ŷ������

Няма какво да си кривя душата- определено е имало нужда от още много работа по тези разкази. Звучат наивно, въпреки добрите идеи; често се появяват клишета и недоизпипани елементи в сюжета. Мотивът с разказ в разказа също е можело да бъде поразчупен.

Доколкото разбрах от мненията тук обаче, това е бил дебютът на Бранимир Събев и оттогава е постигнал огромен напредък. Като за първи стъпки (че и в България, при това) го намирам за обещаващо начало. Имах нужда от нещо по-леко покрай юридическата литература и разказите му определено свършиха работа за развлечение. По дози от един- два, обаче. Иначе омръзват бързо заради еднаквата им атмосфера.

Щеше да ми бъде забавно да ги видя екранизирани в някакви мини- серии от по двайсетина минути, например. Изобщо, цялостното излъчване на книгата ми наподобяваше на някакво американско мини TV series.

Ще хвърля око и на следващите книги на Събев. Интересно ми е дали има развитие.

(...) докато нещо странно не привлякло вниманието му. Съзрял ято гарвани да се вият на хоро над стария орех, който бил на повече от сто години. Виждал ли си как гарваните се вият на хоро, момче? Събират се в идеален кръг, птиците проклети, и бавно обикалят една след друга. А граченето им може да те накара да изтръпнеш �� така да изтръпнеш, сякаш песъчинки стържат по костите ти. Рядко го правят, но щом се извият на хоро, винаги е на лошо �� я градушка ще удари, я ще стане земетресение�� я кой знае какво.