ŷ������

“Самотата е най-основното човешко състояние. Не съм сигурен, че винаги бих го казал това, но в момента това бих казал. Самотата води човек напред, ‘щот�� е ебати шибаният стимул �� да бъде сред хора, да не бъде сам, да успява, да бъде по-добро себе си. (...) Интимността е�� интимност. Интимността е необходимост, интимността е желание за премахване на самотата, интимността е преодоляване на страхове, прегради, нЕ‘кв�� такива неща. Корелацията между двете е, че интимността е антипод на самотата, когато става въпрос за двама човека, макар при интимни отношения човек пак да може да е самотен, ‚м�� тогава вече влизаме в напълно различен филм. Ебали го? Имаше ли логика т‘в��, което казах?”
― Нинко Кирилов

“Ки е уродливо подобие на себе си.

- Кое „себ�� си��?

Това, което вярва, че е. Това, което другите помнят. Това с изтекъл срок на годност.

- Кой определя това?

Не знам. Бог?

Убий ме бавно, ако това е Краят. Нека усетя всяка наносекунда в трептенията на ръката Ти, нека попия всеки кубичен милиметър от потопа на Червеното ти море. Нека умра щастлив с Твоята усмивка. Без град. Без свят.

Етикетът на бутилката за еднократна употреба със заместител на кърма потрепва. Ужасът.

Никога междуполова любов за това същество.

Никога бунт за това същество.

Никога честен бяс за това същество.

Никога секс за това същество.

Никога лудост.

Никога лудост.

Никога лудост.

Никога лудост.

Никога лудост.

Никога лудост.

Никога лудост.

Никога отегчение.

Никога някое занимание самотно.

Защото няма самота, зрялост, зло, чудовища, безумие, откровена простотия, екзистенциален бяс, злескроена действителност.

Ки.

Метрото замина. Светът наистина свърши тогава. Просто беше прекалено обикновено, бързо. И ти не го усети.

Извинявай.&�����ܴ�;
― Нинко Кирилов