ŷ������

Предупреждение: има спойлери.

Симон дьо Бовоар е философка и тази книга е защита на философска теза, представена във вид на роман. Жан, главният герой, от малък е измъчван от угризения и чувство за вина; отначало заради по-доброто си социално и икономическо положение спрямо голяма част от сънародниците си, по-късно от неизбежността на факта, че всяко негово действие и дори бездействие се отразява на някой друг. Той не вижда спасение дори в смъртта, защото и тя ще оказва влияние върху останалите след него. Тези чувства го довеждат до състояние на пълна пасивност, граничещо с парализа - той не смее да предприеме нищо, да се обвърже с нищо (вкл. в личния си живот), да защити някаква позиция гласно, за да не предизвика последствия, за които ще носи отговорност - и въпреки това живее в ужас, че дори следвайки тази философия, пак се явява фактор в живота на други хора, които се влюбват в него, влияят се от думите му и в крайна сметка страдат заради него (Елен защото го обича безнадеждно; Жак защото умира, след като се увлича по неговите идеи). Постепенно, в хода на романа, граничните обстоятелства на Втората световна война неизбежно му показват абсурда на тази идеология и ги тласкат от пълна пасивност към целенасочено действие, защото в крайна сметка осъзнава, че е по-добре да натовариш душата си с вина заради активно причинено страдание в името на съзнателна прегърната кауза, отколкото да ти тежи страдание, което си можел да предотвратиш, но си бездействал от прекомерна грижа за собствената душа за сметка на чуждана несвобода.

За мен беше интересен неизбежно възникващият от сюжета и дори от самото заглавие въпрос дали човешкият живот е наистина абсолютна ценност във всички обстоятелства - дали има такива, при които е оправдано (заради дадена кауза, "общото благо", по-мащабна цел) да се жертва живот, чужд живот. Не мислех, че е възможно да има такива - едно е доброволно да жертваш своя живот или да агитираш други да го рискуват в името на една кауза, като все пак оставяш решението на тях, друго е да извършваш действия със съзнанието, че те ще струват нечий живот. Обикновено насилието в името на "общото благо" води до все повече и повече насилие, докато то се превърне в начин на живот. Каузата на Съпротивата във Франция през Втората световна война обаче предоставя доста убедителен пример за ситуация, в която е трудно да се спори с необходимостта от такива действия. Жан и другарите му извършват атентати срещу окупатора с ясното съзнание, че това ще струва живота на невинни французи (за всеки атентат разстрелват по 12 заложници). И докато те доброволно жертват своя живот за свободата на Франция и за съпротивата против фашизма, против лагерите на смъртта, против масовото изтребление на невинни хора, заложниците нямат право на избор - те биват жертвани по силата на чуждо решение. Въпреки тази трудна за защитаване установка обаче Дьо Бовоар доста убедително успява да обоснове позицията си: "Но ако защитавам онова висше благо, което придава невинност на [убийствените действия], онова благо, което спасява всеки човек от всички други и от мен самия - свободата; тогава страстта ми няма да е била напразна. Ти не ми донесе покой, но защо да искам покой?"