ŷ������

“�� Ти не ме обичаш достатъчно �� казва с мъка тя. Поглеждам я изненадан.

�� Обичам те толкова, колкото мога. Изабела стои известна време мълчалива.

�� Не е достатъчно �� шепне тя. �� Никога не е достатъчно! Никога не е достатъчно!

�� Да �� казвам аз. �� Изглежда, никога не е достатъчно. Никога, през целия живот, никой път, с никого. Изглежда, всякога е недостатъчно и в това е нещастието на света.”