ŷ������

Не знам какво да кажа, наистина. От една страна книгата е смислена, дълбока, красива, изключително меланхолична и същевременно истинска. Но поради една или друга причина не успях да се и се насладя изцяло, както би трявало след такава творба. . Подозирам,че това е защото нне седнах да я прочета на един дъх и защото в момента се старая много да съм далеч от меланхоличността и тъгата, на които така силно лъщи цялата книга.
Разбирам книгата, усещам я, впечатлена съм от реалността, с която е предадено всичко това привидно обикновено действие. Впечатлена съм от дълбочината, до която стига автора с героите си. Тази книга ме накара да се замисля за толкова много неща, че няма да повярвате. Тази книга формулира всички онези не казани мисли и чувства, които преминават през всеки в един момент, тази книга говори истината за живота само в скромните си 400 страници.
Много вероятно е да я прочета в друг период на живота си и се надявам, че тогава ще мога да я нарека хубава книга, защото една хубава книга колкото и пъти да я прочетеш, пак научаваш нещо ново.
П.с. разбрах горе-долу защо се казва така и съм изумена.