ŷ������

Татко, не си отивай��:

Привидно книгата има крайно проста структура �� един син се завръща в бащината си къща, за да се грижи за родителите си, които са в заника на дните си. Но това връщане го запраща не просто в един безкраен низ от грижи и проблеми, от тревоги и малки трагедии, но и го въвлича в пълно преосмисляне на младостта му, на отношенията му с близките, на това, на което са ги научили и какъв е станал в наподобяването или отрицанието на семейството, в което е растял. И точно това осмисляне го води обратно към неговия собствен син, с когото са се отдалечили прекомерно много �� и постепенното сближаване на двамата чертае втората основна линия в книгата. Линия, която пресича Америка и в териториален, и в социален смисъл. За да стигнат дъното и да се оттласнат от него.

CIELA Books