ŷ������

Гор Видал праща лична покана на историята. И тя благосклонно приема - от името на Дарий, Ксеркс, Конфуций, Буда, Демокрит, Перикъл, Темистокъл и куп други антични знаменитости.

Всяка среща на внука на сенатора...пардон, на пророка Зороастър...Гор Видал...пардон, Кир Спитама...е всъщност зададен въпрос защо и откъде сме се появили и поели по своя път. Получените отговори варират от нула до безкрайност: средният път, заветите на предците и изграждането на идеалното общество, неизменимодтта на съдбатата и следователно безсмислието на въпросите. Всеки може да си избере от пъстрия букет отговора, който най-много му допада. В зависимост дали той идва страна на жреците на Ахура Мазда, цар Дарий, джайнистите, самия Буда, лично от Конфуций, или се е заплел нейде из сложните словесни и логически конструкции на гръцките философи. Всички те имат какво да споделят с Кир Спитама. През неговите дълбоко недраматични, стоически, скептични и човечни очи се преливат Персийската империя в зенита на Ахеменидите от V в. пр. н. е., Вавилон с неговите висящи градини, Средното царство и (въз)раждащият се Път на коприната, царствата от поречието на Ганг и древният Варанаси, Атина във времето, когато е все още страшно неугледно градче. Животът във всяко от тези места се усеща в куп цветни, мънички детайли, с аромата на източни подправки, звъна на персийско злато и оръжие, шумните философски дебати на изискан йонийски диалект (дорийският е за диваци), шумоленето на китайска коприна и шепотът на листата на дървото бодхи.

Романът е красив пътепис във времето, поднесен с щипка хумор и много мъдрост. Пиршество за любителите на историята. Хареса ми Гор Видал...пардон, Кир Спитама.

***
"Физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително, колкото и еднообрaзието на човешката природа."

"Искам да стигна до края на света. Или до Китай. Което от двете е по-близко."