ŷ������

“Жегата идва преди огъня. Смокините, струпани на кея, ненатоварени навреме, започват да се пекат, пускат мехурчета и сок. Сладкото се смесва с миризмата на дим.
Живял съм дълги години в Близкия Изток. Единственият урок, който научих, е, че с тези хора нищо не може да се направи. Нищичко! Турците са най-добрите. Според мен арменците са като евреите. Липсва им морал и интелект. Що се отнася до гърците �� ами вижте ги. Изпепелиха цялата страна и сега се трупат тук и плачат за помощ.
Споменах ли как лятно време по улиците на Смирна били наредени кошници с розов цвят? И как всички в града говорели френски, италиански, гръцки, турски, английски и холандски? А казах ли ви за прочутите смокини, донесени от кервани с камили и стоварени на земята, огромни камари размекнати плодове, долу в прахта, които мърляви жени топели в солена вода, а децата клечали да акат зад камарите? Споменах ли как жените смесвали смрадта на смокините с по-приятните миризми на маслинови дръвчета, мимоза, лавър и праскови и как всички носели маски на Марди Гра и вечеряли изобилно на борда на фрегатите? Искам да спомена тези неща, защото всички те ставали в този град, който нямал определено място, който не бил част от никоя държава, понеже бил всички държави и защото ако сега отидем там, ще видите модерни високи сгради, безпаметни булеварди, претъпкани цехове, щаб-квартирата на НАТО и табела, на която пише Измир��”