ŷ������

“Не съм мечтала за красиви дрехи или приказни обувки, или скъпи неща. Не съм си мечтала да се облека в коприна от глава до пети. Мечтаех единствено да протегна ръка и да докосна друго човешко същество, не само с ръцете си, но и със сърцето си. Но виждах света в неотзивчивостта му, както и жестокото му, сурово порицание.. и студените му, презрителни очи. Виждах го навсякъде край себе си.
Имах толкова много време да се вслушвам.
Да наблюдавам.
Да изучавам хора, места и възможности. Трябваше единствено да отворя очи. Да отворя някоя книга - да видя как историите се пропиват от страница в страница. Да видя спомените, запечатани на хартия.
Прекарах живота си затворена между страниците на безброй книги.
Заради липсата на човешки взаимоотношения си създадох връзки с хартиени персонажи. Изживях любов и загуба чрез разказите, преплетени в историята; изживях юношеството си по аналогия. Светът ми представлява плетеница от думи, свързваща крайник с крайник, кости със сухожилия, мисли и представи. Аз съм същество, съставено от букви, персонаж, оживял в изречения, въображаемо създание, родено от художествена измислица.
Те искат да изтрият от лицето на земята всеки пунктуационен знак в живота ми, аз не мога да им го позволя..”