хубави неща за книгата.
Всъщност, хубавите неща, така или иначе, ще ги прочетете. Има ги и в предговора ми, има ги и в куп ревюта досега. Има ги дори и в книгата. Истината е, че от цялата поредица "Драконче" на Теллалов (Да пробудиш драконче, Царска заръка, Пълноземие) именно "Слънце недосегаемо" ми хареса най-много от всичките. Но като един кисел г*з ще взема да изброя минусите, които не ми харесаха в книгата и които смъкнаха оценката ми за нея в Гудрийдс до 3/5:
- Това не е книга за мека корица. Четена е само 2-3 пъти а вече започва да се прегъва, мачка, покритието на корицата да се отлепя... Трябва да си е на твърда корица.
- Чете се бавно и трудно. Не се заблуждавайте от обема, че е "само" 600 страници. Книгата е в по-голям формат от стандартния (235 Х 165 мм), второ е напечатана със супердребен шрифт. Това на практика си е 1200-странично паве, след прочита на който се чувстваш все едно си изгазил безкрайно тресавище или плаващи пясъци.
- Прекалено много описания, твърде много термини и понятия, непознати думи, в повечето случаи измислени от самия автор, кривене на думи и глаголи, смесица от българско народно фентъзи и твърда научна фантастика, което до голяма степен спъва четенето.
- Авторът си е поставил свръхамбициозната задача да изгради напълно цял един свят буквално от нулата. Нови мерки и понятия за време, разстояние, тегло, възприятия, отношения, езици, диалог, обичаи, оръжия, транспорт, физични закони ако щете и какво ли още не. Защо? Живот, строеви и всякакви порядки. В стремежа си да постигне своята цел авторът е задръстил повествованието с инфодъмпове и така вместо да препредаде абсолютно всички детайли в главата си, те всъщност си остават там.
- Като казах оръжия - главният герой бая време се сражава с някаква алебарда, комбинация между сабя и брадва. Лошо няма, ама оръжието тежи точно 11 кила. За да размахваш такова нещо в битка трябва да си бетер Арнолд - още повече, че това нещо често се размахва само с една ръка, понеже в другата има щит. Като се вземе предвид, че един добър меч тежи към кило-кило и половина...
- Срещнах име на света като Земемория. Не се сетихме за Урсула Легуин никак, ама хич...
- Тия змейове егати Супермените - няколко от тях разбиват цели армии почти без да ги одраскат, събарят летящи чинии, разбиват крепости, носят се в космоса, издържат на какво ли не. Дори супергероите от комиксите си имат поне едно слабо място, тия хич.
Толкоз. Все пак, ако сте фенове на автора и/или поредица и все още не сте я започнали, направете го. Както казах, това е по-добро дори от първото Драконче.
Всъщност, хубавите неща, така или иначе, ще ги прочетете. Има ги и в предговора ми, има ги и в куп ревюта досега. Има ги дори и в книгата. Истината е, че от цялата поредица "Драконче" на Теллалов (Да пробудиш драконче, Царска заръка, Пълноземие) именно "Слънце недосегаемо" ми хареса най-много от всичките. Но като един кисел г*з ще взема да изброя минусите, които не ми харесаха в книгата и които смъкнаха оценката ми за нея в Гудрийдс до 3/5:
- Това не е книга за мека корица. Четена е само 2-3 пъти а вече започва да се прегъва, мачка, покритието на корицата да се отлепя... Трябва да си е на твърда корица.
- Чете се бавно и трудно. Не се заблуждавайте от обема, че е "само" 600 страници. Книгата е в по-голям формат от стандартния (235 Х 165 мм), второ е напечатана със супердребен шрифт. Това на практика си е 1200-странично паве, след прочита на който се чувстваш все едно си изгазил безкрайно тресавище или плаващи пясъци.
- Прекалено много описания, твърде много термини и понятия, непознати думи, в повечето случаи измислени от самия автор, кривене на думи и глаголи, смесица от българско народно фентъзи и твърда научна фантастика, което до голяма степен спъва четенето.
- Авторът си е поставил свръхамбициозната задача да изгради напълно цял един свят буквално от нулата. Нови мерки и понятия за време, разстояние, тегло, възприятия, отношения, езици, диалог, обичаи, оръжия, транспорт, физични закони ако щете и какво ли още не. Защо? Живот, строеви и всякакви порядки. В стремежа си да постигне своята цел авторът е задръстил повествованието с инфодъмпове и така вместо да препредаде абсолютно всички детайли в главата си, те всъщност си остават там.
- Като казах оръжия - главният герой бая време се сражава с някаква алебарда, комбинация между сабя и брадва. Лошо няма, ама оръжието тежи точно 11 кила. За да размахваш такова нещо в битка трябва да си бетер Арнолд - още повече, че това нещо често се размахва само с една ръка, понеже в другата има щит. Като се вземе предвид, че един добър меч тежи към кило-кило и половина...
- Срещнах име на света като Земемория. Не се сетихме за Урсула Легуин никак, ама хич...
- Тия змейове егати Супермените - няколко от тях разбиват цели армии почти без да ги одраскат, събарят летящи чинии, разбиват крепости, носят се в космоса, издържат на какво ли не. Дори супергероите от комиксите си имат поне едно слабо място, тия хич.
Толкоз. Все пак, ако сте фенове на автора и/или поредица и все още не сте я започнали, направете го. Както казах, това е по-добро дори от първото Драконче.
May 26, 2015
Интересна история. Хареса ми създаването на цял нов свят със свои герои и пълнокръвни образи. Също финалните алтернативни вселени и отворената врата за още от приключенията на Дичо, Верена, Крилан и всички останали приказни образи.
Не ми харесаха твърде многото измислени от автора думи, част от които си останаха неясни за мен до края. Опитал се е в една книга да разкаже история, която е сякаш безкрайна.
На финала си казах "искам още".
Хубава книга.
Не ми харесаха твърде многото измислени от автора думи, част от които си останаха неясни за мен до края. Опитал се е в една книга да разкаже история, която е сякаш безкрайна.
На финала си казах "искам още".
Хубава книга.
January 16, 2018
Рядко ярък възторг и вълнение ме обхваща от четенето на тази книга. Още с първата книга от поредицата се "пробуди" едно въодушевление и радост в сърцето, което с времето се превърна в изтънчено наслаждаване.
Дълго време нямах обяснение - какво ми харесва, защо ми е толкова приятно и увлекателно... Внимателно и прецизно са вплетени описанията на деликатни чувства и усещания като обич, приятелство, преданост, честност. Разликата е, че те са "тъканта" на сюжета, а не просто украса и външен облик.
Дълго време нямах обяснение - какво ми харесва, защо ми е толкова приятно и увлекателно... Внимателно и прецизно са вплетени описанията на деликатни чувства и усещания като обич, приятелство, преданост, честност. Разликата е, че те са "тъканта" на сюжета, а не просто украса и външен облик.
March 2, 2014
Супер интересна е. Само че имаше материал за поне две книги в нея, при това с по-добре разработени герои - това ми липсваше много - особено змеиците. И без толкова много описания и обяснения на календар и понятия, които накъсват действието - тях може и накрая...или в приложения - на няколко пъти ми се случи да се чудя докъде стигнахме. И тия вселени леко объркващо е кое къде се случва... :)
July 21, 2011
Nice book
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
Can't find what you're looking for?
Get help and learn more about the design.