“Мъжко стопанство
Той е от тези мъже, дето всичко си вършат самички.
Трябва да го обичаш със все шкафчета и полички.
С онова, което е в тях или навън се подава.
Няма вещ, която съхранение не заслужава.
Чукчета, клещи, длета и свредели, и епруветки,
гвоздеи, шнурчета, дюбели разни, някакви четки,
тубички от лепило, колекция камъни речни,
менгеме и наковалня, бурканче с тайнствена течност,
стар будилник, край него - всичките извадени части,
мъртъв бръмбар в шишенце, флакончета, смазки и пасти,
летвички къси и дълги, уплътнения, кламери,
три пера от водна кокошка от езерото Мамри,
няколко тапи от шампанско, затънали във цимент,
две стъкълца, потъмнели при някакъв експеримент,
плочки, дъсчици и гумички, картончета дребни,
които били са или пък ще бъдат потребни,
ключове цяла дузина, кожа, ръкави от дрешка,
някакви дръжки за нещо, и прашка съвсем момчешка...
Да изхвърлим - попитах - част от богатството прашно?
Този, когото обичам, изгледа ме страшно.
"Męskie gospodarstwo"
превод: Иван Вълев”
―
Wisława Szymborska,
Wiersze wybrane
