ŷ������

Великолепен роман! Филмът по „Зеления�� път�� също ми е любим, но книгата ме развълнува много по-силно... Стивън Кинг описва по страшно въздействащ начин живота в отделението за осъдени на смърт в щатски затвор.

Главният надзирател Пол Еджкоум си спомня години по-късно (когато вече се намира в старчески дом) за отминалите времена в „Студенат�� планина“�� Най-яркият му спомен е този за пристигането през 1932 г. на невероятния Джон Кофи. Огромният чернокож затворник не прилича на останалите престъпници и изглежда невинен, а освен това има свръхестествена способност да лекува�� Надзирателите се грижат последните дни от живота на затворниците да преминат спокойно, но откакто при тях се е уредил на работа жестокият Пърси Уетмор, непрекъснато имат проблеми с него. Една мишка, наречена господин Джингълс, също има важна и интересна роля в събитията�� Действието се развива в две времеви линии, като настоящето на Пол в дома за възрастни също е увлекателно поднесено. „Зеления�� път�� е доста мрачна и меланхолична история, но напълно си заслужава четенето!





„Н�� кино спасението е евтино. Невинността също. Даваш петак и получаваш за него действителната му стойност. Истинският живот струва повече и в голямата си част отговорите са различни."


„П��-късно, когато се прибрах вкъщи, разбрах, че изобщо не са си приличали �� причината, поради която ми се бе сторило така, се криеше в последиците от стреса и скръбта, изписани по лицата им. Странно, как болката оставя отпечатъка си върху нас и ни кара да изглеждаме като едно семейство."


„Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг.��


„Времето лекува всичко, времето го отнася и накрая има само мрак. Понякога откриваме други в мрака и понякога отново ги губим.��


„Всичк�� ние дължим една смърт и изключения няма, зная това, но понякога, о, Господи, Зеленият път е толкова дълъг.��