ŷ������

Последно бях чел "Железният светилник" преди кандидатстудентските изпити за университета, демек преди твърде много време. На които изпити едва изкарах една малка тройчица и така разбрах, че важните за мен неща не допадат на оценяващите там.

Сега, след толкова години, намирам тази книга за още по-важна!

Димитър Талев пише този роман в едни от най-мрачните за България години, едва преживял концлагера и репресиите от безродните болшевики, узурпирали страната ни с помощта на жестоките си съветски господари.

Обявен за великобългарски шовинист от безродната просъветска власт, той все пак не се колебае и разполага действието и героите в своя роден край, на който въпреки че е яка крепост на българщината е съдено да попадне в дълго безвремие и под игото на нови и още по- жестоки господари, мразещи всичко що е нам мило, родно и скъпо - сърби и гърци��

Борбата за църковна независимост и против опитите за погърчване на македонските българи е предадена правдиво и по увлекателен начин и бележи началото на формирането ни като модерна нация. Тази упоритост, недоверие към новото и консервативност на народа ни са го съхранили през вековете иго. Но и ни затриват, бавно и неминуемо след създаването на новата ни самостоятелна държава��

Свободата е далеко, а пътят към нея е осеян със свидни жертви, мъка и излъгани надежди.

Трябва редовно да се препрочита, този може би най-български роман!