Julia's Reviews > Човекът, който обичаше Стивън Кинг
Човекът, който обичаше Стивън Кинг
by
by

Разочароваща, меко казано.
Няма как да не започна с откровенният мисогинизъм на автора - то не беше един разказ, не бяха два. Буквално във всеки един, женските образи са или курви, или жертви на сексуално/ насилие в разнообразен вариант, или са майки и съотвено, невидими и неми. Клиширано и жалко. Предполагам, че авторът няма никакво уважение (и най-вероятно не е имал никога) към женската половина на човечеството и ги възприема само като сексуални обекти. Браво. И това е всъщност преобладаващият "образ" на жената в модерната българска литература... *thumbs up*
Да не говорим колко плосък беше опитът за разказ "Жените на моят живот"... Мисловният процес сигурно е протекъл по следният начин:
"Трябва ми идея за разказ"
"Я да видим, самотен, гневен герой, меч, желание за отмъщение... наяве!"
"Само че кой е врагът?"
"А, разбира се! Жени! Не!! БИВШИТЕ МИ! СТРАХОТНО! Ей сега вече ще съжалят че са ме използвали и оставили!! "
Резултатът е налице.
Някои от разказите буквално ме оставиха ????! след прочит, други бяха страшно прибързани и недоразвити. Преобладаваща тематика - секс, сексуално насилие, насилие in general, разнообразни синоними за пенис, простащина, клишета, повтарящото се описание "той беше 1,80м висок, силен, мускулест, широкоплешест, с огромен чеп за какъвто съм сигурен всички си мечтаете, намръщен поглед, различен от тълпата, демек, нищо общо с вас, мекотели" - независимо дали беше "добрият" или "лошият" (в кавички, щото всичките бяха шит за мен). И това във всеки разказ. Не е нужно, просто...не. Можем да добием представа за героите и без профилно описание на всички физически характеристики, боже господи...
Добро попадение беше "Господарят на Котките", винаги ще подкрепя литературно творчество което описва жестока смърт на колонизатори и расисти.
Двете звезди са едиствено за този разказ и за "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Трябваше само него да прочета и да забравя за останалото от сборника...но уви...
Отказвам се да чета повече разкази, поне не от този автор. То това си беше една литературна мастурбация от негова страна. Може би щеше да е по-добре ако ги беше написал само за себе си, като героят му в "Човекът..." .
Няма как да не започна с откровенният мисогинизъм на автора - то не беше един разказ, не бяха два. Буквално във всеки един, женските образи са или курви, или жертви на сексуално/ насилие в разнообразен вариант, или са майки и съотвено, невидими и неми. Клиширано и жалко. Предполагам, че авторът няма никакво уважение (и най-вероятно не е имал никога) към женската половина на човечеството и ги възприема само като сексуални обекти. Браво. И това е всъщност преобладаващият "образ" на жената в модерната българска литература... *thumbs up*
Да не говорим колко плосък беше опитът за разказ "Жените на моят живот"... Мисловният процес сигурно е протекъл по следният начин:
"Трябва ми идея за разказ"
"Я да видим, самотен, гневен герой, меч, желание за отмъщение... наяве!"
"Само че кой е врагът?"
"А, разбира се! Жени! Не!! БИВШИТЕ МИ! СТРАХОТНО! Ей сега вече ще съжалят че са ме използвали и оставили!! "
Резултатът е налице.
Някои от разказите буквално ме оставиха ????! след прочит, други бяха страшно прибързани и недоразвити. Преобладаваща тематика - секс, сексуално насилие, насилие in general, разнообразни синоними за пенис, простащина, клишета, повтарящото се описание "той беше 1,80м висок, силен, мускулест, широкоплешест, с огромен чеп за какъвто съм сигурен всички си мечтаете, намръщен поглед, различен от тълпата, демек, нищо общо с вас, мекотели" - независимо дали беше "добрият" или "лошият" (в кавички, щото всичките бяха шит за мен). И това във всеки разказ. Не е нужно, просто...не. Можем да добием представа за героите и без профилно описание на всички физически характеристики, боже господи...
Добро попадение беше "Господарят на Котките", винаги ще подкрепя литературно творчество което описва жестока смърт на колонизатори и расисти.
Двете звезди са едиствено за този разказ и за "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Трябваше само него да прочета и да забравя за останалото от сборника...но уви...
Отказвам се да чета повече разкази, поне не от този автор. То това си беше една литературна мастурбация от негова страна. Може би щеше да е по-добре ако ги беше написал само за себе си, като героят му в "Човекът..." .
Sign into ŷ to see if any of your friends have read
Човекът, който обичаше Стивън Кинг.
Sign In »
Reading Progress
December 18, 2018
–
Started Reading
December 18, 2018
– Shelved
December 19, 2018
–
Finished Reading