ŷ������

Честно да си призная, четвъртата звезда е заради българската “следа�� в романа. Много е приятно да усетиш разбиращ поглед във времето, в което сме излизали от ъгълчето на Османската империя, което сме заемали 5 века. Главният герой е идеалист, и все ми се струваше твърде крехък да понесе цялата бясна борба, вихреща се и предстояща оттук насетне. Такива след Освобождението, ако са оцелели, не са имали голям късмет... Хареса ми и главната героиня Елена - нежна, деликатна, но непоколебима в преценката си за правилно и неправилно, независимо от конформизма, арогантността и безгрижието на нейното съсловие. Жена със сърце, способно да даде любов на цял свят, не просто на едно човешко същество. Човечеството е загубено без такива сърца.