ŷ������

Невъзможният роман на Георги Господинов. Няма такава българска книга. Господинов сам нарича романа "фасетъчен" или фрагментарен - той е толкова невъзможен, колкото е невъзможно да се говори за времето на прехода, това мистично десетилетие на 90-те. Разводът на главния герой, разривът на хората, разрухата в личните животи, невъзможността на думите вече да наричат - всичко това са колкото световни, толкова локални и лични апокалипсиси. От вулгарните кенефни откровения до романтиката на детството - съчетаване на несъчетаемото. Няма такава книга. Тя просто е невъзможна.
И все пак най-доброто от новата българска литература - малко ерудирана, малко низка, малко философска, малко сантиментална, малко натурална, малко забавна, малко тъжна, малко объркана... и все пак една цяла.