ŷ������

“А сърцето, къде е сърцето, кой и къде скри сърцето, кой го открадна, защо непрекъснато се говори за край, защо все нещо се приключва, къса, чупи, разглобява, защо нищо не започва, защо нищо не се създава, защо ме оставихте сама в градините ми, да обикалям като в музей, да колекционирам оттенъци от спомените ни, да вледенявам морето, за да никой не може да се удави, да изпръсквам парфюмите на любимите ви, за да не ги забравите, да прожектирам залези, да ги смесвам с изгреви, за по-различен цвят, да правя склуптори от молекулите на августовия въздух. Понякога, много рядко,се чудя има ли ме наистина, родила ли съм се наистина, или сънувам, има ли ги моите градини, кайсиева, черешова, прасковена, ябълкова, има ли ги стълбите към морето, ще го разтопи ли някой.”
― Теа Денолюбова

“Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо преживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?... О, то има своя противоположност - но тя е толкова трудна и завладяваща... Възхищението, г-жо Джоунс, възхищението. Но то изисква много повече от отпускане на колан... Затова казвам, че всеки, когото не сме в състояние да съжалим, е покварен. Като Хауърд Роук.”
― Айн Ранд "Изворът"

“Където има служене, има някой, на когото служат. Човекът, който ти говори за саможертва, говори за роби и господари. И възнамерява да бъде господар. Но ако чуеш някой да ти казва, че трябва да си щастлив, че щастието е твое естествено право и дълг номер едно към самия теб, този човек не се стреми към душата ти. Този човек няма какво да спечели от теб. И щом ви приближи, вие ще закрещите с празните си глави, ще нададете вой, че той е егоистично чудовище.”
― Айн Ранд "Изворът"

“Вместо това се стегна и се закле никога да не губи своята чувствителност към красотата и никога да не остарява толкова, че да престане да се възторгва.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Благодаря ви, че се прицелихте в звездите”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Рокли, които показваха какво в действителност представлява жената, всичко онова, което тя бе крила, след като войната я бе задължила да покрие със саван истинското си аз и истинската си форма; всичко, което бе забравила да разкрие след края на войната.
Но сега Кристиан Диор й казваше чрез своите рокли: Живей.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Мисля, че това е най-добрият начин да започнеш нещо - като загърбиш всичко старо, не си ли съгласна?”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Музата, значи. Мъжете като че ли не можеха да съществуват без тях.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Това беше толкова далечен изстрел, сякаш се целеше в Луната - но нима тя не заслужаваше поне прашинка от лунния прах?”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Няма нужда името ви да е на вратата, за да искате да си свършите добре работата.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Никога не се отказвай от нещо, защото си уплашена. Отхвърляй го само защото не е правилно.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Когато една жена стане свидетел на тъмната страна на човечеството, върху очите ѝ ляга сянка.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Но за бога, нямаше ли да бъде хубаво светът да не е място, където всичко е за продан, готово да бъде купено или разменено. Нямаше ли да е хубаво, ако светът не бе място, където доверието бе понятие дори по-старомодно и от справедливостта?”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Защото намериш ли един човек, готов да помогне, внезапно до него изникват дузина.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Нали знаеш как понякога, когато правиш нещо грозно, зърваш най-възвишените неща?”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Усети как пръстите му се сключиха върху нейните, а дланта ѝ бе наполовина върху неговата, но някак си пасваше идеално - като задължителната капка джин в тоника. И носеше същата превъзходна наслада.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“Ти си застанала едновременно твърде високо и твърде ниско. На нито едно от тези две места не се върши работа.”
― Черил Стрейд, Tiny Beautiful Things: Advice from Dear Sugar

“В любовта няма стратегии, само риск, липса на логика, еуфория и скръб.”
― Наташа Лестър, The Three Lives of Alix St Pierre

“- Можа ли да се поразсееш?
- Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.”
― Франсис Скот Фицджералд

“След това си преживяла истинска любов, която се е срутила под собствената си тежест, и си започнала да се боиш, че когато срещнеш човека, когото наистина ще обичаш, няма да имаш какво да му дадеш”
― Франсис Скот Фицджералд

“Когато пораснете, ще разберете как
страдат ония, които обичат. Как се измъчват. По-добре е да бъдеш млад
и незасегнат от любовта. Случвало ми се е и по-рано, но никога както
този път, тъй неочаквано, тъкмо когато всичко вървеше добре.”
― Скот Фицджералд

“Мисля, че любовта е единственото, което съществува или което би трябвало да съществува.”
― Скот Фицджералд

“Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.”
― Скот Фицджералд

“Самотно и тъжно беше да знаеш, че сърцето ти е празно за другия и неговото за теб.”
― Скот Фицджералд

“Необходима е смелост,
за да кажеш важните неща.”
― Тошиказу Кавагучи, Before the Coffee Gets Cold

“Исках да изкрещя, не отивай, но бях твърде горда.”
― Тошиказу Кавагучи, Before the Coffee Gets Cold

“Трябва да се сприятелим, преди кафето да е изстинало.”
― Тошиказу Кавагучи, Before the Coffee Gets Cold

“Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно осъждане, заклеймяване и линч. Най-ценното ти откритие �� думите �� биват ползвани за шумна омраза. Огледалното на реалността твое творение, което цинично обяви за нова вселена, ти даде не просто трибуна, а същинска височина, от която да мяташ присъди с лекотата на палач.”
― Радослав Бимбалов, Ти, подобие мое

“Твоят начин да ме доближиш не е бил да възвисиш себе си, а да принизиш мен.”
― Радослав Бимбалов, Ти, подобие мое

“Дните, в които синът ти беше с теб, бяха сред най-кратките в живота ти. Взимаше го сутрин, прекарвахте няколко бурни часа заедно и за да го върнеш на майка му, се налагаше да го ампутираш от себе си.”
― Радослав Бимбалов, Ти, подобие мое