ŷ������

Първото нещо, което ме хвърли в размисъл, бе присъствието на Левски в романа. Да напишеш книга, в която да се говори за Апостола, и той да не е главен, дори второстепенен, а направо епизодичен, прелитащ през страниците като сянка герой, е жесток удар срещу олтара на българската героика. Защо Левски е споменат така бегло? Дали защото идеята не е по-скоро да се покаже с какво си е имал работа Апостола, коя е глината в ръцете му, аморфната маса, наречена народ�� „Народ�� �� дори това понятие авторът поставя под съмнение от своите герои.

„Възвишение�� е в много по-голяма степен роман за Димитър Общи, друг крайно нестандартен подход. Да пишеш за този толкова неглижиран, но така ключов участник в освободителната борба на българите през ХIХ век полугерой, полуразбойник, е също удар срещу канона. Да не забравяме, че именно Димитър Общи и неговата авантюра в Арабаконашкия проход стават причина за разплитане на цялата революционна организация от турските власти и в крайна сметка за залавянето на Левски. Общи е тоталният контрапункт на Апостола и е безкрайно интересно да се проследи противопоставянето му като характер и светоглед на републиканския, демократичен подход, възприет от Левски.

Цялото ревю тук: