ŷ������

Единственият ми сериозен проблем с „Шифърът на Леонардо�� е, че ми липсва онази философска нишка в сюжета, каквато открих в „Ад�� и „Изгубения�� символ��. В историите на Браун харесвам именно това - че те оставя да разсъждаваш върху някой казус, докато в същото време действието върви шеметно. Но пък тайната на Ордена, която се разкри впоследствие, беше толкова любопитна, че просто спрях да мрънкам.
Продължава тук: