ŷ������

“Ноще�� с белите коне��, класиката на Вежинов:

Винаги съм чакал този роман, понякога съзнателно сещайки се за него (при препрочитанията на “Войнат�� на таралежите��, където се споменава с добро), но основно на някакво друго ниво, където е стоял като незаобиколим пропуск. Като малък харесвах Вежинов заради “Произшествие на тихата улица�� и “Следит�� остават��, но едва наскоро прочетох примерно “Бариерата�� покрай новото ѝ издание �� и използвах същия повод, за да зачета и “Ноще�� с белите коне��. Усещането бе�� като дежа ву, нямам с какво друго да го опиша. Дори си мислех, че може би все пак съм чел книгата някъде там, в летата с безкрайните дни, но не, освен чувството, че с книгата се припокриваме, нямах спомен за нищо от случващото се. Съжалявам, че не съм я чел преди десетина-петнайсет години �� имам усещането, че някои свои постъпки бих изменил под нейното влияние, но нейсе.

���Գٳ�ܲ�����������