ŷ������

Книгата наистина започва с обещание за нещо красиво. В крайна сметка всичко се оказва някак твърде коректно, твърде тъжно. Едни такива изчеткани и изкуствени диалози. "Майко, моя мила..." Хайде бе? Кои са тези хора, които говорят така, пък макар и през 80-те? Младежът товаа.., младежът оновааа. Бе къв младеж, бе Павел, бе Вежинов? Той се държи като дърт обръгнал и вече поотегчен ку@варин, ти - младеж.
Академикът баси и умрелия тип. Съвсем логично беше и да удари камбаната накрая. Уж за научни открития иде реч, а толкова малко се занимаваха именно с наука двамата хм...учени. Крайно антипатични ми бяха всички герои и окастрени откъм емоция. Заспали мъже, потиснати жени. Смърт до дупка, а и малко "любов" - влиза се в някакви легла и се забременява. Няма целувки, няма еротика. Секс без секс. Тягост, тегота и отново тягост. Нощем с белите коне не се случва нищо. Неясен сън, от който няма спомен.