ŷ������

„Малк�� просто момче е Асенчо. Но инак добро, и най-важно - има заложба. Само малко трябва да ся тъй ошмули и изпедепца, и ще стане същинский европец. Или най-малкото полу-европец.��


„Възвишение�� е една от най-любимите ми български книги! Историята е както изключително задълбочена, така и също толкова забавна! Написана е от Милен Русков със страхотно чувство за хумор, а пък автентичният език от годините преди Освобождението само ѝ придава допълнителен чар.

Романът ни пренася в началото на 70-те години на 19-ти век, когато Васил Левски организира революционните комитети, а идеите за свобода все повече навлизат по нашите земи. Обаче, главни герои в романа не са Левски, Каравелов и останалите видни борци за свобода... а обикновени и доста объркани българи. В онези години, покрай революционните дела се е извършвало и чисто разбойничество...

Основният персонаж в романа е бачо Гичо от Котел, който в началото се възхищава на Димитър Общи, както и взима участие в обира при Арабаконак и последвалите събития. Впоследствие ставаме свидетели на неговите размисли и виждания за света... Той не е от образованите българи, но често препрочита и цитира „Горски пътник�� на Раковски, и се смята за „возвисен��. Заедно със своя приятел Асенчо от Жеруна се забъркват в опасни начинания, при които родолюбието не е водещ мотив. Авторът умело противопоставя образите на Левски и Общи�� Участието на Дякона в книгата е съвсем епизодично, тъй като това не е история за него, а по-скоро виждаме какъв народ (или поне немалка част от него) е тръгнал да освобождава, залагайки живота си. Природните описания в романа много ми харесаха - те също правят историята още по-увлекателна, както и неподправеният изказ на героите!