ŷ������

“Наш Тотко отиде при него, прегърна го по своя си начин, мушна пищова между двамата и го довърши.
Ибах го, тоз застреля половината дружина! Космите му потни, увиснали на кичури над страните, лице му освирепяло, сетрето му отпред в кръв, като Ангел смерти снове насам-натам,трепе и едните, и другите. Брате, тоз не си поплюва! Аз го знаех, че е такъв, но все пак не чак дотам. Да не опра накрай и аз до него? Ще ми ос-с-свободи д-д-душата като едното нищо, капка съмнение нямам! Той е прочия ранен в ръката, но лявата, та туй не му много пречи. Превърза ся с помощта на Асенчо и си кара как си знае. Странен чиляк е Наш Тотко. Като сичкие тук, кои бяха. Сички те бяха странни хора.”