ŷ������

Ето това вече е шедьовър. Всъщност не всички части - някои са по-слаби (частта с последното поколение не ме впечатли, героите не бяха плътни и убедителни), но примерно онази със смъртта на Джолиън старши е не за пет, а за 10 звезди. Този роман, заедно с "Война и мир", са любимите на майка ми, а тя е изчела доста. Прочела е "Сага за Форсайтови" през 20-те си години, сега е на 90. И когато изчетох частта със смъртта на Джолиън старши, така се развълнувах, че за пръв път си записах няколко цитата и отидох при нея. Само като й споменах коя книга чета, тя ми каза, че една част я впечатлила особено и тя е... смъртта на Джолиън Старши, разбира се. Пропуснах да спомена, че майка ми страда от деменция. И въпреки това мозъкът й отказва да изтрие тази книга. Ето това е истинското изкуство.