ŷ������

За предишния сборник (имам предвид "Хоро от гарвани") нищо не писах, тъй като вероятно щеше да прозвучи като някакво съвсем ненужно мрънкане. Все пак е тъпо да се оплакваш, че в разказите нещо не ти достига, при положение, че знаеш какво можеш да очакваш от следващ сборник, и че знаеш, че конкретният сборник "Хоро от гарвани" е първи.
Така че преспокойно мога да кажа, че "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" много рязко качва летвата на качеството високо, високо нагоре. Идеите са по-разнообразни, самите разкази са по-живи и изпълнени с повече действие, което определено не е, така да го кажем - праволинейно, както може да се отбележи за "Хоро от гарвани". А и в "Човекът, който..." в чисто жанрово отношение могат да се намерят доста повече неща. Плюс това - корицата на тази книга винаги адски много ми е харесвала. Този любител е толкова всеотдаен! (Вече изпитвам някаква нужда от това да прочета "Под купола"...)
Единственото, заради което давам четири от пет звезди, е това, че не бях особено съгласна със завършеците на някои от разказите - не виждах точно края, който за мен следваше да е логичен, или пък просто разказът ми се виждаше някак недовършен, сякаш цялата идея се прекъсваше ненадейно. Които факти, съответно, малко ми разваляха цялостното удоволствие... да не взема и аз да пиша писма като Стефан Кралев обаче xD
Наистина, фаворити сред фаворитите ми в сборника, са разказите "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и (ама разбира се!) "Арлекин". И двата все още са ми най-абсолютно живи в главата и ме вълнуват по някакъв начин. Единият с образа на заклетия фен на Кинг, другият с атрактивната си крими нотка, както и понеже включва нещо, свързано пък с моята мания (Япония).