ŷ������

“п ъ к ъ л ъ т с е е о п р а з н и л
и в с и ч к и т е м у д е м о н и с а т у к.
[..]
Книгите - казва той [..] - са лесни за унищожение. Но думите ще са живи, докато хората ги помнят. Трудно е например да забравиш татуировка. [..] Май преходността на съвременния живот ни кара да бележим кожите си с мастило. - Казва той. - То ни напомня, че светът е оставил своята следа върху нас, че още сме живи. Че никога няма да забравим.”