ŷ������

Единствената книга на еволюционния психолог Джонатан Хайд преведена на български. Тъжно е, че книга на такъв добър автор може да бъде издадена у нас само защото най-вероятно са я помислили за селф-хелп/духовно израстване/сила на духа четиво, каквито най-много се харчат сред по-голямата част от населението (не само у нас).

Всъщност, книгата най-добре може да се разбере съпоставена с цялостната работа на Хайд по отношение на разбирането на това от къде идва човешкият морал и как се проявява. Според автора и описаното в основната му книга, човешкият мозък е програмиран от еволюцията с няколко основни начина, по който вижда света, които използва в зависимост от ситуацията и колкото и да се опитваме, не можем да избягаме от тази човешка природа.

В Хипотеза на щастието авторът разглежда основните световни религии и изучава как всяка от тях се справя с ограниченията на човешката природа така, че да помогне за постигането на щастлив живот. Така Хайд ни показва как предците ни са успели, доколкото им е възможно без да са разбирали как точно работи човешкият ум, да извлекат от опита си и от древните традиции основни поуки за него и самите нас, които са валидни и днес.

Това е важна книга за съвременния човек, който (като мен) не е религиозен и като цяло смята, че повечето традиции се нуждаят най-малко от преосмисляне, ако не и от тотално отхвърляне. Тя показва, че хората едно време може да не са били напред с науката и технологиите, но човешкият ум и душа не са се променили особено през хилядолетията и предците ни са ги познавали доста добре, може би по-добре от самите нас.