ŷ������

Не искам да си представям колко трудно е да се напише подобно нещо. Но ей го на, то съществува и е част от българската литература. Интересен сюжет, прекрасен и изключително богат език, философия и народопсихология, история, ирония. Всичко си има тази книга. Поклон на автора. За някои читатели може да е малко трудна, тъй като пряката реч е малко и няма глави, части, чаптъри и тн. Всичко е един текст, с едно малко изключение към финала. Да не говорим за особения език, който в началото може малко да стряска и позапъва, но на мен лично ми се услади доста.
Щастлив съм, че прочетох тази книга. Щастлив съм, че изобщо я има. А ако ви притеснява фактът, че чувате само добри неща за нея, да знаете, че всичко е истина.

�� Брате, человеческий свят е като кръпка връз телото на земята. Хора са малко излишни. Нищо няма никакъв смисъл. И не защото накрая фърляш топа и сичко, за кое си ся трудил и старал, кое си обичал и мразил, и прочия, вече е без значение, барем за теб. Не зарад нелюбезна смърт нещата губят смисъл, ами ей тъй, сами по себе си. И вечно да ся живееше, пак нищо не би имало никакъв смисъл. Вечний живот би рекло вечна безсмислица. Но туй в това бактисване, кое та е обфанало, не та изпълва с тъга, не та опечалява, нито та особено обезсърдчава. Просто си казваш: ето на, тъй стои работата. Цялата работа е напълно продухана изначално �� като недостроена някоя си къща без врати и прозорци. Цялата работа е недостроена поначало. А хора са луди. Виж ги, огледай ся �� в туй няма никакъв здрав разум! А че виж и себе си. И ти си същия.��